Българите смятат че държавата прахосва парите им, искат по-ниски данъци

tax

Калоян Правов

Наскоро бе публикувано националното представително проучване „Нагласи към данъчната политика в България“. То е изготвено от агенция „Маркет Линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“ и представя множество любопитни факти за общественото мнение относно българската данъчна система. Тъй като темата винаги е била основен интерес за нас, авторите в Експертен клуб по икономика и политика, реших да направя кратко обощение и анализ на резултатите от проучването. Последните ни бяха представени от сдружение „За Земята“ на специално събитие по темата.

Българите смятат че данъчната система създава икономическо неравенство

Малко над половината от респондентите смятат че данъчната система задълбочава икономическото неравенство. Това твърдение не издържа на обективна критика, тъй като въпреки съшествуването на плоския данък и ДДС, работещите и работодателите поемат по-голямата част от данъчнoто бреме. Това се дължи най-вече на задължителните осигурителни плащания, които работника и работодателя са длъжни да внасят и които съставляват значителна част от реалното данъчно бреме.

Именно поради наличето на тези плащания, българската данъчно-осигурителна система по-скоро допринася за намаляването на икономическото неравенство, тъй като работещите, които внасят пари в НОИ и НЗОК сбусидират по-бедните, които средностатистически се възползват от техните услуги по-често. Въпреки това, само 5.9% от респондентите са на мнение че данъчната система намалява неравенството. На второ място по размер (22.7%) остава групата която смята че данъчната система на внася промени в разпределението на доходите. Интересно е да се отбележи че сравнително голяма дял от респондентите (20.7%) не могат да преценят какви са ефектите от данъчната система върху доходите им.

Общественото неразбиране по тази тема вероятно се дължи на продължаващия отказ от страна на политици, държавни служители и множество икономисти да не разглеждат задължителните вноски като данък. Популярния мит, който изглежда се възприема от повечето граждани, е че всички плащаме много ниски данъци (само 10%) върху доходите си. Реалността, разбира се, е че от заплатата на работещите се удържат близо 30% по различни направления, а аргументът че само данък общ доход трябва да бъде възпреман за реален данък си остава по-скоро юридическа конструкция.

Българите смятат че държавата прахосва парите им

Огромното мнозинство от българите смятат че държавата хвърля парите на данъкоплатеца на вятъра. Близо три четвърти от анкетираните са съгласни с твърдението че правителството пилее парите, които събира от данъци. Същото количество хора смятат че услугите които получават струват по-малко от данъците които плащат.

Решението на този проблем, което намира най-висока обществена подкрепа е засиления граждански контрол над публичните разходи. Това включва пряката (законова) намеса на гражданите при вземането на решения за харченето на пулбични средства. Тази мярка се ползва с подкрепата на 53.8% от респондентите. Въпреки това, почти всички хора (94.5%) не са се възползвали от съществуващите инструменти за гражданско участие и мнозинството (69.9%) не биха желали да го направят.

Това подчертава добре познатия проблем с демократичното гражданско участие и обществен контрол над държавни институции. Подобен контрол би постигнал целите си само ако мнозинството от гражданите са готови да вложат време и енергия в активен и целенасочен контрол над държавата. Ясно е, че повечето хора са фокусирани върху преследването на лични цели – кариера, семейство и прочие. В този смисъл неучастието и нежеланието за участие са логични явления. При така създалата се ситуация (хем желание, хем нежелание за участие) се сблъскваме с потенциално сериозен проблем. Ако се приложат тези популярни мерки за контрол и липсва инициатива от страна на гражданите крайният резултат ще бъде контрол над публичните финанси от страна на относително малка група добре организирани граждански лобита, което увеличава корупционния риск неимоверно.

Българите искат по-ниски данъци

Близо 70% от българските граждани смятат че данъчната тежест в България е твърде голяма. Действително, данъчно бреме което варира между 40 и 50 процента вероятно е почти непосилно за повечето хора, особено като се има предвид качеството на публичните услуги, които държавата предоставя. Този факт, както и сравнително малкия брой работещи (2 075 658 за 2014г.) допълнително засилват повсеместното недоволство от размера на ставките. Любопитното е че, паралелно с намаляването на размера на данъците, повечето хора подкрепят преструктурирането на данъчната система.

Изглежда основният обществен импулс е бизнесът и по-заможните хора да поемат по-голяма част от данъчната тежест в полза на бедните. Затварянето на законовите „вратички“ за избягване наданъчно облагане, ограниченията върху търговията с офшорни зони и прогресивното данъчно облагане бележат съответно 78,6 %, 63,8% и 48,3% подкрепа. Редно е да се отбележи че в обществения дебат доминират само позитивните ефекти от тези мерки, като отрицателните рядко биват споменавани или разглеждани в дълбочина. Последното е особено вредна мярка, тъй като дава изключително лош сигнал на инвеститорите, карайки ги да изнесат работните си места от България, от което в крайна сметка страдат най-бедните и нискоквалифицирани работници.

Заключение

Изглежда че има обществено желание за дълбока и смислена реформа на данъчната система. Насторението на гражданите предполага изготвянето на три типа политики:

  1. Политики ориентирани към стимулирането на свободната пазарна инициатива и увеличването на доходите на гражданите чрез сериозното намаляване на данъчното бреме. Следва да се подходи сериозно към преструктурирането на НОИ и НЗОК, тъй като вноските към тези институции добавят много към данъчната тежест, а добра услуга в замяна не се предлага.
  2. Политики за подобряването на ефективността на публични разходи чрез включването на гражданите в процеса на взимане на решения. Това обаче е реалистично и постижимо само през призмата на децентрализацията и увеличаването на ролята на общините при взимането на решения. Златно правилно в публичните финанси е че по-малките административни единици харчат парите на данъкоплатците по-ефективно и по-прозрачно. Към това можем да добавим и факта че гражданския контрол би бил поверен в ръцете на прекалено малка група представители ако се запази сегашната философия на централизирано провеждане на фискални политики. Не на последно място, създаването на условия за данъчна конкуренция между отделни български общини би подпомогнало икономическия растеж.
  3. Политики за промяната на структурата на данъчното облагане. Приоритетът тук би следвало да бъде баланса между интересите на гражданите и на бизнеса, като стремежът е едновременно да бъде намалено бремето върху бедните и да бъде запазено конкурентното предимство на България като привлекателна данъчна дестинация за бизнеса. Последното, разбира се, изключва налагането на ограничения върху офшорните зони, поради структурата на световната икономика. Въпреки това, тези цели биха могли да бъдат постигнати чрез намаляването или премахването на ДДС върху базови стоки и услуги като храна, медикаменти и комунални услуги.

Независимо каква комбинация от тези политики смятате за удачна, едно е сигурно – българските граждани имат силно желание за по-малка и по-различна намеса на държавата при препразпределението на доходите.

Подобни Статии

2 коментара на “Българите смятат че държавата прахосва парите им, искат по-ниски данъци”

Виж други коментари или добави свой

  1. Атанас Шалапатов says:

    25% от американците незнаят ,че Земята се върти около Слънцето – http://geograf.bg/bg/articles/15-Свят/55-Всеки четвърти американец не знае, че Земята се върти около Слънцето

    Фактите са си факти в смисъл няма по-добро от прогресивно корпоративно и семейно облагане и за разхищаване на данъците е отделна тема и вярно което не означава ,че плоският данък е правилното решение тоест трябва тотална прозрачност на разходите на бюджета и т.н. и т.н.

  2. Атанас Шалапатов says:

    Бълг.граждани тоест повечето граждани на света незнаят какво е държава и соц.солидарност особенно в здравеопазването защото 100% солидарността в здравеопазването е част от християнските добродетели

    Темата е голяма и съм обяснил ,дал съм факти – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1742287312716162

    От една страна става въпрос за нарушение на Конституцията и Хартата на ООН а от икономическа гледна точка когато 2 500 000 бълг.граждани са с доход под 296лв. няма потребление тоест не се върти колелото на икономиката – няма растеж на БВП

Остави коментар

*