Частната инициатива в Китай

Може би най-важният ход на Дън е деколективизацията. При процеса се освобождава работна ръка – лицата, останали вън от системата на „желязната купа ориз” – без работа и доход. Те са свободният ресурс, от който частната инициатива в страната се нуждае.

Борислав Щерев

Когато през 1945 г. Мао Дзедун печели гражданската война в Китай, той обявява началото на комунистическата НР Китай. Последващите му икономически ходове са идентични с протичащите в държавите от новосформирания съветски блок – национализация на промишлеността и колективизация в селското стопанство. Частният сектор е напълно заличен  и към 1956 г. е заменен от планово стопанство. Идеологията на Мао кристализира в концепцията за „Желязната купа ориз” – схващането, че държавата трябва да осигурява постоянен, доживотен доход, гарантирайки работа на всеки трудоспособен китаец. Това на практика унищожава всякакъв почин за частна инициатива и забавя растежа на националната икономика поради липсата на стимули за инвестиране и иновации.

Нещата се променят след реабилитирането на Дън Сяопин. През 1978 той въвежда „Четирите модернизации” (селско стопанство, индустрия, отбрана, наука и технологии), с което поставя началото на китайския модел на социализъм.

Може би най-важният ход на Дън е деколективизацията. При процеса се освобождава работна ръка – лицата, останали вън от системата на „желязната купа ориз” – без работа и доход. Те са свободният ресурс, от който частната инициатива в страната се нуждае. Появяват се и първите предприятия, които не са държавна собственост – т. нар. градски и селски предприятия, които се стопанисват от съответните общини, както и някои дребни частни фирми. Макар не частни в пълния смисъл на думата, те сами одобряват бюджета си и набавят необходимите ресурси. Успехът им е голям, като към края на 80-те години на 20 век те вече генерират 20% от брутния износ.

Частната инициатива започва своя възход около десетилетие по-късно, когато през 1987 със закон отпада забраната за частните предприятия да наемат повече от 7 служители. В комбинация с бързото развитие на технологиите, частната инициатива процъфтява, както е видно на Графика 1.

Графика 1 – Брой предприятия в Китай – частни и държавни

Процесът не минава без проблеми. Частната инициатива съществува само по милостта на държавата, която, стига да реши да промени курса, е в състояние бързо да я съсипе. Голяма пречка е и липсата на частна собственост върху земята – на практика държавата стопанисва всичко, изградено от предприемачите. Властта дори не се нуждае от промяна в законодателството, за да затвори дадена компания – достатъчно е решение на партията. Затова предприемачите се стремят да спечелят благоразположението на администрацията и системата на подкупи (guanxi) процъфтява. В Китай подкупите са необходими, за да задвижат иначе мудните зъбни колела на държавната машина. Подкупи се дават дори за наглед дребни услуги като по-бърза обработка на документи.

Проблемно е и финансирането. През 2009 г. заемите на малките фирми съставят едва 4% от портфейла на четирите най-големи (държавни) банки. Предприемачите се „приспособяват” като заемат средства от семейства и роднини. Доверието в банките по принцип е ниско, като малките компании предпочитат да поддържат висока ликвидност, за да реагират на неочаквани промени в икономическата политика.

Предприемачите изпитват трудности и в осигуряването на квалифицирана работна ръка. На пазара на работна ръка частният сектор е принуден да се конкурира с публичния и за момента продължава да е в по-лоша позиция, тъй като държавата (общината) осигурява гарантирани заетост и доход. Не помага и системата на държавното образование, която не произвежда достатъчно висшисти. Въпреки ръста през последното десетилетие, по-малко от една четвърт от завършващите са решили да продължат образованието си през 2006 (виж Графика 2)

Графика 2 – Процент записали висше образование (18 – 22 г.) в Китай (1990 – 2006)

Въпреки проблемите, свързани с държавната доминация в китайската икономика, тенденцията на нарастване на дела на частната инициатива е явна. По всичко личи, че тепърва предстои да видим как политическата система ще реагира на променящата се стопанска среда, както и дали забавянето на китайската икономика през последните месеци ще доведе до нова промяна на политическия курс.