Безумието на съвременния свят или разбушувалият се Левиатан: Част II

Автор: Ярослав Романчук

Превод: Марина Захариева

Деформацията на структурата на капитала – вулкан с дървен капак (прочетете първа част тук)

Основният проблем на световната икономика от края на 2010-те и началото на 2020-те години е деформацията на структурата на капитала. Този проблем ясно, подробно и обосновано е описан от Австрийската икономическа школа. Синхронизатори на процеса на деформация са на първо място централните банки и правителствата на страните от G-7 и ФРС. Както пише McKinsey – „този път ширината и дълбочината на сигналите за забавяне на икономиката свидетелстват за това, че сме навлезли в крайната фаза на икономическия цикъл“.

Да изложим няколко факта за състоянието на парите, финансите, производството, търговията и активите.

1. Съдейки по изявленията на ФРС и ЕЦБ в 2020г. интензивността на количествените облекчения ще се увеличи. Повече от $12 трилиона парични „хартийки“ не успяха да помогнат на икономическия ръст. Даже ако клубът на глобалните интервенционисти хвърли поредни $2 – 5 трилиона, търсенето на кредити от производителите на продукти и услуги ще остане много ниско. Дори отрицателните лихви не помагат. Потокът на пари от богатите към развиващите се страни също е ограничен, защото възможностите на ръста на производителността на труда са ограничени от държавния интервенционизъм и номенклатурния протекционизъм. Най-проницателните обръщат всичко в кеш и злато и създават частни алтернативи на държавните парични „хартийки“. Засега нищо не застрашава доминацията на долара. За последните 15 години рязко се е увеличил обемът на паричните операции на световния пазар. През април 2019г. ежедневният оборот съставя $6,6 трилиона. Три години по-рано той възлиза на $5,1 трилиона. Доларът продължава да бъде доминиращата валута в международната търговия. Той съставя 88% от целия търговски оборот. Великобритания, САЩ, Хонг Конг, Сингапур и Япония са обсулжили 79% от всички валутни операции. Особено внимание трябва да отделим на САЩ, описван винаги от глобалните интервенционисти като „извращението на свободния пазар“. Данъчната тежест per capita в САЩ (всички нива) е нарастнала от $5247 през 1960г. до $11,461 през 2018г., тоест със 118%. За това време населението се е увеличило с 81%. Разходите на федералния бюджет на глава на населението са се увеличили със 191% – от $4300 през 1960г. до $12,545 през 2018г. Сборният бюджет на всички федерални агенции-регулатори се е утроил за последните 40 год. – от $20 млрд. през 1978г. до $65 млрд. през 2019г.

 

2. Бурният ръст на държавните дългове, в това число и в зоната на отрицателна стойност. Fannie Mae, Freddie Mac гарантират ипотеки за почти $7 трлн. Това е с 33% повече отколкото преди жилищната криза през втората половина на 2000-те. Държавният дълг на САЩ превишава $23 трлн. Можем само да благодарим на света, че с такава настървеност купува облигациите на американското правителство. Ето и динамиката на дълговете в отделни развиващи се страни: през 2008г. целият външен дълг на Китай възлиза на $380,35 млрд, през 2018г. той е нарастнал 5,2 пъти – $1,96 трлн. Външният дълг на правителството за това време се е покачил от $91 млрд. до $243,4 млрд. В Бразилия валовият външен дълг към 2008г. е $263 млрд., през 2018 – $557,8 млрд. Частта на държавния дълг се е покачила от $79,9 млрд. до $190,1 млрд. В Аржентина през 2008г. валовият външен дълг възлиза на $129,75 млрд., през 2018 – $280,5 млрд. Държавният дълг през това време нараства от $70,9 млрд. на $131,2 млрд. В Южна Африка през 2008г. валовият външен дълг е $70 млрд., през 2018г. – $179,3 млрд., като държавният дълг се е увеличил от $19,28 млрд. на $77 млрд.Развиващите се и преходните страни също така използваха изключително меката монетарна политика на развитите страни за финансиране на разходите си. При това режимът на валутните интервенции заедно с нарасналите плащания по валутните дългове рязко ограничи възможността на развиващите се страни да продължат финансовата си политика в същия дух. Четвъртата индустриална революция може да влоши финансовото състояние на страните с ниски и средни доходи ако те съхранят старата си структура на производство и продължат да поддържат номенклатурните си фаворити с нови кредити. Рецидивът на Аржентина, която увеличи валовия държавен дълг от 43,5% от БВП през 2010г. до 95% през 2019г. и практически банкрутира, ще се превърне в норма на поведение.В началото на юли 2019г. доларовите кредити на извънбанковите кредитополучатели извън САЩ са достигнали $11,9 трлн., за развиващите се и преходни страни – $3,7 трлн. Кредитите в евро за страните извън еврозоната нарастнаха по-бързо от доларовите, достигайки €3,4 трлн. или $3,8 трлн. Чистият финансов поток (дълговите инструменти и акции) в страните с ниски и средни доходи съставя $1 трлн. Това е с 19% по-малко от 2017г. През 2018г. те пуснаха държавни облигации на стойност $302 млрд. За сравнение, през 2017г. облигациите бяха на стойност $405 млрд.

 

3. Голям ръст на числото и нивата на търговските бариери. По оценка на СТО само страните от G-20 за последната година са въвели 20 нови търговски бариери (против вноса). Новите ограничения са засегнали стоки на стойност $336 млрд. През 2018г. търговските бариери са ограничавали парични потоци възлизащи на $481 млрд. Като цяло, търговска дейност за над $1,15 трлн. е подложена на различни видове протекционистски мерки. Страните от G-20 активно ползват ограничители на търговията като санитарни и фитосанитарни сертификати, антидъмпингови мерки, технически бариери, субсидиране на производители, особено в сферата на селското стопанство. По оценка на Global Trade Alert към 2017г. повече от 50% от износа на страните членки на G-20 е бил подложен на вредни ограничителни мерки. През 2009г. този показател беше 20%. През ноември 2008г. 36 страни приеха 348 мерки, които съдействаха за изкривяване на търговията (протенционизъм). Всяка от тези мерки е оказала негативно влияние на повече от $10 млрд. стоки/услуги.

 

4. Рязка концентрация на капитала в ръцете на неголяма група играчи на пазара. Така 20% от банките в света създават почти 100% от икономическата ценност на целия сектор. Въпреки това, че парите станаха не просто евтини, а даже отрицателни в стойността си, през 2018г. кредитният ръст в световната икономика е едва 4,4%, най-ниският регистриран растеж за последните пет години при номинален ръст на БВП от 5,9%. Списъкът с милиардери на Forbes или състоянието на богатството в Credit Suisse ни показват, че хората със състояние над $100 млн. прекрасно са се адаптирали към меката монетарна политика на централните банки и финансовата безотговорност на правителствата.

 

5. Лъвският пай на световната икономика е концентриран в страните с демократически или авторитарен Левиатан. През 2019г. размерът на държавните разходи в G7 възлиза на 39,5% от БВП, в евро зоната – 47,1% от БВП, САЩ – 36,2%, Швеция – 48,4%, Франция – 55,7%, Италия – 48,8%, Великобритания – 38,4%, Япония – 37%, Германия – 45,2%, Канада – 40,7%. И това имайки предвид съответната данъчна и регулаторна тежест над производителите на продукти и услуги и ако оставим настрана десетките трилиони ресурси и активи, които дефакто са управлявани от разределителите на чуждото. Най-вкусните парчета, разбира се, са за членовете и партньорите на клуба на глобалните интервенционисти. Те активно се възползват от офшорни и специални зони, за да намалят данъчното бреме за себе си. Например, Люксембург при население от 600,000 души е страна-реципиент на същия обем от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), както и САЩ – $4 трлн. И всичко това под съпровода на активната борба на ОИСР с „вредната данъчна конкуренция“. Очевидно вредна е само тази, която не е съгласувана с глобалните интервенционисти. Люксембург и Холандия са реципиенти на почти половината от така наречените инвестиции-фантоми. Ако към тях прибавим и Хонг Конг, Бермудските острови, Британските Вирджински острови, Кайманските острови, Швейцария, Ирландия и Мавриций, ще получим 85% от всички фантомни инвестиции (около $15 трилиона).

 

Изводи:

1. Изключително меката парична политика на развитите страни заедно с фискалните мерки за поддържане на икономическия ръст създадоха огромни негативни последствия за световната икономика, дълбоко изкривиха структурата на капитала, разрушиха нормата за финансова отговорност, активираха валутни и търговски войни, убиха доверието и занулиха ефективността на международното право. Клубът на глобалните интервенционисти прави всичко възможно, за да не допусне широкото разпространение на електронните платежни разписки и за да върне на парите стоковата им природа.

2. Днешният свят и икономиката му са пряко следствие на теорията за всеобщ държавен интервенционизъм. Основните принципи на свободния пазар, капитализма и либерализма са погребани от VIP-разпределителите и потребителите на чуждото. Австрийската икономическа школа е и ще остане истинската наука «икономика» – обективна, извън идеологията и политиката.

3. Излизането на икономиките на развитите страни от състояние на многобройни, взаимно свързани балони, т.е. корекцията на фискалната и монетарна политика, много силно ще удари по страните с ниски и средни доходи. Особенно по тези, които са се увлекли с кредитите. Кризата ще ги порази повече и ще трае по-дълго. Копирането на монетарната и фискална политика на страните с високи доходи е груба теоретична и политикономическа грешка.

4. Технологиите на Четвъртата индустриална революция ще ускорят деградацията на тези страни, които продължат да прокарват политики на държавни инвестиции, търговски протекционизъм и финансова самоизолация. Те ще останат с големи дългове и остър дефицит на млади талантливи кадри.

5. Клубът на глобалните интервенционисти активно подготвя изкупителната жертва за разярените народни маси. За тази роля се готви капитализмът, „фундаменталисткият либерализъм“ и „несправедливият свободен пазар с невидимата му ръка“. Също така се подготвят и новите структури и организации, които да обезпечат „мир в целия свят“, „зелена, устойчива планета“ и „справедливо разпределение на ресурсите на Земята“. Това трябва да бъдат мощни, наднационални центрове, които да управляват глобални потоци от пари и ресурси.

6. Клубът на глобалните интервенционисти може само да забави началото на първата за 21в. Глобална депресия, но не и да я ликвидира. Има голяма вероятност страните с високи доходи, чрез своите парични инструменти и ценни книжа, да пренасочват токсичните активи, структурния дисбаланс и технологичната „шлака“ към страните с ниски и средни доходи, спасявайки кожите си.

7. Първи от Голямата Депресия на XXI век ще излязат страните, които:

– преминат към режим на малко и гъвкаво правителство с държавни разходи максимум 20-25% от БВП;

– преминат в режим на открита (отворена) конкуренция между традиционните, електронните и стокови платежни средства;

– се откажат от бизнес функциите на правителството (обемът на държавните активи остане само за защита на живота, собственноста и безопасността на гражданите – 10-15% от активите и ресурсите на страната);

– се откажат от съществуващата данъчна система, която е била измислена за производство, обмен и преразпределение преди активното използване на технологиите на Четвъртата индустриална революция. Новата иновативна данъчна система – това трябва да са максимум 2-3 плоски данъка върху максимално широки данъчни бази и никакви преференции и особени данъчни режими.

– преминат в режим на свободна търговия, с конкуренция на стандартите, продуктите и услугите

– обезпечат качествени държавни услуги (high quality governance) по опазване на живота, безопасността и собственноста, в това число и предоставяне на гражданите на право да избират юрисдикция за защита на правата им на собственност.