Начало / Икономика / Здравеопазване / Какво се случва с електронното здравеопазване – поглед върху бюджета на проекта
НЗИС

Какво се случва с електронното здравеопазване – поглед върху бюджета на проекта

Какъв е проблемът?

Минаха няколко месеца, откак д-р Илко Семерджиев, като служебен министър на здравеопазването, подписа договор, за да даде начало на Европейски проект с бенефициент Министерство на здравеопазването по Оперативна програма „Добро управление“. Проектът касае доизграждането на Национална здравна информационна система (НЗИС) и е със срок 22 месеца. Проектът бе подписан и съгласно ИСУН, а неговото начало е положено на 1 март 2017 г.[1] – преди 7 месеца, което ще рече, че остават още 15 месеца или малко повече от година за неговото изпълнение. Проблемът идва от там, че все още липсва информация за стартирани обществени поръчки и търгове за изпълнение на дейностите, посочени в договора, а от здравното ведомство обещават да са завършили до няколко месеца с част от дейностите. Тук въпросът е: На кого да вярваме?

Какво представлява бюджетът на проекта?

Стойността на проекта е 12 млн. лева, от които 10 200 000 лв. са финансиране от Европейския социален фонд, а 1 800 000 лв. представляват съфинансиране от националния бюджет (фонд).

Таблица 1: Разбивка на бюджета

НЗИС

Източник: ЗДОИ

Какви са проблемите пред статистиката в системата на здравеопазването?

Националният статистически институт (НСИ), Националният център за общественото здраве и анализи (НЦОЗА) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) събират огромен обем данни, които не кореспондират на съвременните нужди за информация в сферата на общественото здраве. Само малка част от тези данни всъщност се използват за вземане на решения и за оценка на ефективността на здравната система. Липсата на целенасочен анализ и обективно ориентирано интерпретиране на данните са сред най-слабите места в националната здравна статистика. Докладите за общественото здраве все още се изграждат около изготвянето на традиционно дълги статистически таблици по ограничен брой теми, независимо че събраните данни могат да предоставят възможност и за многовариантен анализ. Изграждането на показатели (индекси) е слабо застъпено, а също така липсва и план за разпространение на информацията. Диапазонът от информационни продукти е изключително ограничен и данните са зле представени.

За да работи НЗИС трябва да бъде въведен стандарт за данните, които ще се събират. Това вече е извършено с приемането на Наредба за въвеждане на задължителни здравноинформационни стандарти. Проблемът е, че в нея не се предвижда задължително прилагане на стандартите за всички участници в процеса (касае само лечебните заведения). Ето защо тази наредба не е достатъчно добре изготвена, за да регулира и обслужва обмена на информация.

Защо е нужна Национална здравно информационна система (НЗИС)?

Целта на НЗИС е да улавя, съхранява, управлява или предава информация, свързана със здравето на индивидите или дейностите на организациите, работещи в сектора на здравеопазването. Това определение включва неща като рутинни информационни системи на ниво област, системи за наблюдение на заболяванията, включва лабораторни информационни системи, системи за администриране на болнични пациенти и понякога информационни системи за управление на човешките ресурси. Като цяло добре функциониращата НЗИС представлява интегрирано усилие за събиране, обработване, докладване и използване на здравна информация и знания, по начин, който може да окаже съществено влияние на националните политики и вземането на решения в здравния сектор. Подобна система може да окаже положителен ефекти и на функциите по различни програми, индивидуалните резултати и резултатите от общественото здравеопазване и научните изследвания. Здравословното вземане на решения на всички нива на здравната система изисква надеждна здравна статистика, която да се дели по пол, възраст и социално-икономически характеристики. Политическите решения, подркрепени и информирани с доказателства, допринасят за по-ефективното разпределение на ресурсите в сферата на здравеопазването.

Какво можем да очакваме?

Електронното здравеопазване в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало крах, след иначе сигурен старт. Преди няколко месеца от Сметната палата излязоха с одит, който посочва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на Национална здравно информационна система (НЗИС), като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, а в сегашния проект дори не е даден техния старт. През годините заради прекратяването на обществените поръчки веднъж не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ през 2012 г. и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 г. Тези неуспешни опити показват, според одиторите, че „цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване“.

 

[1] http://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/Details?contractId=WPrKUeV8x1Y%3D

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.

Прочети още

Достъп на пациентите до антиревматични лекарствени продукти

|Пълен текст на анализа четете на този линк| Анализът разглежда предизвикателствата пред достъпа до лекарства …