ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Лъчезар Богданов, Industry Watch
Отвореността на икономиката най-често се измерва с относителната значимост на външната търговия спрямо нейния размер. В някои анализи се разглежда общия обем търговия със стоки и услуги, съотнесен към брутния вътрешен продукт, в други се поставя фокус върху относителната тежест на износа на стоки и услуги.
Ефектът върху износа и цялостния търговски обем
Ако разгледаме страните от Централна и Източна Европа, ще открием почти сходен процес на „отваряне“ през последните 15 години. С други думи, външната търговия расте с по-бързи темпове от промяната в БВП. За региона общия обем търговия със стоки и услуги нараства от 84% от БВП през 2001 г. до 125% от БВП през 2016 г. Износът нараства от около 40% от БВП до 65% от БВП, като най-много (относително) изнасят Словакия, Унгария, Чехия, Естония, Словения и Литва. България е с по-отворена икономика от Латвия, Румъния, Полша и Хърватия. Значението на износа, измерено като дял от БВП, е нараснало с 92% в Полша, 82% в България, 69% в Литва и т.н.
Да погледнем към България: по последни данни на НСИ, износът на стоки за първите осем месеца на 2017 г. нараства с 12.9% спрямо същия период на 2016 г. Ако трендът от последните месеци се запази, 2017 г. ще бъде първата година, през която износът на стоки и услуги ще надхвърли 65 или дори 66 млрд. лева, общият обем на търговията ще надхвърли 130 млрд. лева, или над 130% от прогнозния БВП за годината.
В номинално изражение нарастването на износа е шесткратно за последните 16 години – от под 11 млрд. лева до близо 66 млрд. лева очакван обем през 2017 г. През 2001 г. износът е 35% от БВП, за 2017 г. ще достигне 66% от БВП; общо износът и вносът на стоки и услуги през 2001 г. е под 80% от БВП – през 2017 г. ще надхвърли 130% от БВП.
Всичко това трябва да поставим в контекст. Достъпът до голям общ и, в сравнителен план – по-богат, пазар е ключова предпоставка за нарастване на търговския обмен. Пътят извън „пистата“ на членство в ЕС лесно може да се проследи в страните от Балканите, останали извън ЕС, или страни като Молдова и Беларус.
Особената важност на външната търговия за малките икономики
Малките догонващи икономики в Източна Европа са отворени и зависими от външната търговия, по-богатите и големи икономики на Запада – в много по-малка степен. Италия, Испания, Франция и Великобритания изнасят стоки и услуги, равняващи се на около 30% от БВП, и дори Германия, за чиято икономика се счита, че е изключително силно насочена към експорт, изнася под 47% от БВП. Което означава, между другото, че икономически политики с „дизайн“ като за Франция и Италия например, незадължително ще имат добър ефект върху икономики като българската или естонската – но това е тема на друг анализ.
За бедна, тежко задлъжняла и технологично изостанала пост-комунистическа Европа, разпокъсана на малки държави, беше изключително важно да има възможност да търгува свободно на голям пазар. Тук е важно да отбележим, че ниските бариери за размяната на стоки и услуги имат не само непосредствен ефект от по-ниска цена на съответния продуктов пазар. Огромна част от новите инвестиции в страните в преход бяха възможни единствено и само заради перспективата от достъп до общия пазар на ЕС. „Бедните“ могат да растат по-бързо, ако разчитат не само на вътрешни спестявания, но и на външен капитал. От друга страна, повече капитал има смисъл да се влага, когато можеш да продаваш лесно, бързо и без тарифни и нетарифни ограничения.
„Преместването“ както на индустрия – от мебели и храни до автомобили и електроника , така и на услуги – от ИТ до обработка на документи и кол-центрове, почти изцяло е мотивирано от факта, че тези страни са част от общия пазар в ЕС. Същевременно, част от „сложните“ процеси – тези с дълга верига на добавена стойност с множество стъпки и участници – не биха били възможни без страната , в която се позиционират, да има режим на свободна търговия, движение на хора и капитал, предоставяне на услуги със страните, в които са всички останали участници, както и потребителите.
Предимствата на инвестирането в Източна Европа, включително и България, и интегрирането на икономиките им с тези на по-богатия Запад бяха толкова големи, че глобалната криза от 2008 г. успя само за кратко да повлияе на експортно-ориентираните дейности. Износът във всички страни в региона се възстанови до предкризисни нива за 12-24 месеца и отново започна да расте с темпове, по-високи от общия икономически растеж.
