ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
По-рано тази седмица имах (не)удоволствието да участвам заедно с най-известния веган в България – Никола Донев – в „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия. Конкретната тема на участието беше разрушаването на барбекютата в парк „Лаута“ в Пловдив, от, най-вероятно, вегани, съдейки по надписите „Месото е убийство“ и „Месото е страдание“ изписани на местопрестъплението. Ако не сте гледали предаването, можете да го направите като цъкнете тук. В рамките на тази статия бих искал да споделя своите впечатления от участието ми в този „дебат“ и да допълня това, за което говорех в студиото, защото поради твърде голямото напрежение и честите прекъсвания успях да кажа много малко от това, което всъщност исках.
Да водиш цивилизован дебат с веган е много трудна задача
Иска ми се да започнна с това, че успяхме да проведем един цивилизован и интересен дебат в студиото на Нова, но в действителност ситуацията беше по-скоро обратната. От самото начало Донев прекъсна водещия Милен Цветков, за да се представи и да започне да излага своята теза. Това зададе тона на целия разгово след това. Когато Цветков даде думата на мен, Донев на няколко пъти ме прекъсваше и се опита да вземе думата без да изчака да довършва. Това се случваше всеки път когато не беше съгласен с нещо, което казвах – тоест, всяка втора дума.
Разбира се, всеки е свободен да изрази несъгласие, но елементарният етикет изисква да позволим на своя събеседник да изложи своята теза докрай, преди да започнем да я критикуваме. За Донев явно такъв етикет не съществува. Това, разбира се, е напълно легитимна стратегия за блокиране на тезата на твоя опонент в един дебат. Не прави добро впечатление, но ако свърши работа и не те накара да изглеждаш като задник пред аудиторията, то си е струвало.
Интересно е, че преди да влезем в студиото, прекарах около 20 минути с Донев, през което време той се държеше изненадващо любезно. Това държание, разбира се, по-късно се промени. Тези детайли настрана, в рамките на последвалия твърде емоционален спор в студиото някакви конкретни тези все пак бяха изложени. Трябва да се отбележи, че моят опонент очевидно не искаше да се задълбаваме много в конкретния казус с разрушените барбекюта, но след като именно това беше основната тема, логично е от нея да започна и в рамките на тази статия.
Вандалщината може да е „геройство“ само за едно инфантилно съзнание
Редно е да се повтори (а и потрети ако се налага), че е недопустимо рушене на чужда собственост да се възхвалява като геройски акт. Без значение дали е частна или общинска/държавна. В конкретния случай става въпрос не просто за поставяне на някакъв надпис със спрей, а за директно унищожаване на съоръжения, които всекидневно са се използвали от жителите на град Пловдив. Същите тези жители, които със своите данъци са финансирали въпросните барбекюта и сега ще трябва да финансират повторното инсталиране на такива.
Напълно ми е непонятно как може въобще някой да си помисли, че чрез вандализъм или насилие може да убеди някого да приеме неговата гледна точка? Или, може би е по-коректно да се каже, че ми е непонятно как един цивилизован и уравновесен човек би си помислил нещо подобно. Това мислене е присъщо за терористи, не за активисти, за едно, по техни думи, „по-добро“ общество. По-добро общество чрез разруха и насилие няма как да се постигне. Всеки има право на протест, но само и единствено, ако чрез изразяването на това свое право не нарушава правата на околните. А в този случай става въпрос именно за това.
Казаното дотук, мисля че би трябвало да е пределно ясно на всички, дори на самите вегани. От разговора с Донев стана ясно, че той явно се мисли за някакъв революционер. „В революцията подобни действия (като вандализъм) са позволени“ – на практика това беше значението на неговите думи. Цялата идея е комична, разбира се. Революционери, чиито революционни действия на практика се изразяват в дребно хулиганство. Несъответствието между мащаба на прокламациите (ние стартираме революция!) и мащаба на действията (дребно хулиганство) няма как да не напушва на смях. Подобни актове на инфантилно бунтарство правят каузата на веганите да изглежда още по-безумна, отлколкото хората така или иначе смятат, че е.
Дори ако приемем, че веганската етика не е пълно безумие…
По-нататък в „дискусията“ (може би „какафония“ е по-акуратен термин от един момент нататък) стана въпрос за самата морална идеология на веганите. Донев целенасочено се опитваше да измести разговора в тази посока, далеч от конкретния казус с вандалщината в Пловдив (умен ход). Аз се бях подготвил за нещо подобно, но явно не достатъчно.
Това, което се опитах да кажа в студиото, е че дори да приемем безумната морална теория на веганството за валидна, то това пак не е достатъчно, за да приемем веганския начин на живот. Защото, в действителност, данните сочат, че ако наистина искаме да минимизираме убиването на животни, то тогава всъщност отказването от месото и консумирането на повече растителни храни не е добра идея. Именно този аргумент се опитах да изложа и в студиото на Нова, но на няколко пъти бях прекъснат (доста грубо) от Донев. Грешката ми беше, че не бях запаметил конкретните източници на данните, които цитирах в студиото, но това е лесно поправимо. Нека пристъпим към конкретиката.
Данните сочат, че преминаването на напълно веганска диета всъщност може да доведе до смъртта на много повече живи същества отколкото сега. Защо? Първо защото това би изисквало разширяване на земеделската земя, което означава присвояване на естествения хабитат на определени животински видове за наши цели. Това даже може да унищожи цели екосистеми в определени региони. Да не говорим колко хора от третия свят, които не могат да си позволят скъпите вегански продукти ще умрат от глад, ако веганизмът наистина се наложи по цял свят, както желае Донев. Но това дори не е най-силният аргумент.
…веганството не е добър начин да предпазим животните
По-силният аргумент е, че за да заменим месото в нашата диета изцяло със растителни култури, ще трябва да избием много повече животни, за да добием същото количество ключови белтъчини. Всички знаем, че месото и животинските продукти въобще са далеч по-богати на определени ключови за нашият организъм вещества – витамин В12 например, калций и, разбира се, белтъчини. Тези вещества много по-трудно се набавят от растителна храна. А отглеждането на растителни култури също изисква убиването на определени животни. Тези животни са всички онези гризачи и други паразити, които, ако не бъдат изтровени с пестициди, могат изцяло да унищожат съответните посеви.
Именно за избиването на тези животни говорех в студиото. Например, данни от Австралия показват, че за набавянето на едно и също количество белтъчини чрез жито, трябва да измрат 25 пъти повече животни, отколкото ако то бива набавено от говеждо месо. Това е поради факта, че за да добиеш 100 кг белтъчини чрез жито трябва да избиеш около 55 гризачи при поддръжката и обезпаразитяването на нивата. А ако си набавяш същото количество белтъчини чрез говеждо месо, трябва да заколиш 2-3 животни. Ето линк към статията, където са изложени тези данни.
Тоест, ако следваме логиката на веганската етика, че целта е да убиваме възможно най-малко на брой животни, то тогава би трябвало да ядем повече, а не по-малко месо. Има и други изследвания, които потвърждават тази теза. В самите статии можете да намерите линкове към източниците на въпросните данни, ако не ми вярвате.
Донев може и да е тревопасен, но хората не сме
Не на последно място, Донев каза нещо, което е пълна и абсурдна лъжа – това, че хората сме естествено растителноядни животни – такива, които консумират растителна храна като зеленчуци и плодове, но не и месо. Това е напълно невярно и всъщност един веган би трябвало да го знае най-добре. Защо? Защото следването на стриктна веганска диета има голям риск да доведе до дефицит на витамин В12. Дефицитът на този витамин, който се намира почти изцяло единствено в животински храни, може да доведе до сериозни и трайни увреждания на човешкия организъм, включително сърдечни проблеми. Това нямаше да е така, ако бяхме еволюирали да сме тревопасни. И веганите нямаше да трябва да гълтат хапчета с витамин В12 всеки ден, за да не развият сърдечно заболяване.
Така че твърдението, че хората сме растителноядни, е очевидна лъжа. Питайте всеки доктор, биолог, зоолог, който и да е образован в биологията човек – хората са всеядни, като например, прасетата. Даже в Уикипедия го пише. Но в студиото на Нова Донев с нагло самоуверен тон твърдеше, че самият Чарлз Дарвин, бащата на еволюционната теория, бил казал, че ние сме растителноядни. Дори наистина да го беше казал, това няма никакво значение, защото всички данни сочат към точно обратното – стриктната веганска диета не е поносима за човешкия организъм без допълнителна суплементация.
Толкова за това, което (не) беше казано в студиото. По темата, разбира се, може да се говори още много. И смятам да направя именно това на по-късен етап, особено що се касае до веганската етика. Много хора не си правят труда да я осмислят в дълбочина и да се опитат сериозно да я оборят. Тяхната инстинктивна реакция е да кажат „ама това е абсурдно!“, защото е. Но тази реакция е емоционална и те много рядко са способни да обяснят точно ЗАЩО веганският морал е абсурден. Тази задача обаче я оставям за следваща статия по темата.
