ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Теорията на публичния избор е клон на икономическата наука, развил се чрез изучаването на данъчното облагане и публичните разходи. Възниква през 50-те години на миналия век и печели широко обществено внимание през 1986 г., когато Джеймс Бюканън е удостоен с Нобеловата награда за икономика. Бюканън създава Центъра за изследване на публичния избор в университета ”Джордж Мейсън”, който и до ден днешен най-известното място за изследване на този клон на икономиката. Други центрове са създадени във Флоридския университет, Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Монтанския университет, Калифорнийския технологичен институт и Университета в Рочестър.
С какво се занимава теорията на публичния избор?
Теорията на публичния избор приема присъщите за икономиката принципи при анализирането на човешките действия на пазара и ги прилага по отношение на човешките действия в процеса на вземане на колективни решения. Икономистите, които изследват поведението на частния пазар приемат, че хората са мотивирани главно от личния си интерес. Въпреки че повечето хора основават част от своите действия (поне привидно) върху загрижеността си към другите, доминиращият мотив в действията им на пазара, независимо дали са работодатели, служители, или потребители, е личният им интерес.
Икономистите в сферата на публичния избор приемат същото допускане – въпреки че хората, които са в политическата сфера може да проявяват известна загриженост за другите в своята реторика, техният водещ мотив, независимо дали са избиратели, политици, лобисти или бюрократи, е личният интерес. По думите на Бюканън, теорията „замества романтични и илюзорни понятия за работата на правителствата с понятия, които въплъщават по-голяма доза скептицизъм“. В миналото много икономисти са считали, че начинът „пазарните провали“ да бъдат контролирани, е правителствената намеса. Но икономистите в сферата на публичния избор посочват, че има също така такова нещо като „държавен провал“. Наличието на подобни провали на държавните институции означава, че намесата на правителството няма да постигне търсения ефект.
Теорията за рационалното невежество на избирателите
Едно от най-важните открития на теорията на публичния избор е факта, че избирателите всъщност нямат стимул стриктно да контролират правителството. Антъни Даунс в своята “An Economic Theory of Democracy” посочва, че избирателят е до голяма степен в неведение по политическите въпроси, и че това е рационално. Въпреки че резултатът от изборите е важен, той почти никога не зависи от гласа на един единствен избирател. По този начин добре информираният вот е с почти нулева стойност – отделният избирател няма почти никакъв шанс да въздейства на резултата от изборите. От това следва, че отделянето на време за следене на предизборни кампании и дебати не носи лична изгода за избирателя.
Теоретиците в публичния избор обаче считат, че наличието на такъв „стимул за невежество“ е рядкост в частния сектор. Например, когато някой си купува кола иска да бъде добре информиран относно това, което избира. Това е така, защото изборът на купувача е от решаващо за него значение. Ако изборът е добър, купувачът ще извлече пряка полза; ако не е – ще пострада пряко. При гласуването липсва този пряк резултат. Ето защо повечето избиратели са до голяма степен невежи относно позициите на хората, за които гласуват. С изключение на някои въпроси, които са обществено достояние, те не отделят много внимание на действията на законодателните органи.
Политиците имат силен стимул да обслужват лобистки интереси
Теоретиците в публичния избор изследват и действията на законодателите. Въпреки че от законодателите се очаква да работят за обществения интерес, те все пак вземат решения относно това как да използват чужди, а не собствени ресурси. Тези средства се осигуряват от данъкоплатците. Политиците може и да имат намерение да харчат парите на данъкоплатците разумно, но ефективните и разумни решения няма да повлияят пряко на тяхното лично богатство. Няма директна награда за борбата с мощните лобистки групи, които защитават специални интереси. Всъщност, дори един политик да управлява разумно, поради рационалното невежество на избирателите, те може въобще да не разберат за това.
По този начин стимулите за добро управление в полза на обществото са слаби. От друга страна, групите със специални интереси се състоят от хора, които биха извлекли директна полза от определена правителствена намеса и са готови директно да облагодетелстват тези полицити, които прокарат такава намеса. Законодателите имат правомощието да облагат с данъци и да извличат ресурси по други принудителни начини, а избирателите са в голямата си част в неведение за действията им. От всичко това следва, че законодателите имат по-силен стимул се държат по начини, които са скъпоструващи за гражданите и да обслужват определени специални интереси, вместо обществото като цяло.
Какви са интересите на държавната бюрокрация?
В допълнение към избиратели и политици, теорията на публичния избор анализира и ролята на бюрокрацията в дадено правителство. Тя служи за много добър пример защо много регулаторни органи изглежда се ръководят от специални интереси. Причината за това се крие във факта, че чиновниците нямат конкретна цел, която да определя поведението им – целта на тяхното функциониране се изменя с политиката на правителството. Бюрократите разчитат на депутатите за бюджетите си, а често хората, които могат да повлияят на решението на депутатите да осигурят повече средства за тази или онази държавна институция, са именно лобистите, които защитават специални интереси. Така тези групи стават важни за бюрократите, което може да доведе до съюз между двете.
Въпреки че теорията на публичния избор е фокусирана главно върху неуспехите на правителството, тя също така предлага начини за разрешаването им. Например ако е необходимо действие на правителството, то трябва да се извършва на местно ниво. За да се рационализират бюрокрациите, Гордън Тълок и Уилям Нисканен препоръчват следното – няколко дирекции да предоставят една и съща услуга и по този начин да се симулира конкуренция в публичния сектор.
Политическия уклон на теорията на публичния избор
Икономистите в сферата на публичния избор също са се опитали да разработят реформа, която да намали законодателството, обслужващо специални интереси и водещо до все по-големи стойности държавни разходи. Поради скептицизма си относно предполагаемия доброкачествен характер на правителството, теорията на публичния избор понякога се разглежда като консервативен или либертариански клон на икономиката, за разлика от по-“либералния” (т.e. интервенционистки) кейнсиански. Това е отчасти вярно. Появата на теорията отразява скептицизма към подразбиращото се допускане, че правителството ефективно коригира недостатъците на пазара.
Но не всички икономисти в тази сфера са консерватори или либертарианци. Например Мансър Олсън не е. Той е известен с книгата си “The Logic of Collective Action” (1965 г.), в която разглежда именно влиянието, което групите със специални интереси могат да окажат върху политическия процес. През 1982 г. Олсън издава книгата “The Rise and Decline of Nations”, в която достига до заключението, че Германия и Япония процъфтяват след Втората световна война, защото войната премахва възможността за групите със специални интереси да се възползват от предприемачеството и икономическия обмен. Но въпреки всичко това Олсън подкрепя силната намеса на правителството в икономиката.
Различните подходи към теорията на публичния избор
Много икономисти в сферата на публичния избор нямат никаква политическа или идеологическа позиция. Някои създават математически модели на стратегии за гласуване и прилагат теорията на игрите, за да разберат как се разрешават политическите конфликти. Други пък развиват отделна дисциплина, известна като теория на социалния избор. Можем да проследим корените на тази теория до Нобеловия лауреат Кенет Ароу. Чрез книгата си “Social Choice and Individual Values” (1951 г.) той се опитва логически да разбере дали хора, имащи различни цели могат чрез гласуване да вземат колективно решение, което да удовлетворява всички. В своята „теорема на невъзможността“, той стига до извода, че не могат.
В допълнение към предоставянето на информация за начина, по който се вземат публични решения в наши дни, теорията на публичния избор анализира и правилата, които ръководят самия процес на колективно вземане на решения. Това са конституционалните решения, предшестващи политическата дейност. Анализът на тези решения е главната тема в “The Calculus of Consent” на Джеймс Бюканън и Гордън Тълок – един от класическите текстове на школата на публичния избор. Книгата започва с допускането, че колективно решение, което е наистина справедливо, т.е. решение в интерес на цялото общество, ще бъде решение, което всички избиратели биха подкрепили единодушно. Но единодушието е до голяма степен невъзможно на практика, а книгата ефективно оспорва широко разпространеното предположение, че решенията на мнозинството по своята същност са справедливи. Това довежда до по-нататъшната поддисциплина на публичния избор – конституционалната икономика.
Оригинално публикувано в блога на автора.
