ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Капитализмът в България се заражда по време на османското владичество и като естествен ефект от повсеместните загуби на Османската империя във най-различните войни и въстания срещу нея през този период. След няколко ключови загуби като Сръбското въстание и Гръцката революция в империята се налага да бъдат извършени реформи, касаещи армията и административното устройство. Първоначално се премахва еничарския корпус, като той бива заменен с редовна войска.
Османската империя е принудена да реформира стопанската политика
Тъй като редовната войска изисква сериозна инвестиция в облекла и други пособия, това дава възможност за развитие на еснафските организации, на които по това време започват да се делегират и много от поръчките за армията. Информация за подобни договори между османската администрация и еснафските организации може да бъде открита в държавните архиви на Турция, където се съхраняват и договори със занаятчии от Търново, Сливен, Пловдив, Пазарджик и други малки градове и села. Този стимул за производство дава възможност на много от производителите и доставчиците – бегликчии, джелепи и пр. да натрупат богатство.
Един от важните двигатели на стопанското развитие по българските земи е англо-турският договор, подписан през 1838 г., който в съществото си е с антимонополен характер и на практика премахва държавния монопол върху зърното и хранителните стоки. Желанието за реформа на империята се изразява в това да сключи още няколко подобни договора с други европейски държави. В следствие на създадените условия за свободна търговия се засилва развитието на скотовъдството, земеделието, а от там селското стопанство придобива характер на стоково стопанство.
Българското икономическо развитие се дължи на освободената търговия
Към средата на 19 в. българските земи вече били в силно пазарно взаимодействие с европейските държави. В следствие на провежданата от Османската империя аграрна реформа, чифлиците се разрастват все повече и обхващат сериозен дял от отраслите на османската икономика. Друг силен отрасъл, който се разраства са броя на соватите, които произвеждат и търгуват с животинска продукция. Част от селските стопанства по българските земи започват да се окрупняват и прерастват в едри стопанства.
Освен малките стопанства и селата, реформата влияе и на градското развитие. В следствие на новите договори и развиващите се стопанства, градския живот търпи интензивно развитие в около 70 по-големи селища. Занаятите са в основата на търговията в градовете, а като индустрии –тютюнопроизводството и кожарската индустрия са се разрастват все повече.
По време на аграрната реформа чифлиците в българските села се разрастват и започват да обхващат все повече отрасли от турската икономика. Те са плод на бавните изменения и трансформации, типични за Ориента, и сложно преплитат в себе си буржоазни, източноазиатски, патриархални и принудителни отношения. Тук може да се каже, че това не са нито американските капиталистически ферми, нито френските феоди, нито руските помешчически стопанства.
Капитализмът започва да трансформира българското стопанство
Наред с чифлиците в селското стопанство се увеличава и броя на соватите, които произвеждат и търгуват с животинска продукция. Създават се едри селски стопанства, броят на които в българското земеделие още не е установен. За българските села по онова време може да се каже, че едрото земевладение, комбинирано със селската промишленост, с лихварството и дребната търговия, става база за развитието на капитализма там.
Обстановката в българските градове също се променя. След процеса на побългаряване, извършен през втората половина на 18 в. и началото на 19 в. и в резултат на реформите от 30-те и 40-те години, градският живот в българските земи започва да се развива много интензивно в около 60-70 по-големи селища. Стопанската основа на градовете стават занаятите и търговията. Прогресират кожарската и тютюневата промишлености.
Към средата на 19 век дунавските пристанища по българските земи се посещават все по-често от австрийски параходи. С течение на времето тези параходи започват да обслужват както българските, така и румънските селища по поречието на реката, превозвани са както хора, така и поща и товари. През 1867 г. се създава първото частно параходно дружество в Свищов, то е наименовано „Дунавско вапорство“. Основател на дружеството, както и негов главен акционер, е Николаки Станчов от Свищов. В дружеството участват още двама инвеститори и акционери – Халил Ага от Оряхово и гръцки търговец от Цариград, на име Зарифи. Дружеството се занимава основно с превоз на зърнени храни.
Очаквайте продължение!
