10 заблуди за българските либертарианци

Българското либертарианско движение набира сериозна популярност през последните години. Това изглежда не се харесва на известна част от обществото, тъй като за изминалите няколко месеца се появиха редица статии, в които директно се атакуват както цялата философия, така и личностите на конкретни либертарианци . Тези коментари – умишлено злонамерени или не – често са свързани с емоционални реакции към дадена позиция, от която се правят погрешни генерализации. Затова и в този текст ще се опитаме да разбием някои от често срещаните митове и заблуди, свързани с българското либертарианство:

Заблуда 1: „Щом един либертарианец го е казал, значи всички либертарианци са такива“

Либертарианците в България – а и по принцип – не са секта. Сред либертарианското общество, както сред членовете на организацията Българско либертарианско общество, така и нечленуващите в нея, има доста различия по куп въпроси. Така е и сред последователите на тези идеи по света.

Това, което обединява повечето либертарианци е съвсем проста и семпла идея: личната свобода е най-висшето човешко право и всеки трябва да поема преди всичко сам лична отговорност за своите собствени действия. Оттук произлизат и принципите за недоверие към държавни институции и други монополони регулаторни органи, които се месят в личния живот на всеки един от нас и ни казват колко чипс да ядем, как да образоваме детето си или колко шумна прахосмукачка можем да ползваме.

Така либертарианците са обединени от простия принцип: Всеки да бъде свободен сам да решава своята собствена съдба, стига да не нарушава живота, здравето и собствеността на други хора. Оттук логично следват и безброй различия. Един човек може да смята яденето на чипс за чудесно, друг да смята, че това е вредно, на трети изобщо да не му пука. Всички тези хора са либертарианци, стига да не искат да налагат своите собствени виждания над останалите насила чрез държавни регулаторни органи. Приложете същия принцип за „чипса“ към негативното отношение към шофирането на дизелови автомобили, преподаването на турски език в училищата или използването на животни за медицински цели. Всички либертарианци може да имаме различни гледни точки към тези въпроси, но нито един от нас иска да налага тази негова собствена субективна гледна точка над всички хора насила, а по-скоро би се стремял да убеди останалите в своята правота доброволно.

Подходът към тези въпроси е различен и по друга причина – либертарианското движение като такова обединява няколко по-тясно специализирани политически течения. В България либертарианци се наричат хора с анархо-капиталистически принципи, такива, които харесват минархизма и класически либерали, както и много хора, които могат да имат и по-центристки политически виждания, но икономически следват изцяло философията на Австрийската икономическа школа. По-детайлно за това обаче по-надолу.

Заблуда 2: Либертарианците са фашисти (нацисти, alt-right, др.)

Тук заблудата вероятно е оправдана от дългогодишната комунистическа пропаганда в България, която поставяше фашизма и националсоциализма на Хитлер като някаква алтернатива на комунизма на Сталин. Това, което мнозинството либертарианци се опитват да обяснят и за което получават критики от българската политическа класа е, че няма съществена разлика между националсоциализма и… интернационалсоциализма на Сталин. И двете идеологии са еднакво зли, еднакво безчовечни и еднакво централизиращи цялата власт в ръцете на държавата.

Опозицията в културен план на прогресивните идеи за квоти за жени, квоти за малцинства и прочее („позитивна дискриминация“) не е фашизъм. Основната идея, зад която либертарианци застават – най-яростен защитник на която е и чернокожият американски интелектуалец Томас Соуел – е, че такава политика всъщност вреди на малцинствата или исторически репресираните групи, задълбава това неравенство и промотира темата за сексизма или расизма без тя да е наистина релевантна. Фундаменталната идея е, че човек трябва да бъде ценен само и единствено на база своите лични умения и качества, без значение от неговия пол, раса, сексуална ориентация и др., и не трябва да получава нито предимства, нито спънки на база тези си качества. Това е обратното на фашизъм.

Заблуда 3: Либертарианците искат закриване на държавата веднага

Както стана дума по-горе, либертарианството обединява поне три леко различаващи се политически концепции: анархо-капитализъм, минархизъм и класически либерализъм. Какво означава всяка от тях и какво целят техните представители?

Започваме от тази, която е най-близко до днешния ни живот и приблизително можем да открием някакък по-сериозен брой представители в света, които да я изповадват: класическият либерализъм. Либертарианците – класически либерали не искат да закриват държавата. За тях тя е важен елемент, който може да осигури защитата на ценностите на свободното общество, което се стремим да създадем. Идеята на държавата обаче се ограничава с тези функции: защита на частната собственост, защита на общността от външни врагове, осигуряване на равенство и честен съд (което са функциите и на държавата за „минархистите“) – но и малки намеси в други сфери на живота, свързани с инфраструктура, образование, социална сигурност, култура, опазване на природата и подобни.

Всичко това обаче трябва да се случва като крайна възможност, ако е изчерпан потенциалът на частната инициатива – а не като водеща държавна политика. Ситуацията в момента е, че държавата на 100% се грижи за пътищата, на 100% за опазването на околната среда и на 99% за образованието. Това са може би най-проблемните сектори в България и за класическите либерали е видимо, че е нелепо да се разширява властта на държавата в тези сфери и че държави, които са много по-свободни в сферата на икономиката, като Швейцария, Нова Зеландия или Ирландия имат повече успех както в бизнеса, така и в опазването на околната си среда или стандарта на живот на хората.

За минархистите държавата трябва да е ограничена до полиция, съд и армия. Публичните средства (т.е. данъците) трябва да се ползват само за тези три неща, за да се осигури защитата на обществото от външни врагове, от вътрешни противоречия и да има сигурен начин за разрешаване на споровете между индивидите. Държавата и тук е легитимна и има законодателна власт, но тя не бива да се меси в личния живот на хората, както и в техните икономически решения.

Анархо-капиталистите са тези, които смятат, че държавата е нелегитимна. Основната им теза е, че данъците са нелегитимно изземване на собственост по насилствен път, т.е. агресия. Нещо, което е недопустимо от либертарианска гледна точка. За анархо-капиталиста държавата е институция, която уж защитава правата на собственост на гражданите, чрез систематичното нарушаване на именно тези права на собственост, което е пълно противоречие за него.

Друга ключова теза на анархо-капиталистите е, че не всеки се съгласява с всичко, което държавата решава – колко пари да се насочат за здравеопазване, дали марихуаната да е забранена или дали да се строи наново с милиони левове нова, рушаща се, Национална галерия.

Освен, че не всеки се съгласява – е невъзможно всички хора да бъдат на едно мнение по всички въпроси. Невъзможно е общата собственост да се управлява, тъй като „собствениците“ са твърде много и с твърде различни идеи, затова всичко трябва да бъде частна собственост (както на частни лица, така и на обединения, дружества и пр. – например 1000 човека могат да притежават парк).  Споровете ще се решават от частни съдилища, всеки ще защитава собствеността си с частни охранители (вместо с държавно финансирана полиция), а „законите“ ще се формират по променливите според културата естествени права.

Най-същественото за нашата тема е, че всички тези хора (класически либерали, минархисти, анархо-капиталисти) мислят в една и съща посока: държавата днес се намесва твърде много в решенията на индивидуалните личности, както що се отнася до личния живот, така и до икономическия. Това е обединяващото за либертарианците, но това не значи, че всички либертарианци са анархисти и искат революция и закриване на държавата.

Заблуда 4: Либертарианците са русофили

Една от най-глупавите заблуди е идеята, че либертарианците са русофили (или да сме по-коректни „путинофили“). Нелепостта на този мит се оборва лесно. От една страна идеята се подклажда от позицията на някои американски либертарианци във връзка с войната в Сирия. Тезата на американските либертарианци обаче е съвсем различна от българския контекст: за тях намесата на САЩ в Близкия Изток е излишно харчене на данъци за проблем, който не вълнува американския данъкоплатец и създават допълни проблеми в далечна от дома пустиня.

Ние обаче се намираме в България. От една страна за нас агресивната руска външна политика би могла да е много по-сериозен (и трудно преодолим) проблем, отколкото за САЩ. От тази гледна точка ние сме много по-чувствителни към темата. Подобна е ситуацията с много либертарианци в Централна и Източна Европа. Едва ли ще намерите либертарианец, който подкрепя политиката на Путин.

Но това не значи, че автоматично трябва да се подкрепи алтернативата – агресивната външна политика на САЩ. Критиката срещу външната политика на САЩ – или в това число политиката на цялото НАТО, или пък на ЕС – срещу Русия е право, което всички в либералния демократичен свят всъщност имаме право да упражняваме. Интересен дебат, например, предизвика темата за икономическите санкции, свързани с руската окупация на Крим. И ако за някои либертарианци те нямат добър ефект, тъй като не вредят на руската политическа класа и главните виновници за агресията в Украйна, а само на обикновените руски граждани; за други те са просто недостатъчни, а западът трябваше да отговори на силата със сила. Либертарианец не значи пацифист (Между другото не значи и милитарист. Виж точка 1).

Заблуда 5: Либертарианците са ГЕРБ-ери

В последните месеци Българско либертарианско общество и сайтът ЕКИП са пълни с критики към управляващото правителство – позиции за здравната политика, ограниченията на кешовите плащания или други предложения на финансовото министерство и правителството като цяло. През годините БЛО е организирало десетина протеста, демонстрации и акции – в директно противопоставяне на политиките, идващи от мнозинствата на ГЕРБ (последният такъв протест беше септември). Дузини са статиите и медийните участия с подобно съдържание.

Либертарианците са заставали твърдо на позиции против всякаква форма на централизация и национализация през последните 4 години, независимо дали са отправяни от правителство на власт, правителство в оставка, по време на предизборна кампания или от временно управляващи. Шанс за по-широк коментар над повече политически сили (основните критики в историята са били към ГЕРБ, тъй като те са управлявали най-дълго през последните години) можеше да се направи най-вече по време на предизборната кампания, където отново може да се забележи, че всяка една идея за увеличаване на държавната власт и повече политическа регулация на животите ни беше критикувана – без значение кой я изричаше.

Така че, абсурдността на този мит, че либертарианците (и организацията на БЛО конкретно) има политически пристрастия към ГЕРБ е очевидна. Разбира се, това не означава, че някои либертарианци нямат предпочитания към една или друга политическа формация или конкретен политик. Либертарианците, все пак, често са политически и граждански активни хора. Много от тях имат свои собствени политически предпочитания, които обаче са лични – либертарианци са както хора, които смятат гласуването за безсмислен акт, така и такива, които са участвали активно в политически кампании.

Заблуда 6: Либертарианците са соросоиди

Значението на термина „соросоиди“ не е съвсем ясно, съдейки по това колко безразборно се подхвърля, но да речем, че става дума за организациите, свързани с институт „Отворено общество“. Той основно се използва от крайно „десни“ или леви маргинални елементи, силно повлияни от руската пропаганда. Доколкото либертарианците нямат никакви допирни точки с политиката на Путин или националистите, има някакво право.

В същото време мнозинството либертарианци са доста скептични към дейността на организации като Български хелзинкски комитет, които са едни от основните лобисти в покдрепа на политики за „позитивна дискриминация“, за която говорихме по-горе. Защото подобни политики представляват пряка намеса от страна на държавата в отношенията между гражданите – свободата на асоциация (т.е. правото да „дискриминираш“ хора, с които не искаш да общуваш, работиш или правиш бизнес) е основен принцип на либертарианството. Да не говорим, че далеч от това да елиминират някакво неравенство, такива политики всъщност изкуствено създават такова като на практика законово привилегироват едни социални групи над други.

Нека повторим – това не значи, че либертарианците имат нещо против ромите, против хомосексуалните или против затворниците. Всъщност сред либертарианците има доста хора, които работят активно и отдадено в каузи, свързани с подобряването на живота на тези групи в затруднено положение. Просто либертарианската позиция е, че трябва да се работи с хората, а не чрез политически инструменти, забрани на думи, които могат да се изтълкуват като обидни специфично към тази или онази група, и налагане на политическо коректно говорене.

Заблуда 7: Либертарианците са фенове на Доналд Тръмп

Причината за тази заблуда е, че почти всички български либертарианци критикуваха Хилари Клинтън повече, отколкото Доналд Тръмп по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. И има ясни причини за това – най-малкото реториката на кампанията на милиардера включваше добри позиции по повод данъчната политика, регулаторната политика, и здравеопазването.

В същото време, тъй като българските либертарианци имат афинитет към американската политика, не виждаха в Тръмп тази заплаха за България и Източна Европа, каквато виждаха други хора. И се оказаха прави – НАТО става все по-силно и по-агресивно в Източна Европа, а Тръмп и администрацията му държат доста категорично анти-Путин позиции. Всъщност от критики „Тръмп е приятел на Русия“ преди месеци, сега основната позиция на прогресивното ляво е, че Тръмп е твърде агресивен външно политически (поведението в Северна Корея, например) и ще ни доведе до трета световна война.

Но либертарианците по света – и в България – няма как да харесват изцяло предложеното от Тръмп и неговата администрация. Той получава достатъчно критики за протекционизма си, за увеличаването на дълга и разбира се, отмятането от някои от по-добрите политики, които обеща по време на кампанията.

Тези позиции не са абсолютни и не важат за всеки либертарианец. Всъщност, основната разлика между мейнстрийм анализаторите и масовите либертарианци е, че вторите не виждат света в „черно“ и „бяло“. Те смятат, че Доналд Тръмп и неговата администрация не са задължително най-голямото зло на света и всяко тяхно вдишване не е безвъзвратна стъпка към унищожението на света, а че те имат както добри, така и лоши политики.

Заблуда 8: Либертарианците мразят бедните/болните/сираците/пенсионерите и искат да ги оставят в мизерия

Погледът на либертарианците към социалната политика на една държава е фокусиран най-вече към доброволния елемент. Никой (включително най-богатите) не бива да е насила задължен да плаща за издръжката на социално слаби, хора в трудно положение или такива, които са взели погрешни решения и не са осигурили старините си.

В същото време либертарианците са наясно, че за да функционира нормално едно общество, то социални системи трябва да има. По-добрата и честна социална политика в очите на либертарианеца е такава, свързана с малките общности, с доброволната благотворителност, с църквата или нерелигиозни благотворителни организации, взаимноспомагателни дружества, застраховки и други –както до голяма степен всъщност е функционирала българската социална система преди 9 септември.

С две думи – либертарианците не смятат, че бедните, гладните, маргинализираните групи (ромите, например) или пенсионерите не трябва да получават помощ. Просто смятат, че тази помощ трябва да дойде доброволно, а не да представлява насилствено изземвне от останалите граждани.

Либертарианците смятат, че когато тази помощ идва от държавата (т.е. от политиците с парите на техните съграждани и съседи), то тези хора стават политически зависими и се използват при нужда от партиите.

Заблуда 9: Либертарианците са бедни неопитни тийнейджъри/богати синчета, които не разбират последствията от действията си

Факт е, че психологическият профил на либертарианците често включва систематично логическо мислене, характерно за хора с интереси в естествени науки, програмирането и ИТ сферата. Либертарианци често са свободолюбиви контрериънс (хора, които застават срещу общоприетото мнение) станали предприемачи.  Или пък икономисти стигнали до философията, заради сериозната роля на пазара в нея.

В същото време сред либертарианците има хора от всякаква възраст, пол, социална среда, сексуалност, опит, професии и т.н. Има либертарианци, които имат стабилни кариери, такива със семейства, хора със собствен бизнес, хора, които работят в неправителствения сектор и се занимават с изкуство, екология, култура, образование, благотворителност и др. Генерализации е трудно да се правят, но може би най-точното обобщение е, че мнозинството от либертарианците се грижат сами за себе си или за семействата си и имат достатъчно житейски опит да знаят кое действие до какви последствия води.

Реалните политически послания, които либертарианците отправят – чрез протести, официални позиции при обсъждания на закони, медийни участия и др. – са базирани най-вече на опита на доказани икономисти и философи, както и на реалното им прилагане в държави, в които икономическата свобода е на по-високо ниво, отколкото в България днес.

Заблуда 10: Либертарианците защитават големия бизнес и корпорациите, и не им пука за работниците

Принципната позиция на либертарианците е да защитават свободната размяна. В този контекст – правото на работници и работодатели да се договорят без трета страна монополист върху насилието да упражнява влияние, в която и да е посока на сделката.

Дали определени бизнеси ще искат привилегии от държавата – т.нар. „корпоративни социални помощи“, защита от конкуренция чрез търговски протекционизъм и изкуствени бариери за влизане в съответния пазар. Или пък политически овластени синдикати ще натискат за административно определени заплати, високи осигуровки и регулирано работно време. Разлика за либертарианеца няма.

Да си на про-пазарна позиция означава да защитаваш конкуренцията и меритокрацията, идваща от свободния избор, който всички учаснтници в размяната на пазара осъществяват. И тези, които правят този избор трябва напълно да понасят и позитивите и негативите му, без политически протекции. Принципът, който либертарианците защитават в това отношение е „частни печалби, частни загуби“, а не „частни печалби, социализирани загуби“, както се случва когато държавата предоставя протекции на този или онзи бизнес.