ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
1. Стефан Иванов Хаджиеньов / хаджи Еньо (1809 – 1894 г.) Родоначалникът
Упорит, сръчен, предприемчив, българският емигрант в Букурещ успява да си извоюва завидно положение на едър търговец и земевладелец. Той е изявен русофил и активен участник в дейността на „Добродетелната дружина” във всичките нейни културно-просветни и политически дела. Предоставя значителни суми за закупуване на земя и строителството на българска църква и училище в Букурещ. Освен това той е и един от членовете-учредители на първото Българско читалище в румънската столица, основано от Г. С. Раковски през 1861 г. Дарява значителни средства за български обществени цели, завещава и 20 000 златни лева за построяване и обзавеждане на първоначално училище в родния Казанлък. За свой наследник оставя Стоян Николов Хаджиенов (син на брат му), който отглежда и образова другите двама Иван-Хаджиенови (племенници на Ст. Н. Хаджиенов).
2. Иван Попалексов Хаджиенов / Иван Адженов (1835 – 1903 г.) – деен участник в делата на българските революционни комитети до Освобождението и издател на първия български всекидневник
Получил добро образование, замогнал се с търговия в Букурещ и натрупал състояние, което изцяло оползотворил „за ползу роду болгарскому”. С лични средства издава списание – „Издание за наука и литература” с редактор Любен Каравелов и безвъзмездно го подпомага в книгоиздателската му дейност. Иван Хаджиенов е вещ журналист – участва в създаването на в. „Отечество” и сп. „Знание”, пише дописки във в. „Независимост”, „Дунавски лебед”, „Македония”, „Напредък”, „Източно време” и „Нова България”. В историята на родната ни журналистика този Хаджиенов се откроява като издател на първия ежедневник: „Секидневний новинар”. Шест дни преди обявяването на Руско-турската война, на 6 април 1877 г., в Букурещ излиза от печат брой първи на „Секидневний новинар”.
В програмната статия на вестника се изтъква нуждата от информация: „в сегашните важни обстоятелства за издаването на един малък, но секидневен вестник на българский език, който да съобщава вярно и о време сичките дневни новини”. До появата му няма български вестник, който да съобщава външно-политически новини, получени специално по телеграф. Това става възможно поради сключения договор от издателя с тогава най-известната и добре организирана телеграфна агенция „Хавас” –(неин приемник е Франс-Прес/France-Presse AFP). Публикацията на вестника е прекратена още по време на войната и години след този пръв и смел опит за български всекидневен вестник, няма подобно издание. Едва в условията на освободена вече България се създават предпоставки за дългосрочно редовни всекидневници.
3. Иван Николов Хаджиенов / Жан Адженов (1843 – 1923 г.) – кметът на София, който е поставил началото на планово застрояване и водоснабдяване на столицата
Този Хаджиенов е и създателят на Борисовата градина, търговец, банкер, предприемач и политически деец. Отрасъл в Румъния, Хаджиенов работи за френски строителни фирми и след близо 12 години престой във Франция и Италия се завръща в Букурещ, женен за французойка и като вече забогатял търговец и строител-предприемач. След Освобождението се установява в София и членувайки в Консервативната партия играе съществена роля в политико-стопанския живот. Участва със значителни капитали в български и чужди фирми, притежава много имоти в София, както и спиртната фабрика в Княжево. Като кмет на столицата (1881 – 1883 г.) прокарва нов регулационен план: очертават се улици, откупуват се места, отчуждават се терени. По това време се полага началото на водопровода от трите извора над Бояна до града, общината подарява обширен район за построяване на Военното училище, както и място за Руската църква. Негово дело е и уреждането на градската градина.
Покрай кметуването си е обвиняван за вземане на необезпечени кредити от Българската народна банка, както и за получените от него самия общински поръчки за доставка на дървета за Борисовата градина. Като предприемач, през следващите години Иван Хаджиенов участва в различни предприятия – Балканска копринена фабрика, която първата фабрика за копринен текстил в България и строителството на железопътната линия София – Мездра – Враца. Поради този строеж той е единственият български депутат, който напуска VII ОНС, тъй като поема държавна поръчка. През 1903 г. представляваната от Хаджиенов фирма Рот печели търг за голяма доставка на оръжие за Българската армия, въпреки значително по-високата цена, която иска. Това предизвиква остра обществена реакция и отново името му е замесено в скандал за обществени поръчки. Следва парламентарно и съдебно разследване, при което Хаджиенов заминава за Румъния, където продължава деловите си занимания.
През 1919 г. Иван Хаджиенов прави дарение от 50 хил. лв. на Машинното училище при флота. С тази сума се образува фонд „Иван Хаджиенов“ с предназначение да попълва и поддържа технически учебни кабинети. С указ от 5 юли 1929 г. Машинното училище се реорганизира в Морско училище.
Дългосрочната идея на Хаджиенов е да се построи в родния му Казанлък модерно занаятчийско училище с железарски, дърводелски и порцеланов профил. Стремежът му е да се задържа младото поколение в града. За тази цел подарява 1 млн. златни лева, които са внесени в Министерството на народното просвещение през 1923 г. По искане на министъра на войната ген. Иван Вълков през 1925 г. държавата отпуска още 1.5 милиона лева, които се прибавят към дарението за изграждане на професионалното училище. Опълченци от Шипка и доброволци от Сливница участват в народното тържество по полагане на първия камък на механо-техническото училище в Казанлък. Датата е 18 октомври 1925 година. Открито през 1925 г., училището до днес се нарича Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“.
От сирак в Казанлък до кмет на София, Иван Николов Хаджиенов е предприемач, който дарява над милион български лева за бъдещето развитие на страната. Спорна личност, обвинен в съмнителни сделки с хазната, но запомнен с направеното. Фамилната къща на Хаджиенови в Казанлък днес представлява етнографска експозиция към Историческия музей в града.
На снимката: Иван Николов Хаджиенов, източник zakazanlak.bg
