ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
Конституция на Република България
В Конституция четем, че всеки гражданин на България има право на труд, а гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.
Непълнолетните лица също са граждани и според Конституцията имат право на труд. Това тяхно право е предмет и на трудовото законодателство. Трудът на непълнолетните лица в Република България се ползва със специална закрила от трудовото законодателство, което е хармонизирано с европейските изисквания и стандартите на МОТ. Кодексът на труда предвижда специална процедура за наемане на работа на лица до 18-годишна възраст. Непълнолетните могат да бъдат наемани на работа само след издадено от Инспекцията по труда разрешение за всеки отделен случай. Допускането до работа на непълнолетни лица без разрешение от Инспекцията по труда е незаконосъобразно и е криминализирано. В Наказателния кодекс е създадена правна норма, която предвижда санкция лишаване от свобода и глоби в солидни размери за работодателите, които наемат на работа непълнолетни лица без разрешение, издадено от Инспекцията по труда.
Впечатление прави обаче, че България е една от държавите, в които има определена една и съща минимална възраст – 16 г., за задължително обучение, регламентирано в Конституцията, и за започване на работа според Кодекса на труда т.е. навършилите 16г. могат да спрат да учат от една страна, но не могат да започнат работа при същите условия като пълнолетните от друга. Непълнолетните работят на намален работен ден от 7 часа. За тях е забранено полагането на нощен и извънреден труд. Ненавършилите 18 г. могат да работят от 6 ч. до 22 часа, а ненавършили 16 г. – от 6 ч. до 20 ч. Те имат право и на удължен годишен отпуск от 26 дни, право на болничен преди да са направили 6 месечен трудов стаж, а Инспекция по труда прави задължителна предварителна проверка преди да издаде въпросното разрешение.
Демотивацията
Сложната процедура за наемане на непълнолетни лица, задължителната визита на Инспекция по труда преди да е нает който и да било и фактът, че младежите все още нямат професионален и човешки опит, гарантиращи им безпроблемно започване на работа без менторство и допълнително обучение, правят тази алтернатива изключително непривлекателна за работодателите. От друга страна стои нормата за младежка безработица за България, която макар устойчиво да спада, все още остава над средната за Европа и парадоксалните изисквания от рода на „търсим 18 годишен с 20 годишен трудов стаж“.
При все това обаче, липсата на кадри в областта на туризма и ресторантьорството, съпътстван от облекчаване на регулациите през последните години спомагат за естественото разрешаване на този парадокс.
Според данни на Главната инспекция по труда (ГИТ), поисканите от работодателите разрешения за наемане на непълнолетни през 2016 г. са 5283, като ръстът им е почти двоен спрямо 2015 г., когато исканията са били 2700. Дадените през миналата година разрешения са 5009, като 90 от тях са за наемане на работа на непълнолетни до 16 години. За първите пет месеца на 2017 г. в ГИТ са постъпили 1232 искания за разрешения за работа на непълнолетни, дадени са 993, от които 24 за ненавършили 16 г. За сравнение, през същия период на 2016 г. исканията са били 734. Най-често непълнолетни се наемат за извършване на дейности в хотелиерството, ресторантьорството и търговията през дългата лятна ваканция. Във Варна, кризата за кадри в туризма през изминалия сезон доведе до бум на издадените разрешителни, като увеличението е с близо 100% спрямо миналата година според данни на инспекцията по труда в града.
И все пак, процедурата остава по-сложна от тази за наемане на пълнолетни и почти толкова сложна като тази за наемане на чужденци например от Молдова и Украйна, които обаче са с опит. Наемането на тийнейджъри при тези условия остава по-скоро лична кауза на бизнеса, отколкото стимулирана политика на държавата.
Бизнесът не се отказва
Петя Димитрова е HR мениджър на верига ресторанти Годзила, които внедряват програма за ученици 16+ „Първите ми пари“. Това е платена лятна програма за ученици от всякакви учебни заведения. Този проект е своеобразно подаване на ръка от Годзила, която дава възможност на учениците да стартират своя професионален път в една от най-известните вериги ресторанти и да изкарат първите свои пари. Освен средства и професионални умения, учениците придобиват и много организационни умения, научават се да работят в екип, развиват своята комуникативност и имат предимство при кандидатстване за постоянна работа в бъдеще. По време на програмата учениците имат ментор, който непрекъснато учи „малкия“ служител да се справя най-добре със задълженията си, обградени са със сърдечни колеги и ръководители, които непрекъснато помагат в работния процес.
„Макар процедурата да е тромава и намирането на тези ученици да е плод на наша лична инициатива, ние вярваме, че си струва. Това са нашите бъдещи кадри, които желаем да приобщим още от ученическите години. Самата аз работя във веригата от 18 години и съм започнала като сервитьор – допълнителни обучения предприех паралелно с развитието си в организацията. За нас е важно да покажем на тийнейджърите, че успехът има много пътища и понякога да започнеш работа на 16 и да усетиш хубавото чувство, което първите доходи дават е много стумулиращо, а съчетаването на образование и работа – изключително полезно! Всеки сам избира пътя си – бизнесът го разбира, децата също – това, което изостава са регулациите. Разглеждаме тази програма по-скоро като програма за корпоративна социална отговорност и инвестиция в бъдещето и я правим не благодарение, а въпреки сложната процедура“.
От тази учебна година ресторанти Годзила са стартирали и стипендиантска програма за ученици от Професионална гимназия по туризъм „Професор д-р Асен Златаров“ – Варна. За стипендия могат да кандидатстват навършилите 16 години ученици с минимален успех Много добър 4.50. Стипендията е до края на средното образование на всеки един ученик, като ресторанти Годзила, освен ежемесечното изплащане на сумите, осигуряват през лятната ваканция работа на учениците за позициите сервитьор, барман и готвач. За този период те имат сключен трудов договор, получават възнаграждение, обучение от ментор и всички привилегии, от които се възползват останалите служители.
„Задължителният успех от Много добър 4.50 е по-скоро реверанс към образованието и допълнителен стимул за учениците. Очакваните резултати от стипендиантската програма е да се подобри връзката между професионалното обучение и бизнеса и да се подобрят перспективите за успешна реализация на завършващите ученици в частност в нашата верига, но погледнато глобално – на пазара на труда.“ – споделя още Димитрова
Как го правят по света?
В повечето западни общества регулациите за наемане на непълнолетни също са усложнени. В САЩ регулацията е сходна до България, като тече дебат по темата с три основни аргумента в полза на облекчаването им. Първо, според Декларация за независимостта и Деветата поправка на конституцита на САЩ, тийнейджърите имат право на труд и „преследване на щастието“.
„We hold these Truths to be self-evident, that all Men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness”
(Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на щастие ) — от Декларацията за независимостта на САЩ.
И макар Бащи-основатели на САЩ да не са уточнили в какво точно се изразява „преследването на щатието“, то бихме могли да обърнем към философа на естествените права и един от вдъхновителите на Декларацията – Джон Лок, според който „Щастието или нещастието на всеки човек всъщност е дело на собствените му ръце.”
Второ, трудовата заетост стимулира тяхната отговорност и превръщането им в продуктивни членове на обществото. Трето, стимулирането на младежката заетост е добра публична политика, тъй като отказа от право на труд е отказ за възможността да се поеме отговорност за собствения си живот и да се придобие ценен опит.
В Канада регулациите са сходни като тези в САЩ с изключението, че трудът на тийнейджърите се регулира на две нива – веднъж от федералната власт и веднъж на регионално ниво т.е. отнесено към нашата действителност би било възможно региони с остра нужда от тийнейджъри-работници за временна заетост като Черноморието например, да се ползват с облекчения.
Друг пример е Обединеното кралство, където дори 14 годишни могат да бъдат ангажирани в определен вид заетости като лека полска работа под родителски контрол. За разлика от България обаче, по време на двете последни години от задължителното образование децата имат първи досег с професионална среда. Местната образователна инситуция и управителния съвет на училището са отговорни за договарянето с бизнеса на програми за придобиване на професионална квалификация.
В заключение
Детският труд е чувствителна тема, която неслучайно в хода на човешката история е придобила характер на въпрос от обществено значение. Сравнително високата младежка безработица при заявен глад за квалифицирани служители обаче разкриват една пукантина в системата, която е видима с просто око. Законът допуска хората на 16 години, които са на възраст прескочила детството и важна за формирането им като отговорни граждани да нямат право на същите условия на труд като останалите възрастни. Те вече не са задължени да учат, но и не разполагат с право на равнопоствен труд. Бизнесът има нужда и капацитет да обере тези несъответствия, но административни тежести го демотивират вместо системата да освободи режима с една стъпка повече към свободата на избор и лична отговорност. Нови промени в закона предстоят, а дотогава младите хора стоят все така в периферията на пазара на труда, но пък в челните места на статистиката за безработица.
Източници
Конституция на Република България
Nathaniel Ang, TEENAGE EMPLOYMENT EMANCIPATION AND THE LAW (2007)
Официален сайт на Главна инспекция по труда; http://www.gli.government.bg
