ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На 3 ноември 1943 година умира Аврам Чальовски. Той е познат като един от най-значимите български индустриалци и видни дарители в началото на 20 век. Още от съвременниците си биван наречен „Българския Хенри Форд“. Роден е през 1854 г. в тогавашното село Галичник на територията на Османската империя, днес част от територията на Македония.
След Освобождението емигрира в София и първоначално се прехранва като продава боза по улиците. Когато събира достатъчно пари купува работилница за боза и локум. От 1898 г. заедно с още един работник започва производството на тахан халва. Това начинание постепенно прераства във фабрика – при това първата такава в България, където започва да произвежда сусамено масло. По късно – през 1921 г.– отваря и втората си фабрика в Бургас. Двете предприятия – това в София и това в Бургас са под надслова „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“. Трети клон на фирмата си открива през 1936 година на гара Искър. Новооткрития клон се занимава с производството на растителни масла, глюкоза и нишесте. Чальовски създава и цех за амбалаж, а в първата фабрика в София разполага и със собствена печатница за етикети и рекламни бланки.
Дейността на индустриалната къща на Чальовски бива забелязана и получава много отличия. Получава медали от Милано и Лондон и награди от Атина, Солун и Пловдив. През 1929 година Чальовски стартира частното предприятие „Победа АД“ в Бургас. Фабриката му в Бургас има своя жп линия, водоизточник, и електроцентрала с дизелов мотор, стопанство за млечни крави, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко и параклис. Към днешна дата освен в България компанията реализира продукцията си и на пазара на Грузия, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Гърция, Унгария, Либия, Кипър, Великобритания, Хърватска, Холандия и Близкия Изток.
Аврам Чальовски бива наричан „звезделия човек“ в родното си село. Това звание той печели след като оставя не само материални активи на на наследниците си, но и философия, традиция и морал. Освен като предприемач Чальовски става известен и с широката си дарителска дейност. Тя включва мащабно дарение за Зографския манастир и параклис, който подарява на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“в Рилския манастир. Със завещанието си дарява и помощи на стойност 550 000 лева на Бигорския манастир, черквата „Света Петка“ в родното му село, „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София. Чальовски храни работниците си в безплатен стол, дава редовно 13-а заплата и още половин заплата на Великден, безплатен сапун, олио, месо, и дори отпуска големи заеми на задомилите се. В завещанието си отпуска 10 млн. лв, за учредяване на фондация “за вечни времена” за подпомагане на “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”.
Последната воля на Чальовски е къщата на “Паисий”- която след 10 години от основаването на предприятието се превръща и в дом на семейството му- да се превърне в семеен музей-един паметник-символ, от който неговите наследници да черпят поука, че с труд и постоянство честност и благородство могат да се достигнат големи духовни и материални блага”. Всъщност автобиографичното пано на Българския Хенри Форд е израз на неговия морал, според който трудът е най-важната добродетел и единствен правилен път към издигането на човека.
„Като получаваш, трябва да даваш, но на когото трябва!”
– максимата в живота на Аврам Чальовски
