Начало / Икономика / Икономическа и фискална политика / Войната срещу кеша е и война срещу свободата
войната срещу кеша

Войната срещу кеша е и война срещу свободата

Автор: Николай Филибев

По-рано тази седмица парламентът прие на първо четене поредното предложение на Министерството на финансите за затягане на ограничението върху плащанията в брой. България е една от малкото страни в ЕС с подобно ограничение. Дори някои от най-развитите икономики в ЕС са без какъвто и да е лимит върху плащанията в брой (Германия и Австрия). В първата, опитите да бъде въведен минимум са посрещнати от силна опозиция, както от широк спектър партии, така и от големи медии. Основна причина за въвеждането на тази регулация е борбата със сивата икономика, или поне това твърдят политиците. Дали обаче наистина е така?

Кешът – оръжието на свободата

Войната срещу кеша предизвиква сериозно притеснение сред обществото. Това, което правителството се опитва да направи за пореден път, е да намали таванът на заплащанията в брой от 10 000 лв. на 5 000 лв. След като три пъти бива отхвърлен под формата на отделен проектозакон, това предложение отново бива внесено, но този път като част от по-голям проектозакон. Това може да значи само, че управляващите са твърдо решени да прокарат тази регулация на всяка цена.

Това буди съмнение дали има лобиране от страна на банковия сектор, което цели предоставяне на свежа ликвидност за банките, или поредната пирамидална схема в огромни размери. Като за начало, не бива да има дебат за определена сума за таван на разплащанията в брой, а цялостното премахване на такова ограничение. Кешът е прекрасно средство за разплащане, най-вече заради това, че позволява анонимност. Това бива високо оценявано от много хора, които разбираемо не желаят да оставят следи след себе си. И не, не говоря за тези отвъд закона. Всеки гражданин има право да запази детайлите по плащането, което извършва анонимни. Това, че някои хора са отвъд закона по този параграф е симптом на лоша система, а не зараза.

Векът на дигитализацията

Технологиите се развиват бързо, а недалеч зад тях са и бюрократите. Политиците, като демократично избрани и бивайки “по-разбиращи от всеки друг човек в държавата си”, всячески се опитват да планират кое, как и какво е по-добре за човека от това, което самият той може да определи. По този начин и родните политици се опитват да наложат за по-добро средство на заплащане това по банков път.

Разбира се, те не поемат голяма част от последствията на своите предложения. Дали плащането в брой ще спре да съществува е нещо, което с времето ще се реши от пазара, което ще рече – от всеки един от нас. Възможно е в бъдеще по естествен процес да се спре използването на пари в брой. Но в никакъв случай това не трябва да става насила.

Тъмната страна на икономиката

Аргументът за намаляване на тавана за кешовите плащания се основава на потенциалното намаляване на сивата икономика, както и увеличената прозрачност за данъчни приходи. Това обаче е просто невярно. Всички големи проучвания сочат, че нивото на корупцията е най-определящ фактор за цялостния ѝ размер. Както и преди сме споменавали, основно проучване на МВФ (Международен валутен фонд) сочи, че разрастването на сивите икономики е в резултат от увеличена данъчна и осигурителна тежест в комплект със затегнати регулации.

Това подкрепя твърдението, че сивата икомомика е отчасти имунна реакция срещу прекомерната регулаторна, данъчна и осигурителна тежест. Също така свалянето на прага за плащане в брой ще ощети малкия и среден бизнес. Тази допълнителна тежест, под формата на изкуствено увеличени финансови и административни разходи, може да доведе до завишени крайни цени, извеждане на някои до скоро напълно легални и последователни бизнеси до преминаване в сивата икономика, а в някои случаи и до фалит. Това ще влоши събираемостта на данъци и вместо да намали сивата икономика, тази регулация ще я увеличи.

Клиентите са ни скъпи

Неизбежните печеливши от тази регулация са банките. Форсираното ползване на банкови услуги се явява изкуствена субсидия за банковия сектор. Това от своя страна повдига съмнения за силни лобистки влияния. Предвид факта, че основният аргумент за тази регулация – преборването на сивата икономика – не издържа при по-сериозен анализ, следва, че се цели именно облагодетелстване на банковата система. Дали поради спешна нужда от ликвидност, превантивна такава за потенциална задаваща се криза, или поредната пирамидална схема за ограбване – хората само могат да изгубят от тази регулация .

Изкуственото субсидиране на банките може да доведе и до дестабилизиране на сектора. Подобен изкуствен прилив на ликвидност може да доведе до формирането на балон. Такъв, който е следствие от занижаването на лихвите по кредитирането, причинено от по-високата ликвидност. Така фирми, които в нормални условия не биха предприели инвестиция биха се впуснали в по-рискови инвестиционни проекти. По този начин в дългосрочен план икономиката може да бъде докарана до криза, когато този балон се спука.

Заключение

Опитите на политиците изкуствено да изместят начина на плащане би имал сериозни негативи. Слабата аргументация, нивото на корупцията у нас и начина, по който тихомълком се прокарват подобни мерки правят мярката силно съмнителна. Трябва да е ясно, че подобна регулация е в ущърб на гражданите, защото накърнява тяхната финансова свобода. Сивата икономика се преборва не чрез повече регулации и по-големи бюджети, а чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест и ефективна борба с корупцията, придружена от конкретни реформи.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Гост Автор

Прочети още

Господстващо положение и български комплекси: Трябва ли да се извиняваме, че сме живи?

От няколко дни наблюдаваме същинска медийна истерия около предложените промени в Закона за защита на …