Твърде бързо забравените жертви на комунизма по света

Дъг Бандоу, Институт „Катон“, САЩ

Един от най-значимите актьори и певци на Америка е Пол Робисън, роден преди един век. Впечатляващ талант, борещ се със широко разпространения расизъм, Робисън като че ли заслужава празненството по случай стогодишнината от рождението му този месец. За жалост обаче той има и една по-различна, грозна страна – Робисън е отявлен комунист и  носител на наградата за мир на Сталин през 1952.

Всички допускаме грешки, но Робисън е бил наясно в какво се забърква. През 1949 година в Москва той се среща със своя приятел и идишки автор Ицик Фефер, който го информира за антисемитските чистки на Сталин. При завръщането си в Щатите, Робисън уверява репортерите, че не е чул и дума за антисемитизъм. По-късно Фефер е убит от Сталин.

Все още съществуват апологети на комунизма

Интересно е как Пол Робисън, който умира през 1976, би реагирал на рухването на комунизма. Някои непокаяли се комунисти са останали и до днес: 24 се намират в ,,Sunset Hall“, старчески дом в Лос Анджелис, открит от Унитаристите. Там може да откриете портрет на Робисън, бюст на Ленин и книги за марксизма, китайския диктатор Мао Дзъдун и Троцки. Живущите в Sunset Hall прекарват времето си с носталгия за доброто старо време. Едва осемгодишна Глейди Форман (сега на 90) е наречена ,,малък социалист“ от баща си. Тя предвижда, че независимо от сгромолясването си, комунизмът пак ще се въздигне.

Якоб Дарнов е бил пратеник на съветската армия и без срам заявява, че Ленин е най-великият политик някога съществувал.

Уейн Фрийдлендер, доскоро управлявал Sunset Hall, смята, че тези хора са ,,гиганти“, на които той, бивш член на Демократичното студентско общество, дължи много. ,,Гиганти“.

Да, гигантски глупаци. Как другояче могат да бъдат наречени хора, които са поощрявали и все още защитават най-човеконенавистната и смъртоносна философия в човешката история?

Как е възможно едни от най-кървавите режими в историята все още да имат поддръжници?

В своята книга „Death by Government“, професор Р. Дж. Румел каталогизира катастрофалните архиви на ,,политиците“, толкова обичани в ,,Sunset Hall“. Съветският съюз е най-голямата машина за убиване в историята, взела повече от 62 милиона жертви. Броят е страховит. По време на най-жестоките чистки на Сталин тайната полиция дори определя квоти.

Румел пояснява, че системата с убийства и квоти за арестуване не е била сполучлива. Откриването на ,,враговете на народа“ не било лесна задача дори и за местния НКВД, който е бил изключително старателен в разкриването на „заговори“. За да се покрият определените квоти, е трябвало да се прибегне до  разстрелването на арестуваните за незначителни престъпления, на вече освободени затворници, на майките и съпругите, търсещи информация за арестуваните си близки.

Вторият най-смъртоносен режим, превъзхождащ и Третия райх, е този на Мао Дзъдун. Според Румел китайските комунисти убиват около 35 милиона, камбоджийските – 2 милиона, виетнамските и севернокорейските – 1.7 милиона. Полша убива 1.6 милиона чрез етнически чистки след Втората световна война. По същото време в Югославия жертвите възлизат на 1.1 милион. По-слаби комунистически диктатури са разпръснати из Африка, Азия и Източна Европа. В някои от тези кланици убитите са едва стотици или десетки хиляди, което е индикация за доста сантиментален комунизъм. Поразяващото в случая е, не че искрено вярващите в комунистическите идеи оцеляват, а че The New York Times публикуват история за Sunset Hall на първа страница. Дали обаче подобно нещо би се случило, ако групата старци бяха нацисти, които бленуват за повторното извисяване на нацизма? Абсолютно изключено.

Всички заклеймяват апологетите на нацизма, но тези на комунизма?

Усилията хвърлени за реабилитацията на бивши комунисти от черния списък на Холивуд по време на Студената война е пример за същото късогледство. Да, много от тях страдат, някои и несправедливо. Но да не получиш признание за сценария, който си написал, не е същото като да те пратят в ГУЛАГ.

Стивън Росенфелд от Уошингтон поуст казва: „Това, което липсва в дискусията е оценката на съдържанието на политическите възгледи, които много от хората в кино средите са имали“. Хората в черния списък са били привърженици на тиранична диктатура, която е подтискала, убивала и поробвала цели нации. Отказът да бъдат наети не би трябвало да е изненада, така както и отказът да наемаш  изявени нацисти не е. Истинските жертви са онези 100 милиона, разстреляни от деспоти, силно възхвалявани от разглезени леви интелектуалци на запад.

Изпълненият с ужаси 20 век вече, слава богу, е в миналото. И дори да изберем да простим на всички, които са подкрепяли кръвожадни тоталитарни диктатори, никога не трябва да ги забравяме. Колкото и очарователни и талантливи да изглеждат апологетите на комунизма днес, техните репутации остават напоени с кръв.

Оригинална статия на английски

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!