ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Или как фондации или други неправителствени организации се грижат без държавни субсидии за културното наследство по целия свят
Капитализмът и свободният пазар често получават критики за темите, свързани с продукти или дейности, които не биха генерирали самостоятелно печалба, т.е. няма как да съществуват ограничени в собствените си бюджети със собствената си печалба. По тази причина съществуват и всички политики, свързани с лобизъм за повишаване на средствата за някои сектори – здравеопазване, образование, социални услуги и други подобни.
Погрешната представа за капитализма и културата
Една от тези сфери е опазването на културното наследство. Тезата, че трябва да се отделят средства от държавните и общински бюджети за културното наследство се аргументира най-вече по този начин: няма кой да дава доброволно пари за опазване на културното наследство, следователно това трябва да го прави държавата с пари от данъци. Държавата трябва да реставрира, да поддържа персонал, бюрократичен апарат, контролни органи и да образова експерти, тъй като никой друг не би се наел да го прави.
Това обаче се опровергава на много места по света, където предприемаческият дух е разпространен, а икономическото развитие е достатъчно напреднало. Объркването идва от представата за „свободния пазар“ – тоест, че всеки ще търси задължително максимално финансова изгода и увеличаване на печалбата си при всякакви обстоятелства. Практиката показва друго – на свободния пазар, без никаква принуда, постоянно се случват дарения, благотворителни акции и други финансови инвестиции, от които не се очаква печалба. Всъщност даренията са си капитализъм, щом се случват доброволно.
Всичко, което не се случва доброволно между частни собственици, не е свободен пазар. Такива непазарни институции са създадени в повечето (но не всички) държави, които да финансират или да работят за опазването на културното наследство. Те работят с различен успех – както местните структури (например в България Националният институт за недвижимо културно наследство), така и световни – ЮНЕСКО и нейните подструктури, свързани с културното наследство.
Съществуват много частни организации, които опазват културното наследство
На свободния пазар обаче има десетки организации – повечето, функциониращи като неправителствени организации (фондации, сдружения, асоциации и други, според законодателството в съответната страна) – които също работят за опазване на културното наследство.
Вероятно най-голямата и престижна такава организация е World Monuments Fund. Тя се финансира изцяло с частни средства – дарения и менажиране на собствени капитали – и нейната цел е да предоставя експертиза, да привлича обществен интерес и най-вече да финансира реставрации на обекти в целия свят. Подобна дейност има и ЮНЕСКО, която обаче, чрез т.нар. UNESCO Fund финансира в пъти по-малко реално опазване на културно наследство.
Монолитната църква в Лалибела, Етиопия, реставрирана със средства на WMF
Частната WMF се движи от около 40 души екип, а във финансираната от данъци ЮНЕСКО работят над 700. От 1996 година насам WMF е работило върху 790 обекта, инвестирайки над 240 млн. долара в опазване и консервация – или средно по 12 млн. долара годишно. За сравнение – UNESCO World Heritage Fund инвестира по 4 млн. долара годишно.
Тези частни организации се справят по-добре от държавните
И двете организации публикуват подробен финансов отчет всяка година – ЮНЕСКО от дълго време е на все по-увеличаваща се загуба, докато WMF обикновено расте. Известни финансови проблеми частната организация изпита през 2016 година, когато бе прекъснато огромно дарение от важен филантроп, но това доведе единствено до съкращаване на екипа и оптимизация на работата. Нещо почти невъзможно за всяка държавна или наддържавна институция.
Важна разлика между двете организации е самият подход към наследството. Докато в UNESCO всичко се случва доста тромаво и все още се ползват политики от преди 50 години, то във WMF имат съвсем актуален поглед – в засегнатите от UNESCO обекти няма да намерите част от обектите, с които WMF се занимава – например сгради с модерна или постмодерната архитектура.
Стенописи в църквата „Свети Димитър“ край Бобошево, над която е изградено защитно покритие и са реставрирани стенописите, също финансирана от WMF
Немската Deutsche Stiftung Denkmalschutz пък е получила чрез дарения и съответно инвестирала над 500 млн. евро за последните 30 години (от създаването си през 1985 година). През този период са внимателно реставрирани хиляди културни ценности, като заедно с това организацията работи активно както за образоване на млада и по-възрастна публика, така и за популяризиране на това културно наследство.
Подобна фондация – доста по-тясно специализирана и с по-малък обхват – е, например, Chicago Architecture Foundation. Създадена през 60-те с конкретната идея да бъде запазена от разрушаване ценната сграда Glessner House, тя се развива до доста голяма организация, която днес изследва и популяризира цялото разнообразно архитектурно наследство на Чикаго. CAF не се занимава конкретно с финансиране на реставрации. Фондацията обаче работи активно за популяризиране на архитектурното наследство както сред местните хора, така и сред туристи – организирайки различни интересни инициативи. До 1994 година CAF е управлявала и въпросната спасена от разрушение Glessner House като частен музей.
Намесата на държавата в опазването на културното наследство е напълно ненужна
Обединяващото между всички тези организации (а споменатите са само няколко примера – всъщност във всяка капиталистическа страна има стотици такива) е, че те се състоят от ентусиазирани хора, които се занимават с това, което обичат най-много. Те не са бюрократи, които трябва да следят дали дадена точка или алинея от наредбата е спазена, не са диктатори, които да определят кое е законно и кое – не. Те са свободни хора, които обичат културното наследство и се грижат то да се опази по най-добрия възможен начин – а не по начинът, описан в дадена, в общия случай, вече остаряла наредба. И така опазването се случва както по-бързо (освободено от бюрокрация), така и по-качествено.
Добрата новина е, че дори в България – страна, доста изостанала, както икономически, така и що се отнася до предприемаческия дух – също се появяват подобни организации. Такава е, например фондация „Даскал Брънзалов“ на архитект Кристияна Брънзалова. Вместо да чака тромавата бюрокрация, Фондацията ще съдейства финансово и с експертиза за реставрацията на стари къщи в Родопите – забравени от всяка власт или институция.
