ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Бил Въртз, vocaleurope.eu
С последния ход на социалдемократите и зелените в Европарламента бе отправен призив за постепенно спиране на употребата на фосфат в дюнерите. Или поне това разгласяваха заглавията на медиите докато крилото на социалдемократите не излезе с твърдението, че това всъщност е фалшива новина.
Популярното турско ястие се превърна в тема на разгорещени дискусии между представителите на Европарламента в Комисията по околна среда. По принцип в ЕС не е позволена употребата на фосфати, но в същото време се забелязва и допускането на все повече изключения по отношение на употребата им. Депутатите отхвърлиха искането за пълна легализация на конкретния продукт, като го аргументират с неговото отрицателно влияние върху здравето на гражданите. Така за пореден път се оказва лобистите за забраната, че отдават малко значение на правенето на политики, стъпващи на истински факти.
Предложението за забрана на дюнерите не стъпва върху факти
След като загубиха битката за широко употребявания хебрицид глифозат (herbicide glyphosate), който неведнъж е доказван като непредставляващ риск за здравето на потребителите, очевидно сега същото лоби, което подкрепя ограничаването на потребителския избор, възнамерява да си намери нова жертва. Въпреки факта, че социалдемократите към момента отричат, че искат да забранят дюнерите, германският евродепутат Tiemo Wölken изтъкна, че „алтернативи на фосфатите е възможно да съществуват“ и членовете на конкретната комисия „ще изчакат по-нататъшни изследвания“ по въпроса.
В стремежа за въвеждането на нови и нови забрани, ограничения и регламентите се обръща най-малко внимание на фактите. Европейският орган по безопасност на храните определя като безвредна консумацията на фосфати до 4200 mg. на ден. Средното съдържание на фосфат в един дюнер се равнява на 134 mg. Това означава, че за да се надвиши безопасната доза фосфати дневно трябва да бъдат консумирани повече от 30 порции от този вид бърза храна. Само така може да се доближите реално до ситуацията, в която следва да започнете да се притеснявате за здравето си. Също така, ако трябва да сме съвсем искрени – в ситуация, в която консумирате повече от 30 порции дюнер дневно, вероятно не фосфата в този продукт трябва да бъде вашето най-голямо притеснение…
Немският дясноцентристки евродепутат Renate Sommer изтъкна на преден план и нещо друго: „Годишната консумация на дюнери на средния немски гражданин се равнява на съдържанието на фосфат в бутилка Кока Кола от 1,5 литра.“
Забраната за използване на фосфати в дюнер кебаба би довела до неизбежния фалит на хиляди дюнерджйници на територията на целия континент. Това ще се случи, защото към момента не съществува алтернатива, при която да не се използва предварително замразено месо в тези заведения за бързо хранене. В Германия турското население е значително и 80% от това население е заето с производството на месото, използвано за дюнери в ЕС. Грубата сметка показва, че забраната би струвала над 100 000 работни места. Безрасъдното отсъствие на основано на доказателства законодателство може да съсипе живота на безброй семейства. Да не говорим, че голяма част от тези семейства са с ниски доходи. Това ли е наистина визията на прогрес за Европейския парламент?
Един необоснован опит за ограничаване на потребителския избор
Нека за момент игнорираме икономическото опустошение от необмислените забрани за храни. Когато става въпрос за употребата на даден продукт и нейното ограничаване, става въпрос за ограничаване на потребителския избор. В случая казусът се отнася и до това до каква степен може да се позволи на европейските потребители да правят самостоятелни избори и съответно до каква степен Съюзът вкарва в сила някаква форма на перманентен патернализъм.
От друга страна, поведението на държавите-членки в случая не е по-добро от това на ЕС. Франция и Ирландия наскоро решиха да въведат нови патерналистични данъци върху захарните напитки, като на практика налагат на семействата с ниски доходи да задоволяват нуждите на тяхната радикална програма за обществено здраве.
Друг пример за подобни патерналистични политики с цел опазването на публичното здраве е Дания. Датският „данък върху мазнините“ може да ни научи на много за катастрофалния характер на тези т.нар. „данъци на греха“. Дания първоначално въвежда специално данъчно облагане върху мазнините в потребителските стоки. Но 15 месеца по-късно го отменя със същото мнозинство, с което го приема. Данъкът се оказва не само допълнителна тежест за хората с ниски доходи, но също така стимулира потребителите да избират по-евтините продукти в супермаркетите, като в същото време реално се запазва консумацията на мазнини. Въведеният данък няма никакво положително въздействие върху здравето на хората и незначително такова върху потреблението. Просто го прави по-скъпо.
Независимо дали става въпрос за вкарването в употреба на директни забрани или „данъци на греха“ – трябва да се обръща внимание на фактите. Не бива да оценяваме правилата и регулациите според намеренията, които се опитват да постигнат, а по резултатите, до които ще доведат. Преди да направим това обаче първото и най-важното нещо е да се запознаем с фактите. Онези, които отправят критики към „ерата на пост-истината“, трябва да се придържат към проверката на фактите, когато дръзват да правят политически изявления.
