ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Държавните пари за Българска академия на науките са тема, по която който каквото и да каже, все ще бъде погрешно. Това е така, защото има две напълно противоположни, но еднакво верни гледни точки. От една страна наистина не е редно някой да получава пари без да ги изработва – в този смисъл е изключително важно да се обърне особено внимание не само към научната, но и към развойната дейност и практическите внедрявания на иновации…които към този момент са далеч от нужното ниво.
От друга страна не може по никакъв начин да се отрече, че науката не се измерва с пари само в краткосрочен план – понякога минават десетилетия преди дадена идея да се осребри. Някъде по средата между двете враждуващи тези стои и традицията – столетна традиция, която не е редно да се захвърля просто с лека ръка. В крайна сметка се оказва, че ситуацията никак не е розова – БАН трябва да съществува, но не е нормално да съществува в сегашното си състояние.
Научната дейност трябва да се обвърже с бизнеса
Преди години министър Симеон Дянков имаше идея да свърже БАН с университетите. Повечето научни центрове по света са изградени именно по този начин – част са от висши училища. Тази идея е банално проста и е в действие откакто съществува висше образование въобще – студентите чрез своите такси и допълнително като носители на държавни субсидии да поддържат финансово не само преподавателския екип и материалната база, но и да подкрепят научната и развойна дейност на изцяло научните звена там. Това са университети, в които магистърските и докторските програми не се разглеждат само като инструмент за самовъзпроизвеждане на персонала на университета, но и като реален ресурс за генериране на практически полезни иновации, които са в партньорство с бизнеса.
Тази идея обаче пропадна и има основателна причина за това – самите университети и към днешен ден продължават да изпитват финансови затруднения, съответно за тях приобщаването на подобни научни звена би било по-скоро тегоба, отколкото някакъв позитив. Реформирането на научните институти изисква много средства и инвестиции, които сравнително малките ни и бедни университети нямат. Казано с други думи, едно подобно разформироване на БАН би довело по-скоро до масово закриване на институти, а не до тяхното оздравяване. Именно това е големият проблем. А това, че текущото ръководство на БАН би било против, защото това за тях значи загуба на власт е очевидно по-несериозен казус.
Наличието на отделни изцяло научни институти, без да са част от висше училище, също не са някаква рядкост по света. Само споменаването на емблематичният Bell Labs е достатъчен пример, че това не само може да се случи, но научната работа може да се превърне в изключително успешен бизнес за стотици милиони долари. Тоест да се твърди, че моделът на БАН е мъртъв по дизайн няма как да е вярно. Проблемът у нас е това, което се повтаря многократно от политиците (да, понякога и те казват вярни неща) – липсва връзката между бизнес и наука.
Към момента БАН е прекалено зависима от държавно субсидиране
Създаването на София ТехПарк беше опит да се изгради някаква подобна спойка. Много хора злорадстват срещу неудачите на този проект, но аз ще съм по-сдържан – смятам, че му е все още рано да бъде заклеймяван като напълно неуспешен. Трябва ли обаче да натискаме държавата да дава пари за още и още подобни проекти? Не, очевидно не трябва – очакванията към подобни проекти са основателно негативни. Можем ли да накараме бизнесът насила да инвестира в научните ни институти? Не, очевидно и това не може да се случи.
Къде тогава е изходът от тази ситуация? Пътят напред за БАН трябва да е насочен към откъсване от зависимостта от държавна субсидия, а не от обратното – все повече и повече „държавни пари за наука“. Няма нищо лошо в това държавата да подкрепя науката. Лошо е тогава, когато науката е изцяло зависима от подкрепата на държавата. Научните центрове са длъжни да намерят начин да се самофинансират – в противен случай са обречени на неизбежен и мъчителен фалит. Лесно е да се напише с думи. Как обаче да се осъществи?
Единият начин е случайността. Поддържаме БАН с държавни пари и се надяваме там изневиделица да бъде сътворено нещо гениално. Другият път минава през икономически растеж на държавата като цяло (за да може фирмите да имат повече финансови средства) и намаляване на данъчната тежест (за да може фирмите да освободят ресурс за инвестиции в иновации). При всички случаи обаче убедено твърдя, че научните институти на Българска Академия на Науките не трябва да се закриват и разпиляват. Престижен научен институт се прави или с много пари накуп, или с дългогодишно натрупан опит и традиции. И двете са скъпо удоволствие, но второто поне е на разсрочено плащане.
Ако начинът на финансиране не се реформира науката ще продължи да страда
В моментното състояние на нещата БАН загива – няма млади хора. Пари от бизнеса няма да дойдат с магическа пръчка, тоест няма да дойдат скоро. Вдигането на данъци за допълнително субсидиране в посока за съхранение на научните институти ще бъде мярка в обратна на правилната посока. Тоест имаме омагьосан кръг без лесен изход. В такива моменти човек започва да търси „out of the box” решения.
Едно такова решение отново е свързано със субсидиите, но този път от друга гледна точка – не към тяхното увеличение или намаление, а към тяхното разпределяне. И да, именно тук България има потенциал, с който да подкрепи сериозно БАН. В момента средните и висшите ни училища са свръхсубсидирани. Държавната поръчка в университетите е по-голяма от броя кандидати. Освен това дори малкото платено обучение, което съществува по държавните висши училища, също е регулирано с таван на таксите. Очевидно е, че това е някакъв абсурд, в който се пилеят ужасно много средства, срещу които често получаваме съмнително качество. Държавата би могла да спести много пари ако:
- Съкрати драстично местата за държавна поръчка в неприоритетните специалности (и да не се изкушава да прави куцо, кьораво и сакато „приоритетно“);
- Освободи регулациите над платеното обучение и позволи на университетите да го организират по тяхно собствено усмотрение – над това няма никаква нужда от държавен контрол, защото хората, които ще си дават парите от собствения джоб, сами ще контролират качеството по естествен път.
По този начин ще има позитив в две направления – първо държавните висши училища ще си повишат качеството, защото вече ще трябва да се стремят да вземат парите на крайния потребител, а не тези на държавния бюджет, и второ ще има освободен финансов ресурс, с който да бъде финансирана много повече научна и развойна дейност – както в БАН, така и в същите тези университети.
