ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Александър Михайлов
Да си представим за момент, че аз съм висш държавен чиновник, в някоя държавна агенция аз съм заместник на помощника на директора. Моята длъжност ме поставя в положение, в което аз имам достъп до лостовете на властт, чрез които мога да направя на някого услуга, за да премине някое взаимодействие със съответната агенция или други институции по-гладко, или въобще да бъде заобиколено. Зная чалъм, тъй да се каже, много хубава българска дума, по който това може да се случи. Аз обаче съм особено принципен човек, не бих злоупотребил с положението си. Напротив, аз редовно подавам сигнали за опити да бъда подкупен. Освен ако не е някой много близък роднина, приятел, или познат, например втори братовчед на сестрата на хазяина на бащата на детето, което е в една група с моето в детската градина, на когото казвам „ще се престоря, че не съм те чул, и се надявам да не се повтаря”.
Какво означава да си изложен на „корупционен натиск“?
Аз съм изложен на корупционен натиск. Много интересен израз. От момента, в който аз заемам такъв пост, постоянно съм изложен на корупционен натиск, най-редовно идват да ме търсят за дребни услуги, и аз или подавам сигнал, или в особено екстремни случаи сменям темата. Обаче този натиск е постоянен, и ако принципите ми са устойчиви като Гранд Каньон, то постоянният корупционен натиск за тях е като реката Колорадо.
Докато в един момент не се случва така, че съм изпаднал в затруднено положение, например групата в детската градина на детето ще ходят на екскурзия до Бали, или идва рождения му ден, и искам да го зарадвам с някаква дрънкулка, например последен модел айфон, да си играе с нещо там, а е едва пето число от месеца, има 10 дни до аванс, и цели 25 до заплата, а аз на първо число първо внасям по кредита за яхтата и съм малко на червено, и се замислям дали да не направя тази дребна услуга на онзи господин, който днес влезе в кабинета ми.
Защо пък не, някаква дреболия е, а той ми прави подарък просто. Това е единичен случай, аз продължавам да съм принципен и да си върша работата съвестно, деликатно отклонявам опити да бъда подкупен, дори подавам по някой сигнал вендъж в месеца. Обаче идва следващият път, когато съм в затруднено положение, и аз отново изневерявам на принципите си за някоя дреболия.
Какво води до корупционните практики?
Описах живота на висш държавен чиновник, работещ в стресови условия и подложен на постоянен корупционен натиск. Гражданите прибягваме до опити да подкупим държавните служители, органи, или институции, когато искаме в наша полза те или да не си свършат работата, да премигнат, докато ние направим едни фокуси с ръце, за да накараме едни неблагоприятни обстоятелства да изчезнат, като алкохола в кръвта, когато са ни хванали да караме с 200 км/ч, без фарове нощем, без книжка, и то в автомобил, който е толкова неизправен, че дори не може да запали.
Или пък когато искаме да размърдат тромавия бюрократичен апарат по-бързо от обичайното, специално за нас, например когато нямаме време да чакаме да ни издадат разрешително за извършване на дейност с висока степен на обществен риск, и да минават 10 хиляди проверки, и да трябва да черпим и проверяващи, за да им се премрежат погледите и да не забележат едни дреболии. Защото трябва да се действа експедитивно, сключили сме много изгодна сделка с едни пичове, които понеже са от държава, срещу която има наложени санкции и трудно могат да намерят кой друг да им свърши работа, са склонни да платят много висока цена, пък и ние не се интересуваме чак толкова от къде са им парите. Гражданите подлагаме на корупционен натиск институциите, когато искаме нещата да се случат по другия, по-лесния начин.
Няма как да решим проблема с корупцията с повече държава
Именно поради горното може да се очаква, че проблемът с корупцията в нашата страна ще се задълбочава, а държавата ще създава нови и нови антикорупционни органи, за да се борят с нея. Все повече корупция и все повече антикорупционни органи, докато не станем най-корумпираната страна в ЕС (каквато вече всъщност сме) с най-много антикорупционни органи. И това ще е така докато не се замислим каква всъщност е причинно-следствената връзка тук. Един антикорупционен орган е очевидна мишена за корумпиране и именно той би бил изложен на най-големия възможен корупционен натиск до такава степен, че се обезсмисля изобщо съществуването на държавни антикорупционни органи. Все едно пчели да водят кампания против злоупотребата с мед.
Ако искаме да се преборим с корупцията по високите, ниските, и изобщо всички етажи на властта, трябва да има не повече органи за борба с корупцията, а по-малко държавни институции изобщо. Държавата да се свие като обем и административно-бюрократична тежест за гражданите, и държавните чиновници да не са толкова овластени, че да могат да ни правят дребни и не толкова дребни услуги срещу дребни подаръци. Или пък да ни намекват, че ако не получат някой дребен подарък, може да си свършат работата и да стоварят цялата тежест на закона върху нас, да ни репресират чрез проверки, разследвания, запори. Ако държавният чиновник не е в положението и няма механизмите да ни удари едно рамо, изчезва и смисъла да се опитваме да го подкупваме, просто не бихме получили нищо в замяна. Затова пътят за борба с корупцията е не повече, а именно по-малко държава.
