Капиталистическите корени на съвременната Коледа

Автор: Б. К. Маркъс, fee.org

Развълнувани мъже в цветни дрипи се събирали пред най-хубавите къщи в града и настоявали да бъдат пуснати вътре. Някои от тях се дегизирали в псевдо-луксозни облекла, като подигравка към неблагоразположените домакини, докато други си почернили лицата или са били облечени като животни. Ако се опитате да ги задържите отвън, щели да ви разбият прозорците, да ви счупят вратата и сами да си вземат храна и питие. Ако вместо това предложите гостоприемството си на тази тълпа, вашите дегизирани гости ще изпият най-добрия ви алкохол и ще поискат паричен бакшиш, за заваляно изпълнение на шумна песен пред семейството ви.

Представяме ви автентичната Коледа, така както се е празнувала повече от хиляда години: от последните дни на Рим, през късно-средновековния Лондон до Ню Йорк от XVIII век. Без Дядо Коледа, без коледно дърво, без венец или джел или имел. И не повече следи от Светото семейство, отколкото можете да видите през всеки друг сезон. „Всичко било като малък Хелуин днес“ пише историкът Stephen Nissenbaum in The Battle for Christmas, „когато за една вечер децата си позволявали да влязат в къщите на съседи и дори непознати, да искат от по-големите подарък и да ги заплашват с наказание (пакост), ако не успеят да осигурят такъв.“

Но за разлика от модерния Хелоуин, традиционната Коледа включвала реална заплаха: костюмираните простители не бяха малки деца, а млади мъже от нисшата класа; пияни и настояващи за още пиене. Как този годишен ритуал на врява и изнудване се превръща в тиха нощ, свята нощ?

Тази трансформация не е религиозно превръщане от езически разгул до благочестиво спазване, въпреки вековните усилия на църковните власти. Съвременната, семейна Коледа е по-млада от Индустриалната революция и като тази революция, тя е отчасти причина и отчасти резултат от комерсиалния капитализъм.

Сблъсъкът на коледните култури

В предколедния сезон през 2015 г. от обичайния ъгъл, в който седя в местния Старбъкс видях как клиентите си взимат поръчките. Понякога на хартиените чаши имената им са написани с черен маркер; понякога баристата е нарисувала усмивка за любимия си редовен клиент. По онова време обаче започнах да виждам написанo на празния червен фон на чашата: „Весела Коледа“. Бях изненадан първия път, когато го видях. Този привидно християнски поздрав бе изчезнал от националните търговски вериги, тъй като Америка става все по-културно разнообразна и американското общество става все по-чувствително по отношение на потенциални „обиди“ на културна основа. Как в епохата на междукултурния поздрав „Честит празник“, се появяват някои, които получават повече специфично християнски поздравления с тяхнито Юлтайд капучино?

Ето какво се случваше:

Клиент: „Бих искал едно голямо пъмпкин спайс лате.“

Бариста: „Може ли да ми кажете името си, господине?“

Клиент: „Честита – Ч-Е-С-Т-И-Т-А –Коледа.“

Бариста: „Благодария Ви, господин Коледа! Дължите $5,65.“

Този диалог се оказа част от националния протест на християните евангелисти, водени от самоопределилия се като „социална медийна личност“ Джошуа Фьоерщайн. Протестираше се срещу липсата на коледна украса върху празничните чаши на Старбъкс. Всеки ноември, известната верига за кафе сменя обичайните си бели и зелени чаши, с червени, тематично празнични. В миналото тези червени чаши са имали снежинки, зимни пейзажи или други изображения свързани с края на годината и християнската Коледа. Когато обаче през 2015 г. червените чаши се появиха недекорирани, Фьоерщайн публикува във Фейсбук: „Старбъкс махна Коледа от чашите си, защото мрази Исус“.

„Вместо просто да бойкотираме“, каза Фюерщайн във видеозапис, прикрепен към поста му, „защо не започнем движение?“ Той влязъл в местния Старбъкс, поръчал чаша кафе и казал на баристата, че се казва „Весела Коледа“. „Познай какво, Старбъкс – подмамих те да напишеш „Весела Коледа“ на чашата си!“ Това видео е гледано милиони пъти и е споделено от стотици хиляди симпатизиращи зрители.

Кампанията на Фюерщайн е просто поредният коледен спор. Това вече на практика в неофициална традиция в Америка – когато нощта расте и температурата пада, трябва да има и публична размяна на остроумия в продължаващата културна война свързана със сезона и поздравите за празниците. Причините са най-различни. Най-важните зимни празници или са станали твърде твърде светски или прекалено дистанцирани, или твърде политически коректни или некоректни и винаги: са прекалено материалистични.

Имплицитно присъства обвинението, че нашите празници са били покварени и традициите, които ги съпътстват унищожени.

Но по-стара от повечето съвременни коледни традиции е тази, да се борим как да празнуваме в края на декември – или дали изобщо да празнуваме. Фюерщайн и многото му последователи изглежда вярват, че провалът на изричното спазване на Коледа е атака срещу християнството. Но всъщност е имало период, през който именно някои от най-ревностните християни в Америка се противопоставят на отбелязването на Коледа.

Традиционните врагове на Коледа в Америка

През първите два века от заселването на Нова Англия, пише Nissenbaum, нямало официално честване на Коледа.

„Празникът системно е потискан от пуританите по време на колониалния период… Всъщност е било незаконно да се отпразнува Коледа в Масачузетс между 1659 и 1681 г.“

Защо е  съществувала такава враждебност към Коледа от благочестиви християни? Според пуританите, Коледа всъщност не бил християнски празник.

„Едва през четвъртото столетие Църквата официално решава да чества Коледа на 25 декември. И тази дата е избрана не по религиозни причини, а просто защото се отбелязва приблизителното пристигане на зимното слънцестоене – събитие, което се празнува много от преди разпространението на християнството. Пуританите са били прави, когато посочили – и често го изтъквали – че Коледа не е нищо друго освен езически празник, покрит с християнски фурнир.“

Когато се замислите как Коледа е била празнувана повече от едно хилядолетие – с пиянство, заплаха и открита инвазия към собственост – по-лесно ще разберете пуританската антипатия към празника.

Но с течение на времето противниците на тази карнавална Коледа открили, че не могат да подтискат празника.

Пуританският опит за забрана на Коледа бил част от една по-широка кампания за налагане на специално разбиране на библейската религия в Англия и Америка, но също така имал по-практична и светска цел: да разпръсне тълпите, които се събират публично, за да преследват своята необичайна версия на празнуване.

В началото на XIX век друга група от богати и властимащи мъже се опитали да превърнат празника в собствено социална адженда. Това, че техните усилия в крайна сметка са постигнали успех, не е свързано с конкретните им цели, а с това колко добре измислените от тях традиции служат на възникващата търговска култура на индустриалния капитализъм.

Създаването на традицията

През 1975 г. малка група от художници от Бостън търсели алтернативен начин да отпразнуват Нова година, като избегнат обичайния акцент на пиянска веселба. Решението им се нарича „Първа нощ“ – събиране на изпълнители и публика, целящи да посрещнат Нова година без алкохол. Събитието било успешно и близките общности скоро също го адаптират. До края на 20-ти век този обичай се разпространява в повече от 250 северноамерикански града. През 2006 г. Първата нощ привлякла повече от един милион посетители.

Век и половина по-рано богати Нюйоркчани преследвали подобна мисия: да предложат алтернатива на Коледата, която историкът Сюзън Г. Дейвис нарича „размирно вълнение, расово насилие и весело възмущение за съседи и публиката“.

Комбинацията от „обичайното разхищение по Коледа“ и сезонната безработица, която все още се е случвала в икономика, основана главно на селското стопанство, пише Дейвис в „Парад и сила“, правила зимните празници шумни, пиянски и заплашителни в очите на уважаваните хора през онези времена.

Някои от уважаваните решават да създадат модерна алтернатива на традиционната Коледа. The Knickerbockers (името произлиза от псевдоним, използван от най-известния член на групата, Вашингтон Ървинг) са били „малка група от антиквари, нюйоркски джентълмени“, които според Нисенбаум „чувстват, че принадлежат към класата на патрициите, чиято власт е била обсадена“, особено по време на ежегодните зимни бунтове.

Подобно на артистите от First Night, Knickerbockers считали, че решението не е да се забрани нежеланата дейност, а да се създаде някаква нейна конкуренция. За разлика от „Първата нощ“ алтернативната Коледа на Knickerbockers била да се празнува не публично, а у дома, не сред тълпи непознати, а със семейството.

Този опит да се измисли ново домашно частване на Коледа премина през няколко форми, но тази, която завладя общественото въображение, била „семейната Коледа“, която се съсредоточва върху малките деца, подаръците и нов покровител на даренето: Свети Николай.

Всеобщото възприятие е, че американският Дядо Коледа, който сега е световна фигура, е „създание от древен холандски фолклор“, както казва Nissenbaum, „който си прокарва път към Новия свят заедно с имигранти от Холандия“. Обаче Дядо Коледа всъщност е творение  на англо-саксонските протестанти, и по-конкретно на Клемент Кларк Мур, автор на „Посещение от Свети Никола“. По известно като „Twas the Night before Christmas“, стихотворение публикувано за пръв път на 23 декември 1823 г. и според един историк от Ню Йорк това са: „може би най-известните стихове, писани някога  от американец“.

Преоткриването на детството

Дядо Коледа имал предшественици, най-вече историческият Свети Никола (известен на холандски като Синтерклаас), но преди 19 век в Америка нямало широко разпространена традиция да се дават коледни подаръци на децата – отчасти защото днешната представа за детството сама по себе си е е доста късна.

В пред-модерните времена повечето деца се третирали като прото- или мини-възрастни – все още не напълно оформени, но без съществени разлики с възрастните. Измежду историците няма консенсус относно привързаността на родителите към наследниците им в епохата на висока детска смъртност, но ако отхвърлим този исторически спорен въпрос, можем да видим, че родителският дълг обичайно се е възприемал като задължение да се подготвят децата за живота на възрастните възможно най-бързо.

Едва в ранния период на капитализма, с възхода на голяма средна класа, възниква идеята, че децата трябва да бъдат разделени от света на възрастните и работата – както и този на пиянската веселба. Западното отношение към отглеждането на деца е било съсредоточено преди това върху концепцията за възприемане на децата като дребни диваци, които трябва да бъдат цивилизовани, а съвременната буржоазия, повлияна от писанията на Джон Лок и Жан-Жак Русо, започнала да възприема децата като фундаментално невинни, които трябва да бъдат пазени, защитени и поощрявани.

Увеличаването на всеобщото богатство и неприкосновеност на личния живот на индивидите, в резултат от растящата пазарна икономика, пораждат в съзнанието на средната класа ново разделение: разделение между корумпираната сфера на публичния живот и защитения уют на дома. Новата икона, на Дядо Коледа, предлага на нюйоркчани, американци и накрая на целия свят, фигура, която ритуализира това новооткрито домошарство и ражда ново поколение родители, които започват да вярват, че техните детски спомени от Коледа са били част от вечна традиция.

Ценовия етикет бива премахнат

Това, което не се възприема като вечно, е търговската революция, която прави всичко това възможно. Спомените за по-просто време преди нея са скорошни и не съвсем точни. С разпространението на индустрията, урбанизацията и имиграцията се увеличава и желанието поне един път в годината да може да се върнем в света на пре-индустриалното занаятчийство, немонетарения обмен и тихите семейни връзки. Nissenbaum пише за напрежението между новата икономика и новата Коледа:

„Може би самата скорост и интензивност, с които тези съществено нови ритуали биват представени като вечни традиции, показва колко мощна е била необходимостта за запазване на връзката между семейния живот и комерсиалната икономика скрита от поглед – за да се защитят децата (и възрастните) от неприятни реализации за света, който създават.“

Тъй като търговците възродили Свети Ник, за да популяризират своите магазини и продукти, произведени за масово потребление, един противоположен образ на работилницата на Дядо Коледа станал добре установен: без наличие на каквито и да е машини или модерно форми на производство, само ръчни инструменти и занаятчийство. Подаръците, които се разменят за 25 декември били предимно артикули, закупени от магазин; но без ценови етикети и опаковани с хартия, представени като съществуващи извън комерсиално-капиталистическата сфера.

Дори и коледната елха, друга на пръв поглед древна народна традиция, всъщност е била въведена през XIX век. „За пръв път влиза в американската култура като ритуална стратегия“, пише Nissenbaum, „предназначена да се справи с това, което е вече налице…празник характеризиран с профанизиран материализъм, който създава поколение от алчни, разглезени деца. „Коледното дърво прави даването на подаръци по-малко едностранно. Коледното дърво се превръща в местонахождение не само на изненада и благодарност, но и на взаимна щедрост – центърът на материалната обмяна, „закален съд, в които кипят икономически отношения“. Значението на Коледа, според ритуала ориентиран към дърветата, е не материалната печалба, а  в благодарността и щедростта.

Сезонът на светлината

Настоящите празнични ритуали, могат да се разглеждат като танц между капитализма и продължаващите културни двойни стандарти в търговията. Светът на икономическото производство и обмен създава необходимостта нашето съзнание да избяга от пазара – и самият пазар отговаря на това търсене.

Ако се нуждаем този годишен хиатус за да бъдем по-духовни, по-малко материалистични, за да прекараме повече време с близките, комерсиалната култура ще се адаптира, дори с привидно некомерсиални решения.

Отбелязването на зимното слънцестоене като празник в чест на раждането на нечий спасител е хилядолетна традиция. Но това никога не е бил начинът, по който повечето хора са празнували сезона, независимо от това, което нашата избирателна памет може да предположи. Пиянското веселие по улиците, сега ограничено до Нова година, е много по-стара традиция от християнската коледа, на която църквата се стреми да се противопостави чрез отбелязването на Рождество Христово. Религиозната Коледа може да бъде по-мирна, по-възхитителна и със сигурност по-възвишена, но тя губи по-старите и по-популярни форми на просташко веселие.

Когато религиозните власти се опитали и не успели да овладеят шума и хаоса на този празничен сезон, модерният капитализъм успял да измести зимния карнавал със собствената си измислена традиция: домошорската Коледа, установена през XIX век, обединяващa християнски и някои езически символи, около две други исторически нововъведения: модерното семейство и модерното детство.

В продължение на хилядолетия хората искали да прекарат най-мрачната част от годината празнувайки по начин, който се различава от обичайните правила и рутина. В епохата на аграрното стопанство това означавало чревоугодническо отдаване на месни храни и алкохол. В условията на една закостеняла социална йерархия, това означавало да се обърнат редиците, богатите да служат на бедните. В една търговска епоха, където майката и бащата се отправят към отделните си работни места, докато децата се изпращат на училище, това означава да прекарате празника заедно в свободното време, демонстрирайки взаимна щедрост, която е ритуализирана, за да прикрие своя капиталистически произход.