ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стивън Хорвиц, FEE.org
Дори и най-умните икономисти могат да допуснат най-простата грешка. Две съвременни книги – “Violence and Social Order” на Дъглас Норт, Бари Уайгаст и Джон Джоузеф Уолис (да не се бърка с Джон Уолис, математик от 17 век) и “Защо нациите се провалят” на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън страдат от неразбиране на концепцията за икономически растеж. И в двете книги се говори за високите темпове на растеж в социалистическата икономика на СССР в средата на 20-ти век. Дори авторите правилно да отбелязват, че такива нива на растеж не могат да бъдат устойчиви, те все пак допускат, че съвкупните измерители, които биват използвани като доказателство за растеж, като напрмер брутния вътрешен продукт (БВП), отразяват действително подобряване в жизнения стандарт на гражданите на СССР. Не сигурно обаче, че тези статистически агрегати са добър индикатор за истински икономически растеж.
Неразбирането на това какво представлява икономическия растеж приема две форми. Едната е да се предположи, че традиционните измерители, които използваме за проследяване на икономическата активност описват и икономическия растеж, а другата е да се приеме производството на материални неща за икономически растеж.
Растеж на БВП не означава задължително подобряване на жизнения стандарт
Често в основата на първото объркване лежи концепцията за брутен вътрешен продукт (БВП). Въпреки факта, че е най-често използваният показател за икономически растеж, БВП всъщност измерва икономическа активност. БВП е изчисление на пазарната стойност на крайните стоки и услуги, произведени в определен географски район през определен период от време. Под „крайни“ стоки и услуги се има предвид стоки и услуги, закупени от крайния потребител, а това означава премахване на всички видове разходи при тяхното производство от уравнението. Взима се предвид пазарната цена (стойност) на хляба, който купувате за сандвичи, но не и разходите за закупуване на брашно от фирмата, която произвежда хляба.
Това, което БВП НЕ може да разграничи е дали при размяната на стоки и услуги – взимайки предвид дори абсолютно всички крайни стоки – действително се подобрява живота на хората.
Именно това подобрение трябва да се счита за икономически растеж. Два бързи примера могат да илюстрират това твърдение.
Първо – нации, които насочват голяма част от ресурсите си за изграждане на огромни паметници на своите лидери ще реализират растеж на БВП. Покупката на крайните стоки и услуги, както и трудовите разходи (за заплати, например, които влизат в сметката на БВП) за направата на тези паметници ще увеличат нивото на БВП, но дали така ще се подобри живота на хората? Трябва ли тогава това да се счита за икономически растеж? БВП не ни казва дали въпросните крайни стоки и услуги е са по-полезни от тяхната алтернативна.
БВП измерва икономическа активност, не икономически растеж
Второ – помислете колко често хората насочват вниманието си към предполагаемия лъч надежда на природните бедствия: всичките работни места, които ще бъдат създадени в процеса на възстановяване. Пиша тази статия от летището в Ню Орлиънс, където след урагана Катрина нивото на безработица бе много ниско, а нивото на БВП – високо. Дейността около почистването и възстановяването на града се брои към БВП, но аз не мисля, че възстановяването на опустошен град бележи реален икономически растеж – или какъвто и да е растеж. В най-добрия случай се връщаме там, където сме били преди бедствието, използвайки през това време ресурси, които са могли да бъдат насочени към реално подобрение на жизнения стандарт.
БВП измерва икономическа активност, която може и да не представлява икономически растеж. Той е нещо като телесната маса. Нека си представим двама мъже, и двамата които тежат 100 кг. Единият би могъл да е мускулест професионален спортист с много ниско ниво на телесна мазнина, а другият да се храни нездравословно и просто да е дебел. Знаейки единствено теглото на някого не можем да кажем каква част от него са мускули или мазнини, не можем да преценим какво е неговото здравословно състояние. БВП ни казва, че хората произвеждат, но не казва нищо за това дали това производство подобрява техния живот.
Съветският съюз наистина е можел да произвежда, но когато се вгледате в живота на обикновения гражданин, всичката тази продукцията всъщност не му се отразява позитивно. Когато говорим за икономически растеж трябва да ни интересува именно подобряването на стандарта на живот.
Човешкото богатство не се измерва (само) в материални блага
Второто объркване е много близко по смисъл на първото. Твърде често считаме, че икономическият растеж е само и единствено производството на материални стоки. Но ако под икономически растеж се има предвид натрупване на богатство – което от своя страна се изразява в това хората да придобиват нещата, които ценят най-много – тогава материалните блага не са решението. Увеличение в тяхното количество не означава задължително подобрение в качеството на живот.
По-важното, и това, което наистина има значение, е субективната стойност. Една услуга е в не е по-малко състояние да подобри живота ни, а по този начин да бъде източник на икономически растеж, отколкото производството и закупуването на една материална стока. Това, което желаем наистина при покупката на материални стоки не са самите те, а потокът от услуги, които могат да ни предоставят. Лаптопът, който използвам в работата си е ценен за мен, защото ми носи един куп други услуги (текстообработка, игри, интернет достъп, и т.н.), които ценя високо. Това е субективното удовлетворение на нашите желания и това дали те произтичат от материална стока или от човешки труд не е от значение. От значение е само крайната цел – задоволяване на определена моя нужда.
Тази точка е особено очевидна в цифровите и съвместни икономики, където толкова много стойност не е създадена чрез производството на неща, а чрез използването на вече произведените по-ефективно. Uber не изисква производството на повече автомобили, или Airbnb на повече жилища. Чрез използването на вече наличните ресурси по-ефективно ние създаваме стойност – и това означава икономически растеж.
Нека се фокусираме върху промените в жизнения стандарт
Ако не БВП, тогава кой измерител показва икономическия растеж? Погледнете нивото на жизнен стандарт: на обикновените хора и особено на бедните. Колко лесно могат да задоволят основните си нужди? Колко часа трябва да работят, за да успеят да ги задоволят? Погледнете разделението на труда. Колко добре развито е? Могат ли хората да се специализират в тесни области и въпреки тази изключително тясна специализация, техните продукти и услуги са достатъчно търсени?
Икономически растеж не е същото като икономическа активност, т.е. растежът не е процес на създаване на повече неща или увеличение в тяхната размяна, а процес при който хората получават желаните от тях неща на все по-ниски цени и следователно подобряват благосъстоянието си. Точно това постигат пазарите в определени отрязъци от време в дадени територии през последните два века. За тези, които разбират това е важно да не се поставя знак на равенство между по-високи темпове на растеж на БВП (или на увеличено производствто само по себе си) и икономически растеж.
Истинският икономически растеж е процес, при който има подобрение на субективното благосъстояние на отделния индивид, но това подобрение често е трудно забележимо, дори и когато доказателствата за него да са навсякъде около нас.
