ЕЦБ: Вдигането на МРЗ води до уволнения и по-високи цени

Проучване на Европейската централна банка[1] (ЕЦБ), при което са изследвани повече от 8079 фирми от държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)[2], има за цел да разбере как увеличението на минималните работни заплати (МРЗ) рефлектира върху бизнеса в тези страни.

456 български предприятия са били запитани какви стъпки са предприели при увеличението на МРЗ от страна на държавата. Въпросникът, в българския си вариант[3], съдържа 5 елемента, които могат да се използват като лостове за действие при увеличение на МРЗ:

1. Брой на работниците
2. Цена на стоките/услугите
3. Други разходи
4. Гъвкави компоненти на заплатите (бонуси, облаги)
5. Продуктивност на труда

Резултатите без съмнение показват, че увеличаването на МРЗ води до по-голяма безработица и по-високи цени на стоките и услугите.

Неведнъж сме писали за тези и други негативните ефекти от МРЗ и нейното увеличение (виж тук и тук), от които страдат главно работниците, които би трябвало да бъдат защитени от този механизъм. Проучването на ЕЦБ само потвърждава този факт.

В сравнение с останалите 8 страни от ЦИЕ, шансът българските фирми да съкратят работниците си при увеличение на МРЗ е най-голям.

Увеличението на МРЗ в България носи дори по-сериозни последствия в сравнение с другите страни от ЦИЕ или развитите западни икономики поради още два фактора:

– Делът на работниците, които получават МРЗ е доста по-голям (21% в България, в Западна Европа е под 10%)

– Възрастта на работниците на МРЗ е по-висока. (В България 30% от хората на МРЗ са над 50 год., а в Западна Европа този дял е поне двойно по-малък)

От това лесно може да си направим следните изводи:

1. Икономиката на България силно се влияе от негативните ефекти, които МРЗ има върху бизнеса – по-скъпи стоки и услуги и увеличена безработица.
2. По-скъпи стоки и услуги = по-висока и неочаквана инфлация, както и по-малки печалби.
3. Увеличаване на сивия сектор.
4. По-малки приходи от данъци.
5. Възрастните хора трудно могат да се преквалифицират и/или да си намерят работа, ако бъдат съкратени.
6. Влошени условия на труд, защото работодателят съкращава други разходи.
7. Намалено потребление.
8. Изкуствено завишение разходи за живот.

В тази връзка трябва да напомним и последния анализ на Европейската комисия за родната икономика по програмата Европейски семестър[4], според който сивият сектор страната вреди на данъчната събираемост и на пазара на труда. Този сив сектор се подхранва от точно такива политики като увеличаването на МРЗ, което кара бизнеса да минава в сянка, за да не губи работници.

Важно е да се отбележи, че изследването в България е проведено през 2014 година, а отговорите на бизнеса се отнасят за периода 2010-2013 година, когато МРЗ е скочила с 29%. От тогава досега, МРЗ се е увеличила от 310 на 510 лева, тоест с 64.5%, което е двойно повече. Това предполага още по-отчетливи негативни ефекти в бъдеще.

[1] https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecb.wp2122.en.pdf?9e72e0c058735a2eea6577de6ff6680b

[2] България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

[3] В обобщения вариант той има следния вид: 1.Съкратихме работници; 2. Наемахме по-малко служители; 3. Вдигнахме цените на крайния продукт/услуга; 4. Намалихме други разходи; 5.Трябваше да увеличим и останалите заплати; 6. Увеличихме производителността си.

[4] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2017-european-semester-country-report-bulgaria-en_3.pdf

Горният текст изразява личното мнение на автора на база проучването на ЕЦБ и не ангажира която и да е европейска институция с него.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!