Джон Мейнард Кейнс и законът на Сей

Лудвиг фон Мизес, оригинално заглавие на английски: „Lord Keynes and Say’s law“

I

Основният принос на лорд Кейнс към икономическата мисъл не лежи в разработването на нови идеи, а в „бягството от старите”, както той обявява в края на предговора към своята „Обща теория”. Кейнсианците ни казват, че знаменитото му постижение се състои в цялостното опровержение на това, което е известно като „закон за пазарите“ или „законa на Сей.“ Отхвърлянето на този закон, те заявяват, е същността на доктрината на Кейнс; всички други негови твърдения логически следват тази фундаментална идея и ако се докаже безсмислието на атаката му срещу закона на Сей, те рухват.

Веднага е важно да се разбере, че това, което се нарича закон на Сей, е на първо място проектирано като опровержение на популярните доктрини поддържани през вековете, предшестващи развитието на икономиката като клон на човешкото познание. Не е неразделна част от класическата икономическа теория. По-скоро е подготовка за разобличаването и отстраняването на изопачените и несъстоятелни идеи, които замъгляват умовете на хората и са сериозна пречка за разумен анализ на условията.

Всеки път когато един бизнес се e превръщал в лошо начинание обикновеният търговец е имал две обяснения: злото е било причинено от недостиг на пари или от общо свръхпроизводство. Адам Смит в известен откъс от „Богатството на народите” оборва първия мит. Сей посвещава почти целия си живот на опровергаването на втория.

Докато определено нещо все още е икономическа стока, а не „безплатна стока”, нейното предлагане разбира се не е в абсолютно изобилие. Все още съществуват неудовлетворени потребности, които по-голямото предлагане на съответната стока може да задоволи. Все още има хора, които ще се радват да получат повече от дадената стока, отколкото реално получават. По отношение на икономическите стоки никога не може да съществува абсолютно свръхпроизводството (науката икономика се занимава само с икономически стоки, които не са „безплатни стоки”, като например въздуха; които не са предмет на целенасочена човешка дейност, поради което не се произвеждат и по отношение на които употребата на термини като недостиг и свръхпроизводството е просто безсмислено).

Може да съществува само относително свръхпроизводство по отношение на икономическите стоки. Когато потребителите изискват определени количества ризи и обувки, производителите са произвели, да речем, по-голямо количество обувки и по-малко количество ризи от търсеното. Това не е обща свръхпродукция. Съществува свръхпроизводство на обувки, но на нея съответства недостиг на ризи. Следователно резултатът не може да бъде обща криза във всички икономически отрасли. Резултатът, който следва от тази ситуация, е промяна в съотношението на размяна между обувки и ризи. Ако преди е можело да се закупи един чифт обувки за четири ризи, сега може да се закупят само три ризи. Бизнесът на обущарите е в криза, но този на производителите на ризи не е. Следователно опитите да се обясни кризисното състояние, позовавайки се на твърдения за свръхпроизводство, са неверни.

Според Сей цената на стоките в крайна сметка се заплаща не чрез пари, а чрез други стоки. Парите са просто средство за размяна; те са в ролята на посредник. Това, което продавачът иска в крайна сметка да получи в замяна на своята стока, е друга стока.

Следователно всяка произведена стока е цена спрямо другите произведени стоки. Състоянието на производителя на която и да е стока се подобрява чрез увеличение в производството на други стоки. Това, което може да навреди на производителя на определена стока, е невъзможността му да предвиди правилно състоянието на пазара. Той надценява търсенето на неговата стока и подценява търсенето на други стоки. Потребителите нямат никаква полза от такъв предприемач; те купуват продуктите му на цени, чрез които той реализира загуби и ако не коригира навреме грешките си следва фалит и излизане от пазара. От друга страна, тези предприемачи, които по-добре успяват да предвидят общественото търсене печелят и са в състояние да разширят дейността си. Според Сей това е истината зад обърканите твърдения на бизнесмени, че основната трудност не е в производството, а в продажбата. Би било по-подходящо да се заяви, че първият и основен проблем на бизнеса е да намери начин да произвежда по най-добрия и най-евтин начин тези стоки, които ще задоволят най-спешните от всичките незадоволени потребности на обществото.

Така Смит и Сей унищожават най-старото и най-наивно обяснение на неефективните търговци за бизнес цикъла. Те оборват убеждението, че повторението на кризисните периоди е причинено от недостиг на пари или свръхпроизводство. Но те не успяват да създадат цялостна теория на бизнес цикъла. Първото обяснение на този феномен е дело на Британската валутна школа по-късно през 19-ти век.

Най-важните приноси на Смит и Сей не са изцяло нови и оригинални. Историята на икономическата мисъл може да проследи някои от техните основни опорни точки до предишни автори. Това по никакъв начин не принизява техните заслуги към икономическата теория. Те са първите, които разработват систематичен метод на анализ и прилагат своите заключения към проблема с икономическите депресии. Затова те са първите мишени на привържениците на фалшивата популярна доктрина.

II

Жан-Баптист Сей излиза като победител от полемиките си с Томас Малтус и Жан Шарл Леонард Симон де Сисмонди. Той доказва своята гледна точка, докато противниците му не успяват. От този момент нататък, през цялата останала част от деветнадесети век, отличителният белег на икономиста е признаването на истината, съдържаща се в закона на Сей. Тези автори и политици, които твърдят, че недостигът на пари е отговорен за всички злини и считат инфлацията за панацея, вече не са считани за икономисти, а за „парични шарлатани”.

Борбата между защитниците на стоковите пари и тези на фиатните (т.нар. инфлационисти, понеже желаят да печатат пари) е в продължение на много десетилетия. Но тя вече не се смята за противоречие между различните икономически школи, а като конфликт между икономисти и антиикономисти, между разумни мъже и невежи фанатици. Моментът, в който всички цивилизовани страни приемат златен или златно-валутен стандарт инфлацията изглеждаше сякаш е елиминирана завинаги.

Икономическата наука не се задоволява само с приносите на Смит и Сей. Тя разработва интегрирана система от теореми, които убедително показват абсурдността на инфлационистичните софизми. Така подробно биват обяснени неизбежните последици от увеличението на количеството на пари в обращение и на кредитната експанзия. Разработва се паричната теория на бизнес цикъла, която ясно показа как повторната поява на депресия е причинена от многократните опити за „стимулиране“ на бизнеса чрез кредитна експанзия. По този начин убедително се доказва, че икономическият спад, който според инфлационистите се дължи на недостиг в паричното предлагане, е неизбежното следствие от опитите на същите тези инфлационисти да предотвратят същия този недостиг в паричното предлагане чрез кредитна експанзия.

Икономистите не оспорвали факта, че кредитната експанзия в началния си етап създава икономически бум. Но те посочват как този скалъпен бум неизбежно се срива след известно време и води до депресия. Това твърдение е привлекателно за държавници, чиито намерения са насочени към поддържането на дълготрайно благосъстояние на своите съграждани. То обаче не се харесва на демагозите, които не се тревожат за нищо друго, освен за успеха си в предстоящата предизборна кампания и не са ни най-малко обезпокоени от това, което ще се случи по-късно. Но точно тези демагози се превръщат в господари на политическия живот в настоящата епоха на войни и революции. Напук на всички икономически доктрини инфлацията и кредитната експанзия се превръщат в първи принцип на икономическата политика. Почти всички правителства приемат политики на безразсъдни нива на разходи, както и финансиране на дефицитите си чрез издаване на допълнителни количества невъзстановяеми книжни пари и безгранична кредитна експанзия.

Великите икономисти са предвестници на нови идеи. Икономическите политики, които те препоръчват са в противоречие с политиките, прилагани от съвременните правителства и политически партии. Много години, дори десетилетия са изминали, преди общественото мнение да приеме новите идеи и необходимите реформи да бъдат проведени в съответните политики.

Различен бе случаят с „новата икономика“ на лорд Кейнс. Политиките, които той защитаваше са точно тези, които почти всички правителства, включително британското, вече бяха приели много години преди публикуването на неговата „Обща теория”. Кейнс не е новатор или защитник на нови методи за ръководене на икономическите въпроси. Неговият принос се състои по-скоро в осигуряването на оправдание на политиките, които са популярни сред управляващите, независимо от факта, че всички икономисти ги разглеждат като катастрофални. Неговото постижение се състои в рационализацията на вече практикуваните политики. Той не е „революционер”. „Кейнсианската революция“ се състои далеч преди Кейнс да я одобри и сглоби с псевдонаучна обосновка. Това, което той наистина прави, е да напише извинение за преобладаващите правителствени политики.

Това обяснява бързия успех на книгата му. Тя е посрещната с ентусиазъм от страна на правителствата и управляващите политически партии. Особено възхитена е новата група интелектуалци – правителствените икономисти. Те са имали лоша съвест. Те са били наясно с факта, че провеждат политики, които всички икономисти осъждат като катастрофални. „Новата икономика” възстановява тяхното морално равновесие. Те вече не се срамуват, че са слуги на лошите политики. Те стават пророци на новото икономическо верую.

III

Пищните епитети, отправени към Кейнс от тези негови почитатели не могат да замъглят факта, че той не опровергава закона на Сей. Той го отхвърля емоционално и не изтъква един-единствен състоятелен аргумент, чрез който да докаже неговата невалидност.

Той дори не се опитва да опровергае по дедуктивен начин доктрините на модерната (по негово време) икономика. Той просто ги игнорира. Никога не успява да отправи каквато и да е критика към теоремата, че увеличеното количество на парите не може да постигне нещо друго, освен да облагодетелства някои групи за сметка на други , като същевременно насърчава капиталови малинвестиции и загуба на капитал. А когато се опитва да формулира солиден аргумент, с който да опровергае паричната теория на бизнес цикъла, единственото което постига, е съживяване на противоречивите догми на различните инфлационистични секти. Той не добавя нищо към празните презумпции на своите предшественици, от Бирмингамската школа до Силвио Гезел. Единственото нещо, което успява да направи, е да преведе техните софизми (които стократно са били опровергавани) на съмнителния език на математическата икономика. Кейнс не споменава нито едно от всичките възражения на икономисти като Джевънс, Валрас или Виксел, които се противопоставят на излиянията на инфлационистите.

Същото е и с учениците му. Те мислят, че наричайки тези, които не са подбудени към възхищение към гения на Кейнс с нарицателни като „тъпак” или „тесногръд фанатик”, е равносилно на солидни икономически аргументи. Те вярват, че са доказали своята теза наричайки противниците си „ортодоксални” или „неокласици”. Те разкриват изключителното си невежеството чрез мисълта, че тяхното учение е правилното, просто защото е новото.

В действителност инфлационизмът е най-старата от всички икономически заблуди. Той е много популярен дори далеч преди времето на Смит, Сей и Рикардо, срещу чиито доктрини кейнсианците не могат да предяват друго възражение, освен че са стари.

IV

Безпрецедентният успех на кейнсианството се дължи на факта, че то осигурява привидно оправдание за политиките на дефицитно финансиране на съвременните правителства. Това е псевдофилософията на тези, които не могат да правят нищо друго, освен да пропиляват капитала, натрупан от предишни поколения.

И все пак ничии излияния, дори на най-брилянтни автори, не могат да променят вечните икономически закони. Те са в сила винаги и навсякъде. Независимо от страстната реторика на държавните апологети, неизбежните последици от инфлационизма рано или късно настъпват. И тогава, вече много късно наистина, дори и обикновеният индивид ще открие, че Кейнс не ни е завещал чудото на това как „да превърнем камък в хляб”, а съвсем нечудодейната процедура на консумацията на зърното предназначено за посев.

---

Преводът бе първоначално публикуван на блога на автора.