ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Сухият режим в САЩ (1920-1933) присъства в съзнанието ни основно чрез романтизираните от популярната култура гангстери, тайни барове и богато облечени дами и господа, пийващи забранени коктейли. Всъщност обаче, модерните ни общества са запазили още нещо, дефиниращо този исторически период – и това е самият сух режим. Въпреки че в западния свят нямаме забрани за употреба на алкохол с изключение на малък брой общини в Северна Америка, други вещества, събрани под общото наименование „наркотици“, все още се преследват с цялата тежест на закона.
Макар да може да бъде проследен от началото на 20-ти век, днешният сух режим придобива пълния си облик през 70-те години, когато американското правителство се заема да води войната срещу наркотиците – първо на местно и после на международно ниво. Затягат се мерките, увеличават се санкциите, властите стават по-активни и по-агресивни. Днес, след 40 години водене на война от страна на властите, вече ясно и подкрепено с данни, можем да говорим за ефектите на забраните, както на алкохола, така и на наркотиците.
Прохибицията е скъпа и не работи
Първият и най-важен ефект от въвеждането на забрана е, че огромно количество ресурс се изразходва без да се постигне дори минимален напредък по основната цел, а именно да се ограничи предлагането и употребата на нелегални вещества. Статистиката в САЩ е красноречива, държавата е изхарчила от началото на войната срещу наркотиците над 1,6 трилиона долара за борба с наркоразпространението, като процентът на пристрастените, вместо да намалее, се е увеличил двойно до 2% от населението. Всъщност по тази точка нямаме дори нужда от статистиката, всеки от нас знае, че при добро желание може с лекота да се сдобие с каквито наркотици пожелае, въпреки санкциите и забраните.
Изследване на харвардски икономисти от 2010 г. показва, че прилагането на политиките за прохибиция в САЩ струват на щатските и местните правителства 41,3 млрд. долара годишно и водят до потенциални загуби за бюджета от несъбрани данъци върху продажбата на вещества в размер на 46,7 млрд. долара(1) . Сметките им показват също така, че случаите свързани с наркотици, консумират 1/6 от полицейските и съдебните бюджети, които могат да бъдат употребени за справяне с други, по-сериозни престъпления. В момента на места като Колорадо, премахването на част от забраната – конкретно за свободната продажба на канабис – дори създава допълнителен туристически, медицински и селскостопански бизнес. Индустрията в щата постигна 1,3 млрд. долара продажби, които са донесли около 200 млн. долара приходи за местната хазна(2), като в същото време полицията, съдилищата и затворите реализират спестявания и оптимизация на бюджетите.
Прохибицията стимулира свръхдозите
Следващият важен ефект на прохибицията е увеличаване на свръхдозите и заболяванията, свързани с употребата на наркотици. Причината за това се корени в няколко обстоятелства, които влизат в комбинация едно с друго. На първо място имаме пазар с по-малко информация за продуктите и тези, които ги продават, защото транзакциите се извършват основно на улицата. Второ, потребителите не могат открито да докладват проблеми с продуктите, защото на практика са участвали в незаконен акт с хора, които са престъпници. Трето, точно защото не работят с официални търговци, не могат да търсят щети от тях по нормалните съдебни или регулаторни пътища. От страна на предлагането, стимулите за това да се продава по-добър продукт са по-слаби точно защото има слаба комуникация между потребителите и те не могат да предават информация за продукта, както се случва на отворените пазари.
Последната и може би най-важна причина, особено що се отнася до смъртните случаи от свръхдоза, е увеличаването на потентността, което е характерно за пазарите, функциониращи при забрана. Само за десет години от началото на войната срещу наркотиците, от 74 до 84 г., потентността на марихуаната, изразена в съдържание на активно вещество, скача близо 8 пъти(3). По същия начин по време на сухия режим, популярността на бирата и виното рязко намалява, те са изместени от твърди напитки, като уиски и домашно направен „мууншайн“.
Такова поведение е очаквано – създаването и пренасянето на забраненото вещество става опасно и съответно стимулът, както при продаващите, така и при потребителите, е да получат повече от ефекта с по-малка доза. Модерният феномен с „дизайнерските дроги“ е версия на същото нещо, като забраната се заобикаля с нови молекули и формули, които все още не са забранени от закона, но са нови, неизпитани, с неизвестни странични ефекти и неслучайно много често водят до смъртни случаи.
Прохибицията създава престъпност
Третият важен ефект е свръзан с насилието и престъпността. Пазар, който е превърнат в черен благодарение на законови ограничения, се контролира от различни правила и хора в сравнение с такъв, който функционира открито. Автоматичната криминализация и липсата на легални канали за уреждане на спорове сваля цената и увеличава ефективността на насилието. В изследване на престъпността в Ню Йорк от 1997 г. наличните данни показват, че 40% от регистрираните убийства са били свързани с неуредени сметки на черния пазар и само 7,5% с ефекти идващи при използването на наркотици(4). Подобна е ситуацията и през 20-те, когато убийствата в Съединените щати скачат от под 4,6 на 100 000 души през 1910 г. до почти 10 на 100 000 души през 1933 г., точно след края на Сухия режим.
Не е случайно и присъствието на гангстери, като Ал Капоне или като мексиканските наркокартели при познатите ни прохибиции. Силните мафиотски структури са по-ефективни в използването на насилие, влизането на конкуренти заради характеристките на пазара е по-трудно, заради което монополите се задържат по-дълго и не на последно място мафията има повече инструменти, за да използва корупция при вземане-даване с властите, отколкото независимите дилъри. Отново, историческият опит е показал, че при войни с наркотиците и сухи режими, продавачи са престъпниците (дори по дефиниция), докато при липса на забрани имаме съвсем нормален бизнес без насилие.
Дори и употребата на определени вещества да изглежда вредна или морално неприемлива, историческите и икономическите анализи показват, че забраните и преследването на консумацията имат редица сериозни негативни ефекти, чиито влияния са значително по-тежки в негативна посока, отколкото личните или обществените опасносности, произтичащи от самите вещества.
Оригинална публикация от блога на Tavex.bg
Източници:
(1) Jeffrey A. Miron and Katherine Waldock, “The Budgetary Impact of Ending Drug Prohibition,” White Paper, Cato Institute, September 27, 2010
(2) https://www.marketwatch.com/story/marijuana-tax-revenue-hit-200-million-in-colorado-as-sales-pass-1-billion-2017-02-10
(3) Quarterly Reports of the Marijuana Potency Monitoring Project, National Institute of Drug Abuse, University of Mississippi, 1974-84
(4)P. J. Goldstein, H. H. Brownstein, P. J. Ryan, and P. A. Bullucci, “Crack and Homicide in New York City: A Case Study in the Epidemiology of Violence,” in Crack in America: Demon Drugs and Social Justice, ed. Craig Reinarman and Harry G. Levine (Berkeley: University of California Press, 1997), pp. 113–30.
