ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Ако демокрацията е управление на мнозинството, то конституцията е механизмът, който трябва да осигури правата на индивида срещу посегателствата от страна на същото това мнозинство.
В историческото развитие на съвременна България са действали четири конституции – Търновската от 1879 г., т. нар. Димитровска от 1947 г., Живковата от 1971 г. и настоящата от 1991 г. За първата българска конституция сякаш е написано всичко и вероятно по тази причина за нея не се знае почти нищо. Със сигурност почти нищо от това, което си заслужава да се знае. Особено от гледна точка на гарантирането на правата на индивида срещу покушения от страна на държавата. Това е и основната причина за вниманието към нея.
Малко факти за Търновската конституция
Тя е изработена набързо от Учредителното събрание в Търново и не е инициатива на българите, а изпълнение на решение взето на Берлинския конгрес от великите сили. За основа на гласувания документ се приема разработен от руската администрация проект, който от своя страна се базира на конституциите на Сърбия и Румъния, а те пък се базират на белгийската конституция от 1831 г. Към времето, в което заседава Учредителното събрание, българското княжество е в процес на изграждане и страната се управлява от руска окупационна администрация. Затова проектът за конституция идва от Русия.
Дискусиите по постановките на конституцията продължават около месец в периода март-април 1879 г. Депутатите в началото на работата на Учредителното събрание са 229, но конституцията е подписана от 211. Повечето от тях не са избирани, макар че има и такива. В конституцията има лесно забележими недостатъци – някои от тях съвсем реални, като липсата на адекватни постановки за разделението на властите, други по-скоро въображаеми.
Депутатите, разделения и заблуди
За заседанията на Учредителното събрание не са запазени стенографски дневници, защото стенография на български език тогава няма. Наличните протоколи и спомени все пак дават възможност за някои изводи.
Депутатите са разделени въз основа на различни принципи, понякога между тях се стига до остри пререкания и дори до побои. Откровената политическа демагогия и незнанието могат да се срещнат в дискусиите и в решенията на Учредителното събрание. Например при обсъждането на просветата се приема, че началното образование „е безплатно“ за всички. Не са приети формулировките, в които илюзорното „безплатно“ липсва или в които е посочено, че общинските бюджети поемат разходите за началните училища. Постановката в конституцията е демагогска, защото някой винаги плаща за образованието, но пък е удобна за пред „народа“.
Постепенно сред депутатите се кристализира разделение, което, малко заблуждаващо, се характеризира като разделение между либерали и консерватори. Всъщност истински консерватори в Събранието, а и по-късно, почти няма. От гледна точка на функционирането на институциите и икономиката т. нар. консерватори са по-либерали от определяните като либерали. И консерватори и либерали често се поддават на колективистични нагласи. В сравнение със следващите български парламенти обаче депутатите от Учредителното събрание много по-често възприемат и са готови да прилагат идеи, които са близо до класическия либерализъм.
Мнозинството от депутатите са без държавнически или административен опит. Точно липсата на такъв опит, в съчетание с относително либералните принципи, които доминират в Европа през 19 век, са в основа на поне два акцента от конституцията, които заслужават внимание.
Неприкосновеност на частната собственост
Сравнителният анализ на четирите български конституции показва, че Търновската е най-ясна и категорична при отстояването на тази фундаментална за икономическата свобода и просперитет концепция. В чл. 67 е заявено „Правата на собствеността са неприкосновени“. Следващият член уточнява условията, при които може да стане принудително отчуждаване на частна собственост – само при държавна и обществена полза и то при справедливо и предварително заплащане. Във всички останали български конституции правото на частна собственост е ограничено с много условности – конституцията от 1947 и 1991 г. – или просто липсва – конституцията от 1971 г. В нея се говори за ограниченото място на дребната лична собственост.
Вярно е, че през периода от 1879 до 1947 г. правата на частна собственост остават недостатъчно сигурни в практиката. Примери за това не липсват. Аграрните реформи след Първата световна война ограничават поземлената собственост като се посяга на малкото едри земевладения. Така са разбити ефективните и пазарно-ориентирани български ферми. Посегателствата срещу частната собственост стават особено интензивни след 9 септември 1944 г. Липсата на сигурност на частната собственост е една от подценяваните и малко изследвани причини за неособено големите успехи на първия български капитализъм. Всичко това не намалява стойността постановката за неприкосновеност на частната собственост в първата конституция. Нейното наличие е принципно основание за съпротива срещу опитите за нейното премахване или ограничаване.
Минимална държава
Депутатите от Учредителното събрание създават държава и това не е техен избор. Те са задължени да го направят по силата на международен договор, но не създават всемогъща, а минимална държава. На първо място в чл. 161 на конституцията е фиксиран броят на министерствата – те са точно шест. С последвалите поправки в конституцията през 1893 и 1911 г. броят им се увеличава съответно на 8 и 10. Не съществува познатата практика на министър-председател, без специфичен ресор, т.е. министър-председателят винаги е министър на нещо. Фиксирането на броя на министрите в конституцията има важна положителна последица. Тя ограничава алчността за министерски постове. Не е възможно всяка нова власт, по собствено усмотрение и за да задоволи министерските амбиции на политически предприемачи и коалиционни партньори просто да увеличава броя на министерствата, да съществуват министри без портфейл или министри на временни ситуации (като на европейското председателство).
Друг, почти немислим за по-късната ни история, пример: в руския проект за конституция са предвидени, не шест, а седем министерства. Депутатите от Учредителното събрание решават да намалят броя на министерствата. Държавната машина, по ред причини, има склонността непрекъснато да нараства. Уж неопитните и недостатъчно образовани депутати от Учредителното събрание правят напълно необичаен ход – намаляват министерските постове. Впрочем, в руския проект за конституция е предвидено издръжката на бъдещия български монарх да е един милион златни франка годишно, а в чл. 35 от конституцията монаршеската заплата е намалена до 600 000 франка.
По подобие на постановките за частната собственост и тези са променени през следващите години. Броят на министерствата се увеличава, средствата за издръжка на монарха също. За това обаче не може да се винят депутатите от Учредителното събрание. Те са направили каквото зависи от тях. Съвсем друг въпрос е дали са разбрани и ако не са защо?
И малко наивност?
Водени от стремежа да не допуснат ограничаване на основните свободи на гражданите, мнозинството от депутатите допускат грешки. От днешна гледна точка вероятно прекалено много. Съществува мнение, че за функционирането на българското Княжество предлаганите от т. нар. консерватори Сенат (или Държавен съвет) и имуществен ценз щяха да окажат по-скоро положително влияние.
В изблик на популизъм тези предложения са отхвърлени. Ако се прочете внимателно речта на Петко Славейков против Сената обаче ще се види, че освен популизма, в нея има здрава логика. Той твърди, че за да докаже необходимостта от съществуването си, Сенатът „ще протака работите“. Страхът на Славейков идва от това, че бюрокрацията ще започне да имитира дейност, за да покаже, че е необходима и трябва да съществува. Това е отражение на класическия либерален възглед за по-малко държава, а и леко предугаждане на аргументи от теорията за обществения избор.
Всички конституции след Търновската са по-дълго обмисляни и претегляни, една дори минава през (псевдо) референдум. В нито една от тях обаче не са доразвити важните и ценни елементи от Търновската конституция – за неприкосновеността на частната собственост и ограничаването на държавното всемогъщество.
За двете социалистически конституции от 1947 и 1971 г. това е напълно разбираемо. Като се имат предвид условията, в които бе приета настоящата конституция, недостатъчното присъствие на тези елементи също е обяснимо. Неприкосновеността на частната собственост и минималната държава обаче са необходими предпоставки за икономическата свобода, която пък е в основата на успешното икономическо развитие. А то сякаш няма почва у нас. Напълно обяснимо защо.
