ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Джейн Джейкъбс е любопитна фигура – един от легендарните граждански активисти в САЩ, без висше образование, сама се възприема като икономист, но с най-голямо влияние върху градското планиране. Тя е родена през 1916 година и става известна с книгата си „Животът и смъртта на великите американски градове“, която излиза през 1961 година. Участва в множество протести за запазване на историческите части на градовете и става легенда в активизма срещу големите урбанистични планове – за нови квартали, големи жилищни блокове, градски магистрали и пр.
Честа тема в публикациите на Джейкъбс са грижата за бедните прослойки на обществото, за равенството между мъжете и жените, за тежките условия на живот в градските гета – теми, които по някакъв начин са възприети от политическото „ляво“ като свои. Иронията обаче е, че за всички тези проблеми, Джейкъбс открива решение в свободния пазар и спонтанния ред.
Джейкъбс срещу централното градско планиране
„Животът и смъртта на великите американски градове“ критикува градското планиране. Четейки я избирателно, без вникване в същността и без да четат следващите позиции на Джейкъбс, днешните урбанисти виждат в тази книга война срещу автомобила и срещу популярното и до днес планиране на американските градове като т.нар. urban sprawl – „американската мечта“, която сме виждали по безброй филми. Къщички, отдалечени от „downtown” – икономическия център на града, с дълги магистрали и улици, които правят живота без автомобил невъзможен.
Това, което Джейкъбс твърди и в последствие в интервюта експлицитно повтаря е, че тя е против централното градско планиране. Модерната представа за градското планиране днес се е променила на повърхността, но не и отвътре – акцентът на планиране в полза на автомобилите вече е акцент върху планиране за големи градски площади и пешеходни зони. Тезата на Джейкъбс обаче е крайно децентрализаторска – знанието е разпръснато между отделните индивиди и те най-добре знаят какви са нуждите на локално ниво. Затова и всяка идея за централно (градско) планиране е обречена на провал. „Локално знание“ е термин, който тя самата се опитва да наложи. Това може би звучи много познато на икономистите, защото е общо взето икономическата теория на Хайек за „спонтанен ред“, приложена върху урбанизма.
Неосъзнатото либертарианство на Джейкъбс
За Джейкъбс градът е живо място, което постоянно се променя. Няма как някакво спуснато отгоре знание да пасне на живота на града – „планировчиците полагат огромни усилия, за да покажат как градовете трябва да работят, и какво трябва да бъде добро за хората и бизнесите в градовете“. Напротив, нейната представа за живота е, че градовете се развиват от долу нагоре, отвътре навън, от семейството към общностите. Всъщност в целия си живот тя възхвалява спонтанния ред.
Макар, че в целия си живот тя възхвалява върховенството на частната собственост (водеща тема в нейната работа е борбата с eminent domain – на български „национализация“) и се бори изключително с правителства – местни и национални, тя не е анархист в днешния либертариански смисъл. Джейкъбс е доста парадоксална фигура, която трудно се поставя на политическия компас, ако използваме ограничени философски рамки. Основен стимул за нея е запазването на историческите квартали на градовете – традиционно изградените структури за нея са много по-ценни от всеки идеален централен план, защото са се доказали във времето. Запазването на историческите квартали е може би най-нелибертарианското нещо, което Джейкъбс пропагандира.
Как нейният подход трансформира цели квартали
Бивш индустриален квартал в Торонто, който е изоставен и е планирано неговото събаряне е спасен – Джейкъбс лобира за премахване на абсолютно всички възможни регулации, свързани с градоустройственото планиране. Според нейния анализ, зоната запада, тъй като според регулациите, там може да се развива само индустриална дейност. След нейната работа с общинската управа, тя постига успех – премахват се всички регулации, свързани с квартала (по нейните думи: с изключение на тези за пожарна безопасност и тези за самите сгради, които трябва да се запазят в автентичен вид, като културни ценности). Зоната днес е една от най-скъпите и атрактивни.
Положително развитие, свързано с пълна липса на централно планиране има и с нейния любим в „Животът и смъртта…“ квартал North End в Бостън. От западнал квартал, гето с ирландски емигранти, само за 10-ина години през 50-те той става атрактивно, живо и спокойно място, с рекордно ниска престъпност, огромно доверие между съседите и рекордни за Бостън здравословни показатели. Днес North End е атрактивна туристическа дестинация, а сградите тепърва ще бъдат включени като landmarks – американският вариант на „културна ценност“. Любопитното е, че до днешния ден те са много добре запазени именно от своите оригинални обитатели.
Подходът на Джейкъбс, свързан с активизъм, протести и борба срещу „силните на деня“ действително е привлекателен за политическото ляво. В действителност обаче тя достига до същите изводи, до които достигат Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек. Не случайно една от следващите нейни книги през 1980-те получава едно от първите си положителни ревюта от Мъри Ротбарт. Винаги е трудно, и почти винаги погрешно, да се дават оценки и класификации на различни фигури по политическия спектър.
Дали Джейн Джейкъбс е била „либертарианка“ е спорно. Но нейният подход, свързан със силен акцент върху защитата на върховенството на частната собственост, спонтанния ред, решаването на проблеми „от долу нагоре“ и представата, че знанието винаги е разпръснато сред индивидуалностите, а не концентрирано във всевиждащ централен планировчик определено може да е полезен за днешните урбанисти по целия свят.
