Как НС въведе „сух режим“ за продажбата на търговски предприятия

1. Последните изменения в ТЗ и тяхната истинска цел

На 22 декември 2017 г. в Д.В. бр. 102 от 2017 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда („ЗИДКТ“)[i]. Повечето разпоредби влязоха в сила в деня на обнародването[ii].

Видно от самия ЗИДКТ същинската цел на законодателната инициатива е не да измени и допълни Кодекса на труда, а с преходни и заключителни разпоредби да прокара промени в други закони, включително и Търговския закон („ТЗ“), с които да се създадат особени привилегии на работниците и служителите за сметка на инвеститорите.

2. Какви са промените по-конкретно

2.1. В чл.15 на ТЗ се създаде нова ал.4, съгласно която: предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите.

Така направената промяна освен че създава излишна бюрокрация, но е и ненужна, тъй като в ТЗ така или иначе съществува чл.16А, който цели да защити кредиторите на прехвърлителя и правоприемника на търговското предприятие (вкл. и работниците и служителите).

2.2. Още по-неприемлива е промяната в 129, ал. 1 ТЗ, който урежда процедурата, по която се прехвърлят дружествени дялове на дружествата с ограничена отговорност[iii].

По новите правила ако един съдружник в ООД иска да прехвърли дружествения си дял, то търговското дружество не трябва да има:

• неизплатени изискуеми трудови възнаграждения;
• обезщетения; и
• задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите.

На първо място, тази промяна в ТЗ сама по себе е изключителна несправедлива поради следните причини.

Съдружникът, търговското дружество – работодател, и служителят са три различни лица. Съдружникът нито е работодател, нито представлява дружеството. Той е инвеститор в това дружество. Абсолютно е възможно съдружникът дори да няма контрол върху дружеството, тъй като единственото решение, което ОС на едно ООД взема с единодушие, е решението за увеличаване или намаляване на капитала – чл.137, ал. 3, предл. второ ТЗ. Всички други решения (изменение на дружествен договор, приемане на нови съдружници, назначаване на управител и т.н.) могат да се направят с мнозинство ¾ от капитала, дори в някои случаи и по-малко.

По този начин НС дори създава възможности за злоупотреба. По новите правила хипотетично е възможно, например, мажоритарният съдружник да назначи управителя, който от своя страна да назначи мажоритарния съдружник като служител на търговското дружество и да не му плаща възнаграждение. В този случай миноритарният съдружник съгласно сегашните правила по никакъв начин не може да си прехвърли дружествените дялове и да излезе от това дружество.

Освен това, принципното положение е, че едно от основните правомощия, което е част от правото на собственост върху каквото и да е (вкл. дружествен дял), е именно възможността собственикът да се разпорежда със своята частна собственост.

Съгласно новите изменения, обаче, това е невъзможно, ако търговското дружество има задължения към своя служител или НАП. Това означава, че правата на един инвеститор (съдружник) се ограничават, защото друг субект на правото (търговското дружество – работодател) има задължения към трети субект на правото (служител или работник). По този начин всъщност НС създава своеобразна форма на отговорност на съдружника за чужди деяния, за да уреди особени привилегии на работниците и служителите.

2.3. Най-същественият проблем на практика

Най-същественият проблем е, че доказването на липсата на всички тези задължения е фактически невъзможно поради следните причини. Въпреки че в Търговския закон не се сочат начините, по които липсата на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения могат да се докажат, то Агенцията по вписванията отказва да впише в Търговския регистър сделки, при които тези обстоятелства се доказват с декларации за липса на задължения. Съгласно съобщение[iv] на Агенцията по вписванията това обстоятелство трябвало да се докаже чрез удостоверяване, което би следвало да се извърши от ИА „Главна инспекция по труда“. Последният орган, обаче, отказва да издава подобни удостоверения, тъй като съгласно негово съобщение нямал право да издава такива[v] – класически параграф 22.

Излиза, че със своите последни изменения в ТЗ НС de facto е забранило прехвърлянията на търговски предприятия или дружествени дялове на най-често срещаните търговски дружества в Република България.

Следователно дори едно търговско дружество („ТД“) наистина да е абсолютно изряден работодател спрямо своите служители, то съдружникът на това ТД просто не може да прехвърли дружествените си дялове, защото НС урежда задължения без да урежда процедура за тяхното изпълнение.

3. Служителите по трудов договор имат достатъчно привилегии за събиране на дължими заплати

Смятам, че служителите не се нуждаят по никакъв начин от новите правила в ТЗ, които ограничават правата на съдружниците – инвеститори. Служителите, всъщност, имат редица привилегии пред другите физически лица, които работят на свободна професия по договори за изработка и / или поръчка:

• служителите могат да прекратят трудовия си договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащане на възнаграждение или обезщетение – 327, ал.1, т.2 КТ;
• исковете за трудово възнаграждение, предявени пред съда, се гледат по специално бързо производство – чл. 310, ал.1, т.1 ГПК;
• при такъв спор служителят/работникът доказва единствено наличието на трудово правоотношение (чрез трудовия договор), като цялата останала доказателствена тежест (вкл. неизпълнение на договора) пада върху работодателя в изключение от общия принцип, че всяка страна трябва да докаже фактите, от които черпи права – чл. 154, ал.1 ГПК;
• работниците и служителите могат по улеснен начин да получат заповед за изпълнение и постановление за незабавно изпълнение – чл. 417, т.8 ГПК;
• вземанията на работниците и служителите се ползват от предпочтително удовлетворение – чл. 136, т.5 ЗЗД; и
• за гарантиране на заплатите на служителите и работниците при несъстоятелност на работодателя е уреден специален държавен фонд, финансиран от НОИ.

Смятам, че при наличие на тези привилегии на служителите по трудов договор, то новите правила в ТЗ са абсолютно излишни и водят само до нови бюрократични пречки за осъществяването на бизнес.

Все пак ако законодателят счита, че работниците и служителите се нуждаят от още по-голяма правна защита, то тогава би могло да:

• отмени чл.42, ал. 1 от Закона за адвокатурата – така че адвокатите, които са специалисти по защита на правата на работници и служители, да рекламират своята дейност в тази сфера и изяснят начините за разрешаване на спорове с недобросъвестни работодатели;
• отмени чл. 36, ал.2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, което забранява на адвокатите свободно да договарят адвокатските възнаграждения със защитаваните от тях работници и служители, като дава право на Висшия адвокатски съвет да установи задължителни минимални възнаграждения; и
• разширят хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата така, че адвокатите по своя преценка да имат право да работят и pro bono, като защитават работниците и служителите срещу техни работодатели.

4. Новите изменения в ТЗ противоречат на Конституцията

Освен горното смятам, че има аргументи в подкрепа на тезата, че параграф 6 на ЗИДКТ, който именно въвежда измененията в ТЗ, противоречи на конституцията на две различни основания.

Първо, направените промени в ТЗ не намират отражение в първоначалния Законопроект за изменение и допълнение на КТ[vi]. Предложението[vii]  е направено между първо и второ четене на законопроекта и не съдържа нито подробни мотиви, нито оценка за въздействие на предложението.

Считам, че това представлява злоупотреба с право на законодателна инициатива и нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно който всеки проект за закон, кодекс или подзаконов нормативен акт трябва да бъде предходен от извършването на (!) предварителна оценка за въздействието. Поради тази причина смятам, че акт на НС, който е приет в нарушение на процедурата за нормотворчество по ЗНА, противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 на Конституцията на Република България („КРБ“), съгласно който Република България се управлява според Конституцията и законите на страната. Второ, съгласно чл.17, ал.1 на КРБ правото на собственост се защитава от закона. Съгласно чл.19 на КРБ икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, като законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.

Считам, че въведената забрана за разпореждане с дружествени дялове – частна собственост, на едно лице поради задължения на друг субект на правото противоречи на горепосочените разпоредби на КРБ.

5. Новите разпоредби следва да се отменят, не да се поправят

В общественото пространство протичат разговори, че новите въведения трябва да се променят така, че ИА „Главна инспекция по труда“ да има право да издава нужните удостоверения след извършени проверки. Смятам, че това няма да разреши проблема, тъй като допълнителната административна тежест пак си остава, като дори е възможно Инспекцията да няма нужния човешки или капиталов ресурс да извършва проверки преди вписването на всички сделки за прехвърляне на търговски предприятия и/или дружествени дялове на дружествата с ограничена отговорност.

Поради всички горепосочени причини смятам, че новите промени в Търговския закон следва просто да се отменят. Същите не носят полза на работниците, тъй като те вече имат достатъчно привилегии, но в същото време de facto блокират всякакви сделки с търговски предприятия и дружествени дялове в България.

 

---

[i] http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=120933

[ii] ЗИДКТ, § 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 2, т. 2 и § 6, т. 3, 4 и 5, които влизат в сила от 31 март 2018 г.

[iii]  Съгласно данните в Търговския регистър това са най-често срещаните и най-предпочитани правни форми на търговски дружества в Република България.

[iv] http://www.brra.bg/ContentManagementView.ra

[v]http://www.gli.government.bg/page.php?c=13&d=3364&seek=%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5

[vi] http://www.parliament.bg/bills/44/754-01-40.pdf

[vii] http://www.parliament.bg/bills/44/754-04-72.pdf