Стив Ханке: България ще сгреши ако приеме Еврото

Автор: Стив Ханке, Forbes.com

След като България избяга от комунизма през 1990 година, българите преживяха няколко беди. Икономиката се срина, имаше фалити и този балкански рай изпита хиперинфлация, стигаща до невероятните 242% през февруари 1997. Да, на месечна база.

Очаквайки много от проблемите, които следват обезценяването на валутата, аз станах съавтор на книга на Кърт Шулер, която се казваше „Зъби за българският лев: Решението валутен борд (1991)“. Това, на кратко, беше план за трансформирането на българската валута – лева да стане стабилен клонинг на друга валута-опора, като например щатския долар или германската марка по онова време.

Г-жа Ханке и аз посетихме София, столицата на България, няколко пъти след публикуването на книгата. Въпреки че нашите идеи възбудиха истински интерес в определени кръгове, официалният отговор беше отрицателен. Често повтарящият се отговор на бившия управител на Българската народна банка, Тодор Вълчев, беше типичен: Благодарим ви за интереса към България и Вашето предложение, но ние знаем реалностите на местната ситуация и всичко е под контрол.

Как се стигна до установяването на валутен борд?

След като хиперинфлацията излезе извън контрол през 1996, този рефрен започва да звучи кухо и нещата започнаха драматично да се променят. През декември 1996, българският посланик в САЩ поиска да представя моята идея за валутен борд във Вашингтон. В същият месец пиратска версия на книгата на Ханке-Шулер от 1991 година, която бе преведена на български достигна най-високото върха на бестселърите в София.

В късния февруари г-жа Ханке и аз отново пътувахме до София и президентът Петър Стоянов ме покани да му бъда съветник. Моята първоначална задача бе да направя алфа версия на закон за валутният борд и да обясня на българските политици и българското общество как подобна система ще спре хиперинфлацията. Събитията се движеха с много бърза скорост. Нищо не забързва живота толкова колкото една икономическа криза.

Валутният борд влезе в сила от 1 юли 1997 година. Инфлацията и лихвите се сринаха моментално. Спомням си искреното удоволствие (вероятно и облекчение), което изказа президента Стоянов, когато ме поздрави за невероятните резултати, които се постигнаха в първите няколко седмици от въвеждането на борда. Точно тогава той призна, че се е надявал валутният борд да убие инфлацията, но е имал резерви и е бил удивен, че борда е проработил дори много по-бързо, отколкото аз прогнозирах. Много по-късно президента Стоянов ми повери, че без стабилността на валутният борд е щяло да бъде много по-трудно България да бъде приета в НАТО през 2004 година и ЕС през 2007 година.

Днес българското общество силно подкрепя валутният борд и се противопоставя на замяната на лева с еврото. И защо не? В крайна сметка валутният борд е най-ценената пост-комунистическа институция в България. Тя постигна стабилност. И, въпреки че стабилността не е всичко, българите знаят от опит, че всичко останало е нищо без стабилност.

Защо България не трябва да се отказва от валутния борд?

Сега, премиерът Борисов подхвърли идеята, че валутният борд и лева трябва да бъдат поставени в нафталин и да бъдат сложени в музей, като реликви от миналото. Това би било много лошо решение. Ето защо:

Валутният борд в България позволява на държавата да издава собствени пари, които се обменят на фиксиран курс с еврото, напълно обезпечени с европейски резерви, и напълно конвертируеми в евра. Тези специфики означават, че лева е клонинг на еврото и че България вече де факто е част от еврозоната, без формално да е част от нея. България вече неформално е неин член. Българският валутен борд е много успешен:

• Той спря хиперинфлацията през 1997 година, която достигна връх от 242% през февруари същата година.
• Той позволи на България да устои на всички външни валутни кризи, включително колапса на руската рубла през 1998 година и Голямата Рецесия през 2009 година.
• Заради него България успя да овладее колапса на КТБ, който се случи през 2014 г. (и който не беше причинен или имаше каквато и да било връзка с валутният борд, но имаше връзка с работата на Отделения за банково дело и надзор на Българската народна банка (БНБ), който се провали в задачата си да регулира КТБ.
• Най-важното е, че понеже правителството НЕ може да взима заеми от валутният борд (БНБ), фискална дисциплина бива наложена на българските политици. От въвеждането на валутният борд през 1997-ма насам фискалните дефицити са държани под строг контрол и нивото на държавен дълг сериозно е спаднало (вижте графиките отдолу). Всъщност, нивото на фискална дисциплина и съкращаване на държавния дълг са направили България „отличник“ сред 28-те страни на ЕС.
  Графика 1: Бюджетен дефицит на България (1997-2016 г.)
  
• Защо някой би се опитал да промени нещо, което работи? Никой интелигентен човек не би го направил. Имайки впредвид цялостните данни, че българите не биха подкрепили идеята за отказаването от техният любим лев и заменянето му с евро, е повече от ясно, че българският народ е доста по-умен от политическата си класа.
• Българският народ знае, че ако формално се присъедини към еврозоната би предал суверенитета над своята монетарна система. Този суверенитет е ценен, особено, ако еврото в един момент (отново) се окаже в беда. Ако това се случи България може моментално да прехвърли борда към по-добра и стабилна валута без да иска за позволение от когото и да било.
• Защо който и да е здравомислещ човек би искал да се присъедини и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е неясно? Формалното влизане в еврозоната е като влизането в известния от хита на групата Eagles „Хотел Калифорния“. Както се пее в текста на песента, „може да освободите стая по всяко време, но не можете да напуснете“. В този момент единствената държава, която може да влезе и излезе от еврозоната е Дания. Тя е спечелила ценна опция за влизане-излизане, нещо, което България няма и никога няма да получи.
• Защо някой би се отказал от познатите правила, които видимо работят и фискалната дисциплина, в замяна на моралния риск на Еврозоната, който окуражава опасно фискално поведение като това на Гърция? Може би именно за това си мечатят, тези български политици, които адвокатстват за влизане в еврозоната. Може би те са уморени от стриктната усмирителната риза, която валутният борд им налага.
  Графика 2: Държавен дълг към БВП в България (1997-2016 г.)
  

• България ще направи огромна грешка, ако предаде още една част от суверенитета си, като официално се присъедини към еврозоната. Ако България се присъедини към еврозоната тя ще премахне една от малкото си институции, която работи добре, подкрепяна е от обществото и е контролирана от българи. Това би било разменено за неясно и потенциално нестабилно споразумение, което България не може да контролира и от което не може да излезе.

Господин Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите.

Превод от английски: Иван Миланов Петров

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!