Алфред Маршал и икономикса като наука за движението на човека

В живота на всеки човек идва момент, в който той или тя трябва сам да прецени кои ценности ще бъдат компаса, с който ще избира посоката си на движение. Неминуемо това важи и за по-големи организми, и нека тук аналогията ми препрастне рязко на компании и държави. Напоследък много различни картини изскачат като примери за неясно определен компас или въобще липса на такъв. Със сигурност ще ме разберете ако се изразя доста по-ясно и просто ви попитам : забелязали ли сте отрупаните с боклуци тераси по блоковете, все едно някой е решил да се оттърве от „проблемите“ като ги скрие от себе си, но ги направи напълно явни за всички останали?

При всяко решение, което правим и всяка посока, която избираме се сблъскваме неотменно с две неща – колко дългосрочно мога да си поставя цели и до къде вярвам, че ще успея да стигна основавайки се на собствената си преценка и възможности. Тези решения трябва да правим всеки ден и способността ни да сме консистентни и да заставаме зад едни и същи ценности ни „докарват“ до определени резултати в движението ни напред.

Защо Алфред Маршал е моят любим икономист?

Когато правех началните стъпки по сформиране на собствената ми икономическа доктрина, защото нека сме честни, избора ни да подкрепим един или друг автор, се покрива донякъде с вярванията и убежденията, които вече сме изградили или тези, които тепърва сме започнали да изграждаме в нас, се спрях на Алфред Маршал като любим икономист. Признавам, той не е либертарианец, но нямаше как да не подкрепя една от не толкова известните му тези, че трябва да се стремим към прогрес, а не към растеж.

Четейки „Принципи на икономикса“ след разрушителните последствия от финасовата криза 2008-2009 , идеите му звучаха актуално особено сравнявайки изборите на тогавашните (а и сегашните) политици. Фокусът върху движението напред (прогресирането на човешкото развитие, иначе казано) беше изместен от създаването на грешни иницитиви и сляпото търсене на икномически „растежи“ и повишени макро-показатели. Всеки либертарианец би желал да не бъде създавана такава икономическа обстановка, която да възпрепятства човешкото развитие. Ще се учудите как един неокласически икономист е бил поставен в подобна обстановка на себеутвърждение, опит да пребори аргументите, които „предопределят“ човешкия прогрес, опитвайки се да „продаде“ своята математически обоснована и разумна наука на хората отхвърлящи чисто качествените и разумни аргументи. Така че, нека отговорим на въпроса на тази статия – кой е Алфред Маршал?

Кой е Алфред Маршал?

Алфред Маршал е роден на 26 юли 1842 г. в Лондон. Произхожда от заможно и религиозно семейство. Баща му е банков служител. Той с аскетична твърдост се е грижел за възпитанието на децата си. На деветгодишна възраст Алфред постъпва в училището на Тейлър, след което през 1861 г. бива приет в колежа Сейнт Джон в Оксфорд. Там най-много се занимава с изучаване на математика. През 1865 г. е зачислен за аспирант по молекулярна физика. В същото време става член на дискусионния“Гроут клуб”. През този период под влиянието на дискусиите в клуба настъпва прелом в духовното развитие на Маршал – насочва се към изследване на редица философски проблеми, свързани с теологията. Той даже възнамерявал да стане мисионер на църквата в далечни страни и да проповядва принципите и идеите на християнството. Промяна в мирогледа му настъпва през 60-те години на 19-ти век и тогава започва систематични занимания с етика и социология.

Когато обаче се запознава подробно с книгата на Джон Ст. Мил “Основи на политическата икономия”, насочва своето внимание към икономическата теория. Това в крайна сметка се оказва неговото призвание, на което остава верен през останалата част от живота си. Желанието му да прочете трудовете на Кант в оригинал го отвежда в Германия. По време на пребиваването му в Дрезден, освен Кант, голямо влияние върху неговия светоглед оказва съчинението на Хегел “Философия на историята”. Все в същия период през 1868 г. той се запознава много подробно и със съчиненията на немските икономисти. Две години непрекъснати размисли (1867 – 1868 г.) го довеждат до убеждението, че трябва да се посвети на изследване и обяснение на икономическите процеси и явления.

Талантите и ранната кариера на Маршал

Маршал е всестранно надарена личност. Отдавайки се на изследвания в областта на политическата икономия, той е едновременно математик, философ и един от най-добрите познавачи в Англия на немската историческа школа, особено на теоретичните конструкции на В. Рошер. В жизнения си път Маршал е привърженик на хуманизма, но същевременно абсолютно безпристрастно изследва икономическите явления и процеси.

От 1868 г.  Маршал преподава в колежа Сейнт Джон до избора му за ръководител на катедра по политическа икономия в Кеймбриджския университет през 1885 г. В колежа Маршал постепенно оформя своите икономически възгледи и теории, но не ги публикува. През 1875 г. Маршал прекарва четири месеца в САЩ, главно в университетите Харвард и Йейл. Основна задача, която си поставя по време на пребиваването си в САЩ, е изучаването на протекционизма, както в икономическата теория, така и в икономическата практика. Пребиваването му в САЩ и изучаване на икономическия живот на страната оказват благотворно влияние върху по-нататъшните му икономически изследвания.

Маршал като социален критик

Веднъж избрал икономикса за свое признание, Маршал се отдава изцяло на него. Според този голям икономист с благородство и етичност на характера, трябва да се направи така, че икономиксът да бъде насочен към осъществяване на материално благополучие за всички и че неговата задача е да изясни взаимната зависимост на икономическите интереси на хората и с това да реши проблемите на материалните взаимоотношения в обществото. През целия си живот Алфред Маршал се бори за отделяне на икономикса от историческите и моралните науки. Лекциите, които чете, са насочени към изясняване на икономическите категории в последователен исторически план.

Неговите математически знания му помагат да проникне с научна безпристрастност в същността на икономическите отношения преди всичко в промишлените отрасли. Това и обяснява защо толкова често изказва мнението, че всички хора трябва да се стремят да бъдат „джентълмени“, което значи да придобият по-високи критерии за себе си.  В края на 19 век Алфред Маршал се е борил с преднамереността към хората, с разделението на класите и отъждествяването на човешките способности с това какъв е произхода на конкретния индивид, а не до разумния извод, че всеки може да израстне до нивото на „джентълмен“, прилагайки разума и правилните икономически решения и поведение в своя живот.

Приносът към икономическата наука

За разбирането на смелостта, която е приявил  Маршал, е необходимо да видим състоянието, в които е била икономическата мисъл в края на 19-ти век. Към този момент вече са се утвърдили две водещи направления на теорията за стойността: от една страна двата варианта на теорията за факторите на производство, а от друга страна теорията за пределната полезност. При общото отхвърляне на Марксистката теория за трудовата стойност, представителите на тези направления полагат много усилия и полемика, опитвайки се да докажат преимуществата на своите теории. “Принципите на икономикса” на Маршал коренно изменят по-нататъшното развитие на икономическата мисъл. Не случайно идеите на Маршал, по своята значимост и влияние, икономистите определят като революционни: по аналогия с Кейнсианската революция от 30-те години на миналия век или с монетарната революция от 70-те.

Алфред Маршал засяга в известна степен традиционната за това време полемика около проблемите за стойността. Ключовата идея на Маршал се състои в следното: в работата на буржоазните икономисти да се пренесе вниманието от дискусията по проблемите за стойността към изучаването на взаимодействието и закономерностите между търсенето и предлагането и на тази основа към формирането на теория за пазарната цена, успоредно с теорията за стойността. На Алфред Маршал принадлежи изказването: “Даже от папагала може да се направи образован икономист, стига да заучи само тези две думи “Търсене”  и  “Предлагане”.

Друго от нововъведенията на Маршал, което получава широко признание, е идеята за еластичност на търсенето и предлагането спрямо цените. Теорията за цената, предложена от Маршал, съставя частта от икономикса, наречена микроикономикс. Подходите, принципите и понятийният апарат, въведени от Маршал, в голяма степен са използвани и при разработката на макроикономикса, разглеждащ проблемите на изменението и взаимовръзката на показателите за национален доход, спестявания, потребление и др. Основателят на този дял – Дж. М. Кейнс – се опира на теоретическия фундамент, заложен от Маршал.

Как Маршал продължава да е релевантен и днес

Интересно е да се отбележи, че съвременните критики срещу кейнсианството от представителите на монетаризма и “икономиката на предлагането” също в значителна степен разчитат на теоретическо наследство на Маршал. Следователно той се приема за родоначалник на съвременния икономикс. Разглеждайки взаимовръзките и закономерностите между търсенето, предлагането и  цените, Маршал издига много нови подходи, понятия и категории, характерни за съвременната икономическа теория.

Първо, той включва факторът време в анализа на цената, отбелязвайки различната взаимовръзка между производствените разходи и цената в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект. Второ, той разкрива механизма на квази рентата, който започва да действа при значително превишаване на търсенето над предлагането в рамките на краткосрочен период и описва реакциите на пазарните сили при краткосрочни колебания на търсенето и предлагането. Трета научна идея, която издига е за еластичността на търсенето и предлагането в зависимост от цената и дохода, създаваща основата за анализа на закономерностите в тяхното движение. Тези три негови разработки са навлезли трайно в съвременния Икономикс.

Алфред Маршал е считал, че “Икономикса” се занимава с изучаването на това как хората съществуват, развиват се и за какво те мислят в своя всекидневен живот. Но предметът на изследване от тази наука според него се явяват главно тези подбудителни мотиви, които най-силно и най-устойчиво въздействат на поведението на човека в стопанския живот. Теорията на еволюцията според Маршал не забранява, а тъкмо напротив – изисква промяна в някои от икономическите схващания на представителите на класическата школа.

Преплитането между еволюция и икономика

Според Алфред Маршал именно теорията за еволюцията показва, че съществуват много незаети “научни икономически ниши” и че многообразието потенциално е по-голямо от наблюдаваното до момента. Тук рационалните стандарти ще се определят от очевидностите на всекидневния опит и от резултатите от научното познание. Алфред Маршал вижда също, че ирационално настроените хора подминават неудобните за тях истини. В свят, където господства ирационалното, няма място за разума. Издигайки тезата за постепенност, за еволюционност в материалния свят, той твърди, че с постоянство и търпение разумният начин на мислене може да бъде научен от всеки.

Затова с постоянство и упоритост Маршал твори истинска  икономическа наука. Според него няма как всичко да е ясно, не всичко е научно и точно обосновано в икономическите теории, затова и често икономическите явления се разглеждат с логическата клауза „при равни други условия“. Това, което притеснява Маршал е, често прилагащите икономическата наука обещават на хората спасение от материална нищета. Но тези обещания не винаги са изпълними и затова Маршал препоръчва да се покаже изборът и необходимите икономически познания за него, за да може впоследствие хората да изберат сами и на тях да бъде прехвърлена отговорността да помогнат на себе си и сами да достигнат до нивото на „джентълменство“.

Значението на понятието „маргинализъм“ в икономикса

Така например чрез своята методология Алфред Маршал представя различна теория за стойността от тази на класическата школа, като я извежда от зависимостта между конкуренцията и производствените разходи; работната заплата, рентата и печалбата извежда от различни фактори като склонност към икономии, демографски и климатични различия, нееднакво плодородие на земята, различия в насочването на капиталите от предприемачи и мениджъри.

Той въвежда понятието маргинализъм в своите научни обосновки. Фирмите, например, произвеждат даден вид обувки докато приходите, идващи от всеки чифт от този тиш обувки, не се изравнят с разходите за производство на всеки следващ. Или пък предприятие от машиностроенето произвежда трактори докато се изравнят приходите и разходите за производството им в последователен ред. Маргинализмът има много приложения в икономикса и Алфред Маршал разкрива много от тях, въпреки че самият той не е сред откривателите на този теоретичен подход.

Маршал и главната идея на икономикса

За разлика от икономистите – представители на класическата школа, които търсят значението на природните закони за икономическите процеси, Маршал търси това значение в еволюцията, което на практика е неговият маргинализъм, който той прилага в икономикса. И предприемачът, и потребителят не правят резки скокове, а постепенно и предпазливо се адаптират към променящите се цени. Оцеляват печелившите фирми, губещите излизат от играта.

С прилагането на маргиналния подход Алфред Маршал търси и прокарва нови насоки в развитието на микроикономикса. Той вижда зад икономическите процеси хората. Маршал отбелязва “следователно главният предмет на икономиката са човешките същества, които са принудени за зло или добро да се променят и прогресират. Главна идея на икономикса, дори когато се дискутират само неговите основи, следва да бъдат жизнената сила и движението”.

А вие накъде се движите?