ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Какво се случва, когато една държава разполага с ограничен публичен ресурс за здравеопазване, който няма ясен собственик? Чисто и просто – той бива разпределян според нуждите на определени пазарни играчи, като в цялата система започва да се наддава за парче от него.
Какво се случва?
Такъв е и случая с швейцарския фармацевтичен гигант „Новартис“ в Гърция. Той е показателен за това, което се случва в системи, където публичните разходи за медикаменти не се оптимизират и всеки нов медикамент навлиза безконтролно в следствие на нерегламентирани практики. Прокуратурата в Гърция се е заела да разследва корупционния скандал, който разтресе здравната система за това, че в продължение на 10 години швейцарската компания е платила вкупом около 50 млн. евро в подкупи на политици, лекари и други заинтересовани страни, за да може неин скъп медикамент да бъде предимствено изписван на пациенти.
Прокуратура смята, че това е ощетило държавния бюджет с няколко млрд. евро в годините на задълбочаваща се финансова криза и дългове към кредитори, пред които Гърция продължава да е изправена. През последните години Европейската комисия се опитва да съветва Гърция да оптимизира своя лекарствен бюджет. Подобно на България, Гърция е на едно от последните места по употреба на генерични медикаменти, като за сметка на това е на едно от първите по предписване на оригинални, какъвто е и случаят с „Новартис“.
Какъв е проблемът?
Подобно на България, Гърция също е държава, която изпитва немалки финансови проблеми в сферата на здравеопазването, част от които се дължат на високите цени на лекарствата, които биват предписвани от лекарите. Според данни на Световната здравна организация (СЗО), доплащането от страна на пациентите е 40%. В България доплащането е около 46% (най-високото за Европейския съюз). Липсата на ясно разписани правила за провеждане на икономически ефективна лекарствена политика, а също така и липсата на про-генерична политика, водят до това бюджетите постоянно да растат.
Основният проблем в Гърция, както и в България, според доклади на международни здравни институции, се явява липсата на ясно разписани политики за потребяване на публичния бюджет. Това вреди не на кого да е – а именно на данъкоплатците (пациенти), които се ползват от услугите на здравното осигуряване. Много от заинтересованите страни в системата на здравеопазването спомагат за това определени, по-скъпи медикаменти да бъдат предписвани.
В повечето случаи, различни пациентски организации играят немалка роля, като лиазон между фармацевтични компании, пациенти, здравни ведомства и лекари, за да може определени медикаменти да бъдат вкарвани в списъка за реимбурсиране и по този начин НЗОК да заплаща за тях, без за това да бъдат извършени щателно нужните проучвания за разходи и ефективност на конкретния медикамент. Миналата година бюджетът за лекарства на НЗОК надхвърли 1 млрд. лв, което е 25% от бюджета на цялото ведомство за една година.
Какво е решението?
Постоянно растящите разходи за здравеопазване, а също така и за медикаменти, се усещат като сериозен проблем в държави като Великобритания, Германия, Дания, Холандия. Затова тези, а и други държави, активно промотират предимствената употреба на аналозите на оригиналните медикаменти (генериците), именно заради разходо-ефективната им страна, а също така и заради факта, че с по-малък бюджет могат да се лекуват повече хора, както и да се увеличи достъпа до медикаменти за пациенти във финансово неравностойно положение.
Проблемът пред преминаването към такъв тип политика е липсата на политическа воля и страхът на някои управници, че по този начин могат да си навлекат неприятности от страна на различни заинтересовани страни. Друг проблем пред предприемането на решителни действия в полза на пациентите и в полза на публичния бюджет за здраве е липсата на административен и експертен капацитет, който да изгради и „ушие“ по мярка нужната за страната реформа, която да е полезна за всички участници в системата.
