Защо услуги като Airbnb не се нуждаят от държавна регулация

През последната седмица предложението на министъра на туризма Николина Ангелкова за въвеждане на по-стриктна регулация на сайтове като Airbnb.com се превърна в сериозен обект на дебат из медийното пространство. Тезата на Ангелкова е, че тези сайтове на практика оперират като посредници на хотелиерски услуги. За незапознатите, най-просто казано Airbnb.com е интернет платформа, която позволява да дадете даден свой имот, или част от имот, под наем за краткосрочен период от време.

Какъв е аргументът в подкрепа на регулацията?

Понеже наемите на имотите, които се предлагат чрез такива платформи са в повечето случаи по-ниски от цените в хотелите, туристи често ги използват като алтернатива на хотелиерските услуги. Министър Ангелкова излезе с предложение тези уебсайтове да бъдат третирани като посредници именно на хотелиерски услуги и съответно да бъдат принудени да позволяват промотирането само на лицензирани хотели. Това на практика изцяло би елиминирало предлагането на имоти през тази платформа от страна на частни индивиди.

Същинският аргумент в подкрепа на регулацията (и възможното забраняване на определени аспекти) на услуги като Airbnb е, че те са на практика проводник на нелоялна конкуренция спрямо хотелиерския бранш. Нелоялна, защото индивидите, които предлагат своите имоти под наем чрез подобни сайтове не са задължени да изпълняват същите изисквания, които трябва да изпълняват хотелите и техните собственици.

Аргументът на министър Ангелкова в подкрепа на подобен тип регулация се опира на тезата, че хората, които предлагат своите имоти под наем през сайтове като Airbnb и Booking.com на практика предлагат туристически услуги и затова трябва да бъдат регулирани като такива. За да установим дали този аргумент е валиден трябва да отговорим на два въпроса.

Първо, наистина ли хората, които си предлагат частните имоти под наем извършват търговска дейност, която спада към същата категория като тази на хотелите? И второ, дори да спада към същата категория необходима ли е държавата да регулира тяхната дейност? Отговорът и на двата въпроса е категорично „не“.

Търговците в Airbnb не може да се класифицират като хотелиери

Да регулираме като хотели хората, които отдават имотите си под наем чрез подобни интернет платформи означава да ги регулираме като предлагащи туристически услуги. Това е неадекватно, защото туристическите услуги не включват само наем на даден имот. Туристическата дейност предоставя пакет от услуги, които включват храна и куп други удобства, които са осигурени от съответния хотел. Хората, които просто отдават имота си под наем не предлагат същия пакет от услуги, които се предлагат от хотелите и затова не е адекватно да бъдат третирани като идентичен вид търговци от закона. А повечето от търговците в Airbnb са именно такива.

Но абстрахирайте се за момент от Airbnb и се замислете, че подобен регулаторен режим би означавал, че всяко отдаване на имот под наем трябва да влезе в графата „туристическа услуга“, ако законът се последователен. Според тази логика самото отдаване на имот под наем означава, че ти предлагаш туристическа услуга. Това предложение за регулаторна реформа е насочено конкретно към сайтове като Airbnb и Booking.com, но единствената разлика между тях и други сайтове за отдаване на имоти под наем е насочени към вътрешния пазар е, че първите са насочени към външния – към хора, които са временно пребиваващи туристи.

Но на фундаментално ниво услугата е една и съща – за определен период от време даден имот се дава под наем. Това категорично не може да се класифицира като туристическа услуга от хотелски тип и затова е безумно да се регулира като такава.

Кога е необходима държавна регулация и кога не?

Дори да приемем предпоставката, че обикновеното отдаване под наем може да се класифицира като туристическа/хотелиерска услуга, регулация не е необходима. Защото самите хотелиерски услуги не се нуждаят от регулация в наши дни. Основният аргумент в подкрепа на държавната регулация на каквито и да е услуги е за да се предотвратят потенциални измами. Измами като това да се предостави по-лоша услуга от обещаната или да не се представи обещаната услуга (или част от нея) въобще.

Ролята на тези регулации е, да компенсират информационната асиметрия между потребител-търговец. Което ще рече, че те компенсират за това, че потребителят няма достъп до нужната информация, за да разбере дали съответния търговец е коректен или не. Именно поради липсата на лесно достъпна информация относно коректността на въпросния търговец, потребителите се чувстват по-сигурни когато знаят, че той е регулиран от държавата и това е ясно документирано – чрез лицензи и прочие. Чрез регулаторния режим държавата на практика обещава и дава гаранции на съответния потребител, че търговецът ще е коректен.

Затова се създават регулаторни режими от държавата, които поставят определени правила, които търговците в съответния сектор трябва да спазват, за да има някаква гаранция за потребителите, че няма да бъдат измамени. И разбира се, съществуват държавни агенции, които съблюдават изпълнението на тези режими и правила и санкционират тези търговци и предприятия, които не ги спазват.

Как дигиталните технологии елиминират нуждата от регулация

Проблемът с гореспоменатият тип регулации, е че те ограничават иновационния потенциал на икономиката, защото когато се появи някаква иновационна практика тя често може да се окаже практически нелегална, просто защото не се вписва във регулаторния режим, без всъщност да е някаква форма на измама. Именно такъв беше случаят с компанията за споделени пътувания Юбер. Но отгоре на всичко останало, в 21-ви век тези регулации са не просто демоде, а напълно излишни благодарение на съвременните дигитални технологии.

Всеки потребител на Airbnb може да провери на сайта им какво мнение други потребители са оставили за даден търговец. И тези потребителски ревюта са в допълнение към детайлната информация за имота, които съответният търговец е длъжен да разкрие, за да използва услугите на Airbnb. Ако има много добри мнения за даден търговец и неговия имот – то потребителят знае, че най-вероятно ще бъде задоволен от услугата. Ако има много лоши мнения – най-вероятно няма да бъде. Ако пък няма никакви мнения, най-вероятно ще реши, че наличната информация не е достатъчна, за да прецени и ще се насочи към търговец за когото има повече мнения от потребители.

Накратко казано, благодарение на съвременните дигитални технологии, информационната асиметрия, която оправдава наличието на регулации върху услугите от тези категории (туристически услуги и отдаване на имоти под наем) вече не съществува. В рамките на два-три клика с мишката всеки потребител може да намери цялата информация за даден търговец, която му е необходима.

В крайна сметка…

Дори да приемем иначе доста неадекватната класификация на Airbnb и Booking.com като посредници на туристически услуги, да се налага държавна регулация върху тях пак е ненужно, защото най-висшата форма на регулация – потребителската регулация – е налице и е изключително леснодостъпна. Същото се отнася впрочем и за Uber, всички фирми за споделено пътуване и съвременната дигитална икономика като цяло.

Защо тогава въпреки това държавните власти настояват да продължават да регулират тези видове услуги? Възможните отговори са няколко, но понеже този въпрос е изключително дълбок е по-добре да го оставим за тема на друга статия. Накратко може да се каже, че има както вътрешно така и външно лоби срещу реформа и отмяна на настоящия регулаторен режим. Вътрешно на държавните власти – от страна на бюрократи, които ще изгубят работата си, ако изведнъж няма какво да регулират. И външно на властите, от частия сектор и конкретно фирми от туристическия бранш, които губят пазарен дял, защото жилищата, които се предлагат под наем през Airbnb се използват за алтернатива на хотелиерските услуги.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!