Катастрофата на първия български капитализъм и нейните корени

Първият български капитализъм приблизително обхваща времето от Освобождението през 1878 г. до деветосептемврийския преврат през 1944 г. Стопанските, социалните и културните постижения на тези десетилетия са обект на множество оценки. Дори и най-оптимистичните сред тях не показват особено впечатляващи резултати.

Резултати от първия български капитализъм

От 1878 до 1944 г. България остава предимно аграрна, с преобладаващо селско население страна, заето в примитивно, нископродуктивно и слабо свързано с пазара дребно земеделие. Дистанцията между жизнените стандарти в страната и тези в централно и западноевропейските страни не се променя съществено. Появяват се добре образовани представители на интелигенцията, които могат да водят разговор на равна нога с колегите си по света. Това обаче се затъмнява от огромното влияние на паразитна полуинтелигенция, която търси, и обикновено намира, начини да експлоатира държавна машина в своя полза. В Търновската конституция (1879 г.) има някои класически либерални принципи, но последвалата политическа и стопанска практика наподобява по-скоро  ориенталска деспотия. Благородният порив за обединение на всички българи бързо се извращава във войнстващ милитаризъм. Той претоварва разходната част на бюджета, тежко корумпира обществения живот, води до многобройни човешки жертви и бежански потоци от българи, бягащи към майката родина. Впрочем, отношението към тях от страна на българите в България не е много по-различно от отношението към бежанците днес. Първият български капитализъм катастрофира тежко през септември 1944 г., когато в страната се настанява Сталинския социализъм. И това е истинска национална катастрофа.

Причини

Социализмът в България идва с танковете на Червената армия, но почвата за неговото установяване е подготвяна в продължение на десетилетия. Сред подценяваните фактори, които дългосрочно действат в тази посока е обстоятелството, че българският капитализъм се ражда с помощта и целенасочената намеса от страна на държавата. Индустриалните предприятия, доколкото ги има, обикновено възникват в резултат на държавно насърчение, усвоеният митнически протекционизъм  създава парникови условия за индустрията, инфраструктурата се строи от държавата, кредитът се контролира и насочва в нарастваща степен от държавата и т.н. Още в началото на 20 век един от либералните икономисти в страната пише, че сред големите нещастия на България е това, че поради стопанската изостаналост, държавният бюджет се очертава като единствения възможен колективен източник на спестявания. За да се осъществи стопански просперитет при тази ситуация, хората, които управляват българската държава и разпределят публичните средства, би трябвало да са благородни, алтруистични, всезнаещи, непогрешими, без лични интереси, без роднини, съседи, политически приятели, пристрастия и връзки. А те не са такива.

Погледът върху някои от особеностите на българската стопанската история може да уплътни изказаните твърдения. Как се случва „раждането“ на първия български капитализъм може да се види в политиката за насърчаване на индустрията. Нейното начало е поставено в края на 19-ти век при управлението на Ст. Стамболов. Впоследствие е усъвършенствана от следващите правителства.

Практиката на държавното насърчаване на индустрията

През август 1891 г. VI-то Обикновено народно събрание гласува специален закон, с който дава на Петко Хр. Тъпчилещов монополното право за 25 години да изнася през пристанищата на Южна България замразени хранителни продукти – месо, риба, зеленчуци и т.н. Допълнително монополистът получава данъчни и митнически облекчения. Срещу това Тъпчилещов се задължава да построи необходимите съоръжения и да изнася определен минимум от обработени продукти. Същата година парламентът дава подобни монополни привилегии на Хр. Манафов за строителство на фабрика за хартия. Срокът на монопола е по-кратък, но пък държавата се задължава да изкупува продукцията на построената фабрика.

Примерите за подобен тип политика са много. Те минават под общия знаменател насърчаване на местната индустрия. Това звучи добре, патриотично и перспективно. В крайна сметка, всички са съгласни, че България има нужда от поява на индустрия. Политическата власт се наема със задачата да създаде условия за нейното създаване.  Данните за  стопанската политика на Стамболов от 1888 до 1894 г. показват, че по подобна схема, чрез безлихвени заеми са насърчени общо 29 индустриалци. Общата стойност на заемите, които получават е 269 000 лева. През годините след падането на Стамболов от власт до избухването на Балканската война (1912-1913 г.) индустрията се насърчава чрез специални закони – от 1894, 1905 и 1909 г. След това, в периода между двете световни войни, е приет още един подобен закон. Те се различават по някои  детайли, но в общи линии гарантират данъчни и митнически облекчения и други привилегии за определен период на новосъздадени индустриални предприятия. Отделно се въвежда и лек митнически протекционизъм, за който се смята, че би могъл да защитава местните производители.

Какво е постигнато?

Доколко по този начин се насърчава индустриалното развитие е спорно, защото индустриализацията почти не се случва по времето на Стамболов и в годините след неговото управление. До 1912 г. в България са създадени и функционират 386 насърчавани от държавата индустриални предприятия, повечето относително дребни, примитивни и с малко работници. Но не това е най-важното.

Всъщност, изобщо не може да се установи дали тези предприятия са се появили благодарение на законите за насърчаване на индустрията. Няма статистически данни за броя на промишлените предприятия, които не се насърчават от държавата. Далеч не всички предприятия насърчавани от държавата възникват благодарение на законите за тяхното насърчаване. Например към 1900 г. в България има девет насърчавани по закон спиртни фабрики, които почти изцяло задоволяват вътрешното потребление. От тях обаче едва три са основани след приемането на закона, т.е. може да се приеме, че са пряк резултат от неговото прилагане. Останалите шест са създадени преди него. И най-накрая, според съвременниците на тези закони те пораждат спекулативна треска и гешефтарство, но не и истинска индустриализация.

Оценката на безлихвените заеми и личните привилегии от времето на Стамболов е по-лесна. До 1901 г. от тези заеми на държавната хазна са възстановени едва 149 000 лева. Останалите, по думите на един съвременник, са „пропаднали заедно със самите заведения“. Освен пропиляването на публични средства, държавното насърчаване има и други трайни негативни последици. Петко Хр. Тъпчилещов, за когото стана дума по-горе, е син на един от най-влиятелните и заможни българи-предприемачи от епохата преди Освобождението – Христо Тъпчилещов. Синът обаче не действа като класически предприемач, а търси и получава държавната привилегия и закрила. Същото се отнася и за Хр. Манафов, който е от индустриално развиващия се град Габрово.

Още при обсъждането на привилегиите им в Народното събрание се изказват мнения, че подобни мерки ще имат пагубно влияние върху останалите български предприемачи. На първо място привилегиите за един добре поставен политически индустриалец не са справедливи спрямо останалите, които са инвестирали средства на свой риск и без държавна помощ. На второ място предприемачите се научават, че сигурният начин да се осигурят срещу евентуални загуби е да се обърнат към партията, която е на власт и от която идват облагите. Явно значение за стопанския успех и за печелившата дейност има не по-доброто задоволяване на потребителите, не техническото усъвършенстване и търсенето на нови вътрешни и външни пазари, а политическата власт. Един народен представител заявява, че при обсъждането на бюджета се правят усилия за намаляване на редица дребни разходи, но пък за сметка на това с широка ръка се раздават милиони на избрани индустриалци и кандидат-индустриалци. Думите му трудно могат да са опровергаят.

Каква е връзката?

Връзката между катастрофата на първия български капитализъм и описаната индустриална политика може да се обобщи по следния начин:

• Привилегироването на определени лица или групи създава усещане за несправедливост в останалата част от обществото;
• Предприемаческата активност на индустриалците се насочва към установяване на добри връзки с властта, а не към работа за пазара;
• Легитимира се виждането, че държавата е основният инструмент за решаване на всякакъв род проблеми;
• Активното държавно насърчаване не води до индустриализация и следователно първият български капитализъм търпи модернизационен провал.

Със сигурност за катастрофата на първия български капитализъм допринасят и други фактори като географско положение, липса на достатъчно историческо време за развитие на капитализма, културни специфики и т.н. Въпреки това, приносът на възприетата индустриална политика за катастрофата не е за пренебрегване. А нейните принципи и днес се считат за правилни.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!