ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Константин Арестов
Италия, една от най-задлъжнелите държави в света, е изправена пред сериозен политическа тест след парламентарните избори на 4-ти март, в които партии против статуквото ще се изправят срещу традиционните про-европейски партии. Следващият парламент се очертава да бъде доста разпокъсан, което ще направи сформирането на ново правителство доста трудно.
Междувременно, ситуацията е такава, че страната има нужда от смели реформи, за да се справи с неминуемото бъдеще увеличение на лихвените проценти от ЕЦБ, но популизъмът на партии като Движението Пет Звезди и Северната Лига прави политическата обстановка доста трудна за реформи. Със сигурност не можем да очакваме чудеса от бъдещето правителство в Италия, което отлага допълнително решението на италиaнският проблем с високия публичен дълг, който всъщност е и проблем на цялата еврозона.
Политико-икономическият контекст на идните избори
Изборите ще бъдат първите от 5 години насам след като предишният парламент успя да оцелее напук на всички очаквания и да избере 3 правителства, които успяха да запазят про-европейската насоченост на Италия и да прокарат някои слабополезни реформи. Важно е да се отбележи, че партиите в Италия не искат да създават несигурност за пазарите, което да доведе до повишения на лихвените проценти по дълга, но съща така има и огромна маса от хора недоволна от сегашния икономически и политически модел, която е и електората на партиите извън стакуквото. Партии както отляво, така и отдясно на политическият спектър поддържаха последните 4 правителства на Италия с цел да се запази политическата стабилност. Нещо подобно се очаква да се случи след следващите избори.
Основната лява партия, Демократичната Партия на Матео Ренци, и основната дясна партия, Форца Италия на Силвио Берлускони, е най-вероятно да сформират голяма коалиция подобна на тази в Германия, но включваща и няколко по-малки партии, което неминуемо ще направи следващото правителство по-нестабилно. Така популистките партии ще останат в опозиция, което е и голямото желание на пазарите. Има и втори вариант, при който Демократичната Партия и Форца Италия не могат да сформират мнозинство и ще се стигне до нови избори, след които в момента никой не може да предвиди какво ще случи. Третият и четвърти вариант са съответно дясно-центристко правителство включващо Форца Италия и Северната Лига и анти-европейско правителство включващо Северната Лига и Движението Пет Звезди, но проучванията показват, че едва ли ще се стигне до тези сценарии.
В политическите програми на всички основни партии присъстват нереализуеми обещания както да се увеличат харчовете за социални програми и да се намали високото данъчно бреме, така и да се намали оргомния публичен дълг надвишаващ 130 процента от БВП. Например, дясно-центристката коалиция, водена за пореден път от Силвио Берлускони, предлага да се въведе плосък данък от 23%, само че очакванията са това да доведе до дупка в бюджета от поне 50 млрд. евро. От друга страна Движението Пет Звезди има предложение да се въведе програма за минимален граждански доход в размер на 780 Евро на месец, който да се предоставя на около 9 млн. Души с доходи под 9 360 Евро на година. Цената на тази мярка се очаква да е 17 млрд. Евро, но индиректни разходи като намалената заинтресованост на хората да работят могат да раздуят цената допълнително. Демократичната Партия пък има доста скъпа пограма целяща да се подпомогне раждаемостта чрез предоставяне на данъчни облекчения от 240 Евро на месец за всяко дете до 18 години в семесйтвото.
Бежанската криза и бъдещето на Еврозоната са основните предизборни казуси
Проблемът с имиграцията също играе голяма роля в тези избори и крайно-дясната Северна Лига предлага да се възстанови контрола върху границите на Италия и да се изгонят нелегалните имигранти. Големият наплив на мигранти от Африка доведе и до някои расистки изказвания по време на изборната кампания след като кандидатът на Северната Лига за управник на Ломбардия, най-големият регион в Италия, каза че „бялата раса трябва да се защитава“. Междувременно, бивш кандидат за общиски съветник на Северната Лига проведе атака срещу имигранти в града Мачерата, ранявайки 6 души, в отговор на жестоко убийство на 18-годишно момиче извършено от имигрант. Истинският виновник за всичко това е крайно неефективната имиграционна политика на ЕС, която довежда до повишено социално напрежение.
Рискът от излизане от еврозоната остава нисък след като Движението Пет Звезди извади от своята програма обещанието да организира референдум за участието на Италия в паричния съюз. Така единствената анти-евро партия остава Северната Лига, но без сериозна политическа подкрепа в Италия, а и извън нея, тя не може да направи нещо съществено по въпроса. Историята с Гърция ни учи също така, че нагледно анти-Евро партии като Сириза нямат реални намерения да излязат от еврозоната, тъй като това би довело до икономически срив, ако не е съгласувано с други държави.
Коалицията център-дясно, обаче, има предложение да се въведе нещо като паралелна валута, която би могла да подготви Италия за бъдещо излизане от еврозоната. Предложението за т.нар. паралелна валута се базира на емитирането на около 70-100 млрд. евро безлихвов дълг в малки деноминации, който би могъл да се използва за плащане на данъци, а и покупки на блага и услуги от държавата и държавно-контролираните предприятия. Предложението в крайна сметка би увеличила бюджетния дефицит тъй като де факто представлява намаление на данъците, но не би намалило съществено зависимостта на Италия от Еврото.
Необходимите реформи и защо най-вероятно няма да се случат
Така големият въпрос остава – ще се случи ли нещо съществено след изборите? Отговорът е най-вероятно не, тъй като нито политическите партии имат възможност да раздуват дефицита и да влошат допълнително бюджетните финанси на Италия, нито имат нужния политически капитал да правят реформи и да ги подобрят. Италия остава в чакалнята на края на ерата на евтините пари, която да създаде необходимата критичност правителствата отново да започнат да правят реформи. И тя определно има нужда от тях.
Най-големият икономически проблем в Италия е прекалената централизация на колективните трудови договори, която де факто обрича работниците в Южна Италия да остават неконкуренти, тъй като заплатите в цялата държава се определят централизирано. Страната също така има нужда да се бори с корупцията и да намали държавните харчове, да подобри ефективността на съдебната система и да създаде условия за подобряване на образованието. Голям проблем остава и високата младежка безбратицата стояща над 30%, който ако не се реши би създал още по-големи проблеми в бъдеще.
В крайна сметка въпросът не е дали Италия ще има правителство след тези избори, а дали то ще реши дългосрочните предизвикателства пред които е изправена страната. С оглед на очакваната разпокъсаност на следващия парламент, липсата на реални предложения за реформи и отсъствието на натиск от пазарите, това едва ли би се случило. Това означава, че над еврозоната продължава да стои въпросът как Италия ще се справи с високия си публичен дълг, който тя реално не би могла да обслужва без подкрепата на ЕЦБ.
За България това би трявало да е червена лампичка, че ситуацията със свръх-задлъжнелите държави в еврозоната не е разрешена и предимството да останем в режим на изчакване относно влизането в паричния съюз са повече от ползите, които бихме извлекли от членството. Еврозоната със сигуроност не е тръгнала да се разпада, но рискът да се озовем вътре в нея по време на възобняване на дълговата криза остава сериозна причина да искаме да продължаваме да бягаме „по тъчлинията“.
