Национализацията на ЧЕЗ ощетява всички данъкоплатци и потребители

След една седмица медийни драми, обвинения, спекулации, съмнения, заплахи и скандали, сагата „Гинка Върбакова и продажбата на ЧЕЗ“ изглежда намери своят много неприятен завършек. Правителството официално обяви, че ще се опита да се сдобие с „контролен дял“ в ЧЕЗ България. Иначе казано, правителството иска да стане де факто контролиращия собственик на енегийното дружество в България. Тоест – правителството на практика ще национализира дружеството.

Станахме ли свидетели на един добре разигран сценарий?

Това е само спекулация, разбира се, но цялото фиаско около скандала с продажбата на ЧЕЗ може да е било просто театър изигран именно с цел да се стигне до този момент. Създава се шум поради факта, че много малка и почти неизвестна фирма, чиято собственичка познава министър Теменужка Петкова е на път да изкупи ЧЕЗ. Веднага се създава съмнение за корупция и че поради връзката си с Гинка Върбакова, Петкова е възможно по някакъв начин да е помогнала на „Инерком“ да стане фаворит за продажбата. Това съмнение се подклажда допълнително когато премиерът Борисов съветва Петкова да подаде оставка. Под предтекста, че трябва да се елиминират съмненията, че правителството се е намесило в конкурса за продажба в полза на Върбакова.

Медийният скандал е заформен и няма как да не е с оглед на множеството корупционни скандали, на които сме свидетели всяка година. Общественото съмнение се разпалва, създават се спекулации за това, че скрити политически или бизнес интереси стоят зад Върбакова и започват да се отправят искания сделката да бъде предотвратена. И ето го – перфектното извинение за правителството да се намеси чрез национализация, за да успокои съмненията на обществеността и да „гарантира“ защитата на интересите на българските потребители на ЧЕЗ.

Това, разбира се, е пълна лъжа. Национализацията въобще не е в интерес на потребителите, а точно обратното – единствено в интерес на политици и бюрократи (и може би, свързаните с тях бизнеси). След като правителството се сдобива с контрол над ЧЕЗ България то вече може да си прави каквото иска с него. И сега държавата има три опции.

1. Да предприеме активна роля в управлението на дружеството
2. Да продаде своя ключов дял в дружеството, най-вероятно на политически свързани бизнеси
3. Да е ключов собственик, но активната роля в управлението да се остави на „Инерком“.

Национализацията ощетява всички данъкоплатци и потребители

И трите варианта ще имат изключително лоши последствия за потребителите. Трябва да е ясно, че който и вариант да избере правителството, ние изначално губим като данъкоплатци. Защото парите, които държавата ще даде за тази национализация ще излязат от нашите джобове. Тоест, ние вече сме на сигурна загуба, която ще се влоши, който и вариант от гореизбрените три бъде избран от правителството. Нека ги разгледаме един по един.

Нека наречем първия сценарий с истинското му име – трайна и практическа национализация. Разбира се, „национализация“ звучи доста страшно, и твърде близко до това, което комунистите правят след като идват на власт през 1944 г. и заграбват икономиката на страната. Затова правителството не използва този термин, а говори завъртяно по темата, с ефемизми.

Но национализацията си е национализация с каквито и красиви епитети да се опиташ да я окичиш. Тя е една икономически опасна и недалновидна мярка, която ще върне енергийния сектор в България няколко десетилетия назад. Ако ЧЕЗ стане предприятие с доминантно държавно участие качеството на неговата дейност, да не говорим за финансовото състояние.

Качеството на ЧЕЗ ще падне до това на Топлофикация и БДЖ

Първо, просто погледнете държавни предприятия като БДЖ и Топлофикация. Има ли един клиент-данъкоплатец, който да е доволен от тях? Не, няма. И двете предприятия са нарицателни за безхаберие, неадекватен мениджмънт, разочарование за клиентите и като цяло ниско качество на твърде високи (за това качество) цени. А те са сред най-големите държавни предприятия. Може да сте недоволни от ЧЕЗ и в момента по една или друга причина, но ако фирмата се одържави, можете да очаквате да се превърне в нещо като БДЖ в енергетиката и тогава ще ви се молите да се върне старият собственик.

Второ, поговорката „държавата е лош стопанин“ не е просто куха мантра на пазарни фундаменталисти. Реалността е такава, особено в България където нивата на корупция са най-високите в целия западен свят и от ЕК всяка година ни повтарят, че трябва да си подобрим качеството на институциите. При толкова високи нива на корупция и непотизъм по всеки един етаж на властта (има ли нужда да изреждам скорошните корупционни скандали при положение, че има по един почти през седмица?) злоупотребите са гарантирани, ако правителството изкупи ЧЕЗ.

Тук може да възразите, че ЧЕЗ така или иначе и в момента е държавна собственост – на Чехия. Да, това е така, ЧЕЗ е дружество със 70% участие от страна на Чешката държава. Но именно това е ключовото – Чешката, а не Българската държава. Не, не предпочитам Чешката държава да притежава най-голямото електрическо дружество в страната ни, защото съм национален нихилист и не ми пука за родината. Ако зависи от мен винаги е по-добре инвеститорът да е частен, а не част от която и да е държава.

Държавата има конфликт на интереси като собственик и регулатор

Но дори като собственост на чешката държава е по-добре, защото така поне няма риск дружеството да бъде източвано от родните политици. Рискът да бъде източвано от Чешките политици също е по-малък, защото то оперира на територията на България и трябва да се съобразява с нашите регулатори и регулации. А регулаторите са български, не чешки, бюрократи и регулациите се пишат от български, а не чешки, политици. Понеже регулирането не се извършва от същата държава, която е собственик на ЧЕЗ шансът за злоупотреби е по-нисък.

Замислете се колко е абсурдно едно дружество и институцията, която го регулира да имат един и същ собственик. Това е дефиницията на конфликт на интереси! Собственикът има пряк интерес да пише и прилага регулации, които дават нечестно предимство на неговото дружество в ущърб на останалите играчи на пазара и, най-вече, на потребителите.

Ами ако държавата препродаде своя дял в ЧЕЗ?

Какво се случва при другите два варианта? При втория, правителството може и да не задържи ключовия дял в ЧЕЗ, а да каже, че ще го продаде в един момент, именно за да осуети притесненията свързани с конфликта на интереси. Това би бил хитър пиар ход, но нали се сещате кои биха били фаворитите при една такава продажба? „Успешни“ и добре свързани с властта бизнесмени, които ще се сдобият със собственост над дружеството по корупционни канали.

С оглед на това на колко корупционни скандали около придобиването на (бивши) държавни активи сме ставали свидетели през годините със сигурност не изглежда като добра идея българското правителство да е това, което контролира продажбата на ЧЕЗ. Това е гарантирано влошаване на ситуацията и покачване на корупционния риск в сравнение с когато самите ЧЕЗ и чешката държава контролират процеса. Най-малкото чешките бюрократи и политици едва ли са толкова корумпирани и зависими от местни бизнесмени, колкото нашите. Държавата в Чехия не е неподкупна, разбира се, но е със сигурност по-трудно подкупна (нивата на корупция там са по-ниски) отколкото нашата, особено от наши бизнесмени.

Конфликтът на интереси и възможността за злоупотреба остават

Тоест, и вторият вариант за бъдещо развитие на на ЧЕЗ след национализация означава влошаване спрямо сегашната ситуация. Ами третият, при който държавата си запазва ключовия дял, но оставя „Инерком“ да изпълнява активната роля на собственик? В този случай все едно ЧЕЗ са продали своя български клон на „Инерком“ така или иначе, с тази разлика, че фирмата на Върбакова се сдобива с директната закрила на държавата.

Проблемът с конфликта на интереси остава неразрешен, защото държавата си запазва ключовия дял в дружеството и възможността за злоупотреби, с тази разлика, че при евентуално влошаване на качеството на услугата може да се опита да си измие ръцете с „Инерком“, които изпълняват активната роля в управлението на ЧЕЗ.

Да не говорим, че това не елиминира съмненията, че скрити интереси стоят зад Върбакова. Същото се отнася и за първия вариант, впрочем. След като цяла седмица слушаме спекулации и съмнения относно интегритета на Върбакова е странно, че правителството решава директно да се замеси с нейната фирма като на практика стане неин гарант в сделката с чешкото предприятие.

Като цяло, решението на правителството на практика да национализира ЧЕЗ България създава далеч повече проблеми отколкото решава. Да не говорим за въпросителните около цялата история, които станаха още повече отколкото бяха първоначално. Едно е сигурно – каквото и да се случи оттук нататък, както обясних горе, губещите са българските граждани. Като данъкоплатци и като потребители на електроенергия.

Необходима е не национализация, а либерализация

Сдобивайки се с ЧЕЗ държавата ще се върне с гръм и трясък на пазара за електроенергия когато трябва да прави точно обратното. Ако пазарът на електроенергия беше напълно либерализиран и приватизиран въобще нямаше да се стига до подобен скандал. Ако ЧЕЗ България не държеше монопол създаден от държавата никой нямаше да се интересува от това, че Гинка Върбакова от Пазарджик иска да ги купи. Защото щеше да има реална конкуренция и ако след продажбата качеството на услугата падне – преминаването към друг оператор щеше да е далеч по-лесно. И наличието на тази истинска пазарна конкуренция щеше да гарантира качество далеч по-високо от настоящото.

Но за съжаление нашите политици явно нямат никакво намерение да провеждат реална либерализация в сектора. Вместо това измислят креативни методи, чрез които да разширят властта си и да напълнят собствените си джобове за сметка на данъкоплатци и потребители.