ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
/Част 1 – Свободният пазар/
През цялата човешка история политици, философи и икономисти от всички краища на света търсят формулата на държавно управление, която да направи хората по-богати. Исторически са пробвани безброй много различни подходи. Емпирично, обаче е доказано, че само тези политически идеологии и икономически теории, които промотират философията на свободните и независими действия на индивида водят до генерирането на богатство в едно общество. Примери, като Сингапур, Хонг Конг и огромната разлика в жизнения стандарт на гражданите на Северна и Южна Корея са ярък и необорим пример за това.
Индивидът максимизира продукта на своя труд само, когато е оставен свободно да преследва икономическата си изгода. Свободата на действието изкарва най-доброто от индивида, което от своя страна увеличава благосъстоянието на цялото общество и води до икономически, технологически и социален прогрес. Икономическата свобода включва в себе си ефективното функциониране на свободния пазар, защита на частната собственост, върховенство на закона и минимално вмешателство на държавата в чисто пазарни феномени и процеси.
Как работи свободният пазар?
Свободният пазар е обобщаващ термин за съвкупността от търговски сделки, които се осъществяват в едно общество. Всяка сделка се предприема като доброволно споразумение между двама души, или група от хора. Тези хора, или групи от хора разменят две (или повече) икономически блага. Двете страни по сделката я предприемат само и единствено в случаите, в които и двете страни очакват да извлекат икономическа изгода от нея.
Два ключови фактора определят условията по всяка една сделка. Колко високо всеки един от участниците в нея оценява всяко благо обект на сделката и търговските умения на участниците. Страните по сделката ще я повторят в бъдеще, ако всяка от тях е постигнала очаквания икономически ефект от нея. Ако поради някаква причина някоя от страните не е била доволна от нея, то тя никога няма да се повтори в бъдещето при същите условия и параметри. По този начин свободният пазар наказва по един естествен начин некоректните икономически контрагенти.
Друг важен елемент от свободния пазар е намирането на равновесната цена. Ако някоя от страните по сделката не е успяла да постигна очаквания икономически резултат тя просто не купува съответния продукт на предлаганата цена. По този начин благодарение на силите на търсенето и предлагането потреблението на тази стока ще спадне, а оттам в последствие и нейната цена. Този спад в цената ще продължи, докато тя не достигне нива, на които предприемачите биха могли да реализират печалба. Именно благодарение на ценовия механизъм свободният пазар промотира икономическа ефективност, защото бързо коригира всякакви грешни ценообразувания от страна на участниците в него.
За да работи, пазарът трябва да е свободен
Икономическата ефективност, до която води свободният пазар е възможна за постигане само и единствено когато държавата не интервенира в него. Тоест, индивидът трябва да има възможността да търгува напълно свободно, с когото си пожелае и при каквито условия реши, че са благотворни за за самия него. Абсолютно всяко едно вмешателство от страна на държавата в свободния пазар автоматично води до изкривяването на равновесната цена, а оттам до генерирането на дисбаланси в стопанството. За съжаление политиците по целия сват се месят грубо в принципите на свободния пазар. От определянето на цената на лихвените равнища, през определяне минималните цени на труда до въвеждане на тарифи, мита и налагането на икономически санкции. Всичко това се явяват интервенции отстрана на държавата в ценообразуването на суровини и крайни продукти, които директно ограничават свободата на индивида да взима самостоятелни икономически решения
Един от най-важните фактори за създаването на икономическа свобода е наличието на ефективно функциониращ пазар и търговия. Свободният пазар и пазарният механизъм правят продукцията на бизнеса достъпни до потребителите от цял свят. Той позволява на предприемачите да разпределят производствените ресурси по такъв начин, че да могат да задоволят бъдещите нужди на потребителите по възможно най-ефективния начин. Без наличието на свободен пазар постигането на икономическа ефективност е просто невъзможно.
Що е то „икономическа ефективност“?
Постигане на икономическа ефективност в търговията означава, че предприемачите успяват да реализират печалба. Формирането на печалба от своя страна води до акумулирането на капитал, който впоследствие може да бъде реинвестиран в машини и оборудване, които да увеличат производителността на труда, а оттам доходите и стандарта на живот на цялото общество. Увеличението на доходите на хората пък води до генерирането на спестявания в икономиката. Тези спестявания са на разположение на предприемачите за инвестиции в инвестиционни проекти. Свободният пазар не само стимулира равнището на свестяванията в една икономика, но, също толкова важно важно, ценовият механизъм и стимулите на печалбата и загубата насочват капитала и производството в инвестиции с най-голямата добавена икономическа стойност.
Тоест, в сектори на стопанството, които предприемачите считат за подценени и виждат възможности за реализация на по-високи приходи и маржове на печалба. Друг ключов позитив от свободия пазар е, че наказва по естествен път предприемачите, които не са в състояние да предоставят стоки и услуги, които да могат да реализират на свободния пазар. Натрупването на загуби води до неизбежния техен фалит, което позволява на предприемачите, които успяват да реализират печалба на свободния пазар да придобият тези активи, които преди това не са били управлявани по достатъчно ефективен начин. По този начин свободният пазар по един органичен начин води до икономическа ефективност, защото капиталовите активи преминават бързо от неуспешните мениджър под управлението на успешните.
Докато писах тази статия Доналд Тръмп направи първата фатална грешка в икономическата си политика, като се намеси грубо в принципите на свободния пазар, налагайки мита от 25% върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий. Подобна мярка представлява завръщане към икономическата политика на Меркантилизма. Доминираща икономическата мисъл през периода на 16 – 18 век, тази икономическа теория се базира на грешното допускане, че регулациите на икономиката, високите мита на внос, протекционизъм, субсидиите и позитивния търговски баланс неминуемо ще доведат до икономически растеж.
Фаталните заблуди на меркантилизма и държавната интервенция
Гениалните про-пазарни икономисти, като Адам Смит, Давид Рикардо, Фредерик Бастиа и Жан Баптист Сей по един безапелационен начин доказват, че свободната търговия е може би един от най-важните фактори, които правят нациите по-богати. Освен това, всякакви регулации, които водят до ограничаване на икономическата свобода на индивида да търгува сводно ограничават икономическия растеж и правят хората по-бедни. Свободата на индивида да търгува с когото прецени, че генерира най-висока печалба при най-малък риск, е от фундаментално значение за ефективното функциониране на свободния пазар. Винаги когато държавата интервенира в тези комплексни пазарни процеси това води до дълбоки дисбаланси.
Икономическата политика на ограничаване на свобoдната търговия на Доналд Тръмп не представлява нищо друго освен държавна помощ за стоманодобивното лоби. Това, което е видимо е, че чрез тези мита Тръмп цели да спаси загиващия стоманодобивен сектор на САЩ. Това, което е невидимо, обаче е че подобна политика от своя страна ще окаже негативен ефект върху други сектори на икономиката, които няма да успеят да прехвърлят увеличението на цента на стоманата върху потребителите. Крайният ефект винаги е спад в инвестициите, потреблението и заетостта в сектора, в който държавата интервенира. Тоест, това което чрез интервенцията си държавата се опитва да стимулира, ще получи тежък удар.
Реално наблюдаваме покачване на данъчното облагане на всички американци, за да се защитят от фалит няколко компании в определен сектор, които явно не са в състояние да произведат продукт по достатъчно ефективен начин, за да го реализират на свободния пазар. Но, за да оборим огромната грешка, която прави Доналд Тръмп в момента не е необходимо да се свръщаме много назад в историята, във времената на Адам Смит, Давид Рикардо, Фредерик Бастиа и Жан-Батист Сей. Джордж Буш успява да наложи мита на вноса на стомана през 2002 година. Резултатите са толкова ужасяващи, че още през следващата година е принуден да ги отмени.
Само и единствено когато индивидът има свободата да търгува свободно една държава може да постига устойчив икономически растеж и да прави своите граждани по-богати. Всякакви интервенции от страна на политици и бюрократи в принципите на свободния пазар ограничават свободата на индивида и водят до неизбежни негативни икономически дисбаланси в бъдеще.
