ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Петилетка е съкратеното название на петгодишните планове, чрез които централизирано се контролира и планира икономическото развитие в условията на социализъм. Затова и често социалистическите държави от Източна Европа са наричани държави с централно планиране, макар че петилетни планове съществуват и извън Източния блок. Осъществяването на поставените от политическото ръководство стопански цели предполага висока степен на държавен контрол над икономическите ресурси, т.е. премахване или ограничаване на частната собственост върху средствата за производство. В този смисъл наличието на всеобхватно държавно планиране с право се смята за основна, макар и вторична, характеристика на социализма.
Кога е разработен първият български петгодишен план?
Първият петгодишен план за българската икономика е разработен през 1941 г., преди на власт да дойде доминираната от комунистите коалиция Отечествен фронт.
Това твърдение се отличава от традиционния наратив за българското обществено-икономическо развитие. Според него за пръв път цялостно петилетно планиране се прилага в условията на налагащия се Сталински модел на социализъм от 1949 до 1953 г. То било предшествано от премахване на едрата частна поземлена собственост, национализация на индустрията и банките, ликвидиране на фондовата борса и т.н. Съгласно императивните постановки на петилетката основните държавни инвестиции били насочени към тежката промишленост.
Първата петилетка е сигурен знак за това, че българското общество тръгва по пътя на социализма. Началото на петилетното планиране обаче не е през 1949, а през 1941 г., когато Отечественият фронт още не е създаден, а правителствата се назначават и силно зависят от волята на цар Борис III.
Идеята за петгодишно планиране не се появява от нищото. След края на Първата световна война (1919 г.) българските икономисти водят дебати за възможността да се приложи планиране в стопанството на страната, но не достигат до консенсус. Дори скептиците за възможностите на планирането в условията на капитализъм сякаш са повече. С началото на Втората световна война (1939 г.) идеите за планиране и цялостен държавен контрол над икономиката се засилват и придобиват практически измерения. В края на 1941 г. е завършен Общ идеен план за електрификация на България, според който далекопроводите са държавна собственост, а електропроизводството и електроразпределението може да се оставят на частна или обществена инициатива. Идеите за планиране в индустрията стават част от преговорите на българската страна с представители на Германия за координиране на стопанското развитие на двете страни през 1941 г.
Това все още не са петилетни планове, те засягат относително маловажни сектори от тогавашната икономика. Пълното наименование на разработената през 1941 г. петилетка е Петгодишен земеделско-стопански план. Тя се отнася за насоките на държавната политика в селското стопанство за периода 1942-1946 г. А селското стопанство е най-важният сектор в структурата на българската икономика. Инициатор на плана е земеделският министър Димитър Кушев. Той назначава комисия в състав от 16 души, която след шестмесечна работа му предоставя документа.
Съдържателни характеристики на първия петилетен план
Планът се състои от три части. Първата е посветена на земеделието, втората на горите, а третата на бита на селските жители. Любопитен детайл е това, че на всички отпечатани книжни тела на плана е отбелязано, че съдържанието им е „строго поверително“. Военновременните условия донякъде оправдават секретността. Достъпът до съдържанието на петилетката е сведен до ограничен кръг привилегировани, преценявани от правителството като специалисти. Очевидно част от философията на авторите на Плана е виждането, че малък брой професионалисти са в състояние да насочват и организират живота на масата от българското население. Държавната власт очевидно приема, че „компетентните органи“ са в състояние да предвидят най-добре индивидуалните цели и желания на всеки участник в стопанския живот.
От съдържателна гледна точка Петгодишният земеделско-стопански план съдържа систематизирана информация за състоянието на поземлената собственост и на основните селскостопански производства. Планът се базира на добре известния факт за дребнособственическия характер на българското земеделие, за разпокъсаността на поземлената собственост и за наличието на огромна за мащабите на страната скрита безработица и т.н. Предлаганите мерки за модернизация на селското стопанство са добре познати в стопанската политика на България от междувоенния период (1919-1939 г.). Те се състоят в раздаване на безлихвени кредити, субсидиране и изкупуване на продукцията от държавата, държавни мерки за насърчаване на производството на разсадъчен материал, за ефективна растителна защита, комасация, изграждане на мелиоративни съоръжения и други подобни.
Вероятно най-важната цел на плана е да се осигури земя на безземлените и малоземлените селски домакинства. Тази цел не е нова, защото още в началото на 20-те години на 20-ти век популисткото правителство на БЗНС прави неуспешен опит да осъществи нещо подобно. За реализирането на тази цел на плана е установена необходимост от 18 млн. дка земя. Преценено е, че те са достатъчни, за създадаване на жизнеспособни стопанства. За такива се приемат стопанствата с 50 дка земя. Именно тази цел на плана обаче е неосъществима, макар че това никъде не е ясно декларирано. Подробните изчисления на авторите на петилетката показват, че обработваемата земя, която може да се вкара в стопански оборот е около 12,65 млн. дка, т.е. има почти 5,5 милиона недостиг. От това става ясно, че мерките предвидени в Плана, дори и да се изпълнят в своята цялост, няма да разрешат основни стопански и социални проблеми в страната.
Анализ на съдържателните характеристики
Внимателният анализ на Петгодишния земеделско-стопански план води до установяването на четири групи мерки, идеи и политики, които по същество са антикапиталистически:
А) Критично отношение към пазара и конкретни пазарни механизми. В плана ясно е заявено негативно отношение към търговията. За търговията с тютюневи изделия например се смята, че нейните прийоми създават хаос на пазара. Поради това е предвидено задълбочаване на централизацията на покупките на тютюн. Друг акцент в плана е твърдението за вредната роля на посредниците, които намалявали печалбата на земеделските и животновъдни производители. По тази причина са предвидени мерки за тяхното ограничаване и по възможност за пълната им изолация от досег с производителите.
Б) Решаваща роля на държавата и държавната стопанска инициатива. Тази характеристика на Плана присъства пряко или косвено във всичките му части. В много редки случаи се предвижда държавната инициатива или стопанска дейност да подпомага частната, обикновено на частната инциатива се разчита в отделни случаи да подпомага държавните стопански мероприятия и то ограничено.
В) Неомеркантилизъм. Едно от основните принципни положения на плана е стремежът да се задоволи преди всичко вътрешното потребление и да се ограничи вноса на различни стоки и суровини в България.
Г) Колективизъм. Сред най-лесно разграничимите характеристики на Петгодишния земеделско-стопански план е това, че почти във всичките му части се дава предпочитание на колективистичните стопански форми и дейности. Интересите на отделните личности или фирми са оставени на заден план и често изобщо не се обсъждат. Понякога дори е предвидено спрямо тях директно да се прибягва до насилие.
Къде води първата българска петилетка?
Нито една от посочените групи антикапиталистически мерки, идеи и политики сама по себе си не означава директен стремеж към налагане на социализъм. При тяхната оценка обаче трябва да се има пред вид, че те не са самостоятелни, а са част от цялостен План, т.е. предвижда се те да действат в комбинация като взаимно се подсилват. Главният резултат от синергията им, без непременно да е декларирано в плана, е ускоряване на бягството от капитализма, което от своя страна не е нищо друго освен движение към социализъм. Петилетката не е приложена. Причините за това са много, но нито една от тях не се дължи на опасението, че петгодишният земеделскостопански план е стъпка по пътя към социализма.
В предишна статия отбелязах, че последица от дългосрочно действащата стопанска политика на българската държава в края на 19-ти и началото на 20-ти век е подготовката за установяването на социалистически стопански модел (виж тук). Към установяването на социализма обаче водят и редица по-малки, конкретни практики. Сред тях е първата българска петилетка. Дори и тя все още не означава, че социализмът е неизбежен. В крайна сметка централно планиране е съществувало и в държави, които не се определят като социалистически. Ускореното движение към режим без частна собственост върху средствата за производство обаче е безспорен факт.
