Поредната необмислена идея

На 30 януари президентът на Франция, Никола Саркози, обяви, че без значение дали Европейският съюз (ЕС) ще наложи данък върху финансовите транзакции (така наречения Tobin Tax), този вид облог ще бъде въведена от Франция още през август тази година. Данъкът ще бъде в размер на 0,1% от всяка транзакция, ще се плаща от купувачите и ще засяга търговията с акции, деривати и така наречения ‘high frequency trading” (търгуване на финансови активи чрез използването на компютърни алгоритми). Аргументите на Саркози са, че е време тези, които причиниха кризата, да си платят за това и че този данък ще спомогне за намаляването на бюджетния дефицит на Франция.

Според мен и двата аргумента на Саркози не струват и налагането на такъв вид данък ще създаде повече проблеми, отколкото ползи. Първо, без да навлизам в подробности кой е виновен за икономическата криза, не мисля, че облагането на купувачите на финансови инструменти ще доведе до някакъв вид справедливост. Ако съм инвеститор в облигации например и искам да се застраховам от фалит на страната, емитирала тези инструменти, покупката на застраховка от фалит чрез така наречените суапове за кредитно неизпълнение (Credit Default Swaps) ще се оскъпи. До какво ще доведе това? Ще отида да осъществя моята транзакция на друг пазар, където няма да ми бъде наложен този данък – Швейцария или Сингапур са добри дестинации. Що се отнася до дефицита, според Саркози за 2011 година той ще бъде в порядъка на 5,3 – 5.4% от БВП на Франция, което по мои изчисления е около 140 – 145 милиарда евро. Според президента на Франция налагането на данък върху финансовите транзакции ще доведе приходи в хазната в размер на 1 милиард евро. Поради очакваното намаляване на транзакциите вследствие на налагането на този данък, силно съмнително е, че дори тази сума е реалистична. Така или иначе, тя е нищожна в сравнение с огромния дефицит на страната.

Опитът на Швеция

Налагането на данък върху финансовите транзакции не съществува само на теория. Според доклад на The Peterson Institute of International Economics през 1983 година тогавашното социалдемократично правителство на Швеция въвежда този вид данък върху акции, облигации, опции и някои други инструменти. Ставката варира между 0,1% за акции, 0,15% за повечето държавни дългови инструменти и 1% за опции. Резултатът? Пълен провал. Шведското правителство е очаквало мярката да донесе приходи от 1,5 милиарда шведски крони, но резултатът е бил едва 80 милиона. По-голямата част от търговията с финансови инструменти в Швеция се е преместила на други пазари, основно в Осло и Лондон. Само като пример ще посоча, че данък в размер на 0,003% върху 5-годишните шведски правителствени облигации е довел до спад в обемите на търговия от 85% през първата седмица. В резултат на този провал през 1991 година ставката е премахната и шведите в момента не искат и да чуят за нея.

Tobin Tax в ЕС

Опитът на Швеция показва, че налагането на данък върху финансовите транзакции в целия Европейски Съюз ще доведе неминуемо до няколко неща:

1.         Намаляване в обемите

Ако такъв данък се въведе в целия ЕС, това ще доведе до капиталов отлив. Много от финансовите институции ще преместят своите седалища. Много хедж фондове и банки от лондонското Сити вече обмислят този вариант.

2.         Намаляване на ликвидността

Поради намалената активност ликвидността на пазарите ще спадне, което ще доведе до по-високи транзакционни разходи и оттам – до още по-голям отлив на капитал. Освен това с по-малка ликвидност пазарът ще стане по-волатилен и по-уязвим на големи шокове.

3.         Спад в цените на активите

Анализаторите бързо ще отчетат този данък в своите модели и това ще доведе до разпродажби спад в цените на всички засегнати активи.

Според изследване на Ernst & Young налагането на данък Тобин в целия ЕС може да доведе до приходи в размер на 37 милиарда евро, но нетният резултат (вследствие на намалената икономическа активност и спада на приходите от други налози) ще бъде в порядъка на загуба от 2 до 116 милиарда евро.

Налагането на данък върху финансовите транзакции изглежда привлекателен най-много заради неговата социална функция, асоциирана с подвизите на Робин Худ – кради от богатите и давай на бедните. Но въвеждането на този вид данък няма да е от полза нито за едните, нито за другите. Напротив, всички ще изгубят. Франция се опитва да убеди и Германия да приложи данък Тобин, но е съмнително дали това ще стане, след като германците и цяла Европа станат свидетели на негативните последствия за френската държава.

И докато французите си разрушават банковата индустрия, кметът на Лондон, Борис Джонсън, покани парижките финансисти да се преместят в „Ситито”. Поляците изграждат модерен финансов център в столицата си, а швейцарците с удоволствие приемат бягащите от левия популизъм многомилионни компании. Картината е повече от ясна – Европа не е едно хомогенно цяло и за България е важно да гледа и избира с мисъл – какво е полезно за нас и какво не е.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!