Защо трябва да прочетете новата книга на Насим Талеб

„Skin in the Game“ („Кожа в играта“, мой превод), която е новата книга на прочутият финансист-превърнал-се-във-философ Насим Талеб е най-важната книга публикувана през последните години (най-вероятно от последната му книга „Антикрехкост“ насам, която бе публикувана през 2012-та). Талеб е един от малкото мислители през цялата история на човечеството, чиито писания могат и трябва да се прочетат от всекиго  – бил той богат инвеститор, прочут философ или мияч на чинии. Темите и концепциите, които той разглежда в своите книги са толкова фундаментални за човешкото битие, че засягат абсолютно всички.

„Skin in the Game“ не е изключение. В рамките на тази статия ще се опитам да изложа възможно най-опростено фундаменталните концепции, които Талеб представя и обосновава в новата си книга и, надявам се, да успея да ви убедя да я прочетете. Не защото Талеб ми плаща за това, за щото книгата наистина си заслужава. Най-основната концепция в „Skin in the Game“, на която е и посветена цялата книга e…“skin in the game“, това което буквално би се превело на български като „кожа в играта“. Талеб от години постоянно говори за това колко е важно да имаш „кожа в играта“. Какво означава това?

Значението на „кожа в играта“

Да имаш „кожа в играта“ най-просто казано означава да носиш отговорност за своите действия. Последиците от твоите решения трябва да бъдат понасяни от самият теб, а не да бъдат прехвърляни върху други. Хората, които имат „кожа в играта“ са хора, които рискуват някаква част от своето благосъстояние, за да постигнат целите на своите действия. За Талеб всякакъв вид сложна система, била тя икономическа, политическа или от какъвто и да е друг тип, която не следва този принцип е „крехка“. И тук важността на това да имаш „кожа в играта“ логически се навързва с друга фундаментална за философията на Талеб концепция – „антикрехкост“, която той разглежда в дълбочина в предишната си книга.

Най-ярката илюстрация на важността на това да имаш кожа в играта и катастрофалните последствия от липса на такава са онзи тип американски публични интелектуалци-интервенционисти и геополитически „експерти“, които постоянно приканват за повече военни намеси на САЩ в страни из цял свят, но най-вече Близкия Изток. За Талеб катастрофалните последици до които водят интервенциите на САЩ в Близкия Изток през последните две десетилетия са пряко следствие именно от този факт. Интервенционистите нямат „кожа в играта“ – те няма да понесат последствията от военните действия на САЩ. Тези, които ще ги понесат, са хората, които живеят в Близкия Изток и разбира се, американските военни.

Самите интервенционисти не понасят никакви материални последствия дори когато идеите им, приложени на практика, имат катастрофални последици. И затова грешките в тяхното мислене никога не се коригират и те продължават да се допускат. Наличието на „кожа в играта“ на участниците в една система гарантира, че тя се самокоригира, когато нейните участници допускат грешки. На базата на такъв механизъм например функционира свободния пазар.

Ролята на „кожа в играта“ в пазарната икономика

На свободния пазар всеки предприемач носи отговорност за последствията от своите бизнес решения. Ако той допусне грешка в тези решения – той понася загубите, които следват от нея, той рискува да загуби бизнеса си и съответно рискува да загуби препитанието си. Така тези пазарни агенти, които допускат грешки биват елиминирани и чрез механизма на печалбата и загубата и пазарната система предотвратява забогатяването на хората, които вземат грешни икономически решения и съответно предотвратява разпространението на икономически грешни действия. Именно така пазарната система поддържа своята „антикрехкост“, т.е. запазва резистентност срещу рискови събития.

Ако обаче този механизъм не е оставен да работи естествено и пазарните играчи нямат „кожа в играта“, се случва обратното. Талеб дава пример с финансовата и банкова система, където при допускането на грешки от катастрофален мащаб от страна на големите банки, държавата ги спасява с парите на данъкоплатците. Точно това се случи при последната финансова криза преди вече почти 10 години. Редица големи банки в САЩ допуснаха катастрофални грешки, които трябваше да доведат до техния фалит, но с изключение на една, всички бяха спасени от американското правителство. Това стимулира допускането на грешки от страна на банките, защото им показа, че за тях тези грешки нямат отрицателни последствия, даже напротив. Те могат да продължат да ги допускат, защото други ще поемат загубите – данъкоплатците.

Значението на „кожа в играта“ е фундаментално във всички сфери на нашия живот и е много полезно средство за преценка дали е добра идея да се доверим на някого или не. Например, когато някой финансов „гуру“ дава инвестиционен съвет първият въпрос, на който трябва да намерите отговор е дали самият този „гуру“ следва въпросния съвет. Тоест, дали е сложил пари във инвестицията, която препоръчва. Ако не – това веднага е червен флаг, че този негов съвет най-вероятно не си струва, ако не е готов да застане зад него с парите си. За Талеб е важно не какво казваш, а какво правиш. Подобно на представителите на австрийската икономическа школа, той акцентира върху важността на „демонстрираните предпочитания“, а не на „изказаните предпочитания“. Защото действията винаги разкриват повече от думите.

Важността на симетрията в човешките взаимотношения

Нека сега насочим поглед към втората фундаментална за новата книга на Талеб концепция (която, разбира се, е неразривно свързана и с първата) – дуализма между симетрията и асиметрията в етиката, правото и въобще всички аспекти на човешките взаимотношения. И в този случай Талеб разчита не толкова да детайлни дефиниции, колкото на нагледни примери на това какво означава „симетрия“. Той дава пример с един много известен закон на Вавилонския владетел Хамураби, според който ако къщата, която даден строител е построил се срути и убие живеещия, строителят трябва да бъде екзекутиран. Звучи жестоко, но този закон налага пълна симетрия на последствията от допуснатите грешки за всички (и най-вече за тези, които са отговорни за тях) и така се гарантира, че всеки строител има „кожа в играта“. Това е основната функция и значение на „симетрията“ на Талеб.

В контекста на етиката, следвайки принципа на симетрия, Талеб редефинира стандартното „златно правило“ в неговата формулировка на „сребърно правило“. Както може би сте запознати, златното правило в етиката гласи „третирай другите както би искал те да те третират“. Сребърното правило, което Талеб предпочита, гласи „не третирай другите по начин, по който не би искал те да те третират“. Тоест от препоръка за предприемането на определен тип действия, Талеб реформулира правилото като препоръка СРЕЩУ предприемането на определен тип действия. Според него, тази формулировка е много по-устойчива. Защо?

Най-просто казано, защото е много по-ясно какво НЕ трябва да правим, отколкото какво трябва. Действията, които смятаме за морално осъдими в болшинството случаи са далеч по-ясни за всички нас, дори още на инстинктивно ниво, отколкото действията, които смятаме за морално препоръчителни. Това впрочем е и една от причините, поради които законите (или поне по-качествените такива) винаги забраняват, а не предписват.

Някои прилики с либертарианството

Както може би някои от вас са се досетили, разликата между „сребърното правило“ и „златното правило“ е много подобна на разликата между „позитивни“ и „негативните“ права в политическата и социална теория. Сребърното правило на Талеб всъщност е много сходно до фундаменталната логика на либертарианската правна теория, която се базира на практически идентична идея за реципрочност. Всеки човек има естественото право неговата собственост и живот да не бъдат застрашавани – това е фундаменталният принцип на либертарианството изразен в един ред. Приликите със „сребърното правило“ на Талеб са очевидни.

Талеб винаги е бил близо до идеите на много мислители от либертарианската и класическа либерална школа (най-очевидно до Хайек, към когото самият Талеб е изразявал пристрастия), но в „Skin in the Game“ тази близост достига най-експлицитни нива. Не е случайно, че Талеб посвещава книгата си на Рон Пол, може би най-известният либертарианец в света, наричайки го „Римлянин сред гърци“. В книгата даже има една отделна част където Талеб говори конкретно за либертарианците и това, което ги отличава (в позитивна светлина) от други политически групи.

Практическите илюстрации и приложения на „кожа в играта“

Значението на концепциите „кожа в играта“ и „симетрия-асиметрия“ е обяснено на фундаментално ниво още в първата глава на книгата. Оттам нататък Талеб започва да извежда логическите последици от наличието или липсата на „кожа в играта“ и „симетрия“ в човешките отношения като дава конкретни примери за това. Именно тези конкретизирани практични илюстрации на принципите, за които говори Талеб, са най-ценните и оригинални части от новата му книга.

Най-интересният пример за потенциалните последици от асиметричност в човешките отношения се съдържа в глава 2 озаглавена „Най-нетолерантният печели“. В нея Талеб обяснява защо изключително нетолерантни малцинства успавят да наложат своите културни и обществени норми над цялото общество, въпреки че са изключително малка част от него.

Най-просто казано, защото те са много по-радикални или дори „екстремни“ в своето отношение по определени казуси, т.е. до много по-голяма степен са склонни да се борят за установяването на своите културни норми по съответния казус. Същевременно, останалата част от населението, по една или друга причина, не се интересува толкова много от конкретния казус и затова не е толкова склонна да се бори, за да наложи своите норми в съответната сфера, въпреки че, понеже е огромно мнозинство, много по-лесно би успяла да го постигне.

Талеб срещу Пикети и шарлатаните-икономисти

Друга много важна част от книгата и може би най-технически обременената със статитически и икономически концепции е критиката на Талеб срещу теориите на известния френски икономист Тома Пикети за неравенството. Талеб въобще не си пести вербалните атаки срещу Пикети – за него той спада към онзи най-долен тип икономисти, които не са нещо повече от шарлатани или, в най-добрия случай, пълни невежи.

Пикети гледа каква част от богатството на едно общество се държи от каква част от населението. Ако много голяма част от богатството се държи от една много малка част от населението – за него това означава, че съществува висока степен на неравенство. За Талеб обаче е далеч по-важно каква е вероятността, т.е. възможността, на всеки един член на обществото да се придвижи нагоре или надолу по стълбицата на богатството и доходите.

За Талеб това колко голяма част от населението каква част от богатството държи е ирелевантно за въпроса относно социалното равенство. Това, което е релевантно е каква е вероятността един човек да се придвижи нагоре или надолу в стълбицата на доходите и богатството и колко често различни хора от съответното общество се движат нагоре и надолу по тази стълбица в рамките на живота си. Колкото по-често се случва това, толкова по-високо ниво на свободна конкуренция има между членовете на обществото и съответно толкова по-равнопоставени са всички от гледна точка на възможностите, които имат да забогатеят, или пък, обратно, да обеднеят.

Критиката на Талеб срещу Пикети е твърде задълбочена, за да мога да я опиша в два-три абзаца тук, така че е най-добре да вземете книгата и да я прочетете сами. Всъщност, „Skin in the Game“ си заслужава покупката дори само за критиката на Пикети, която е разрушителна за аргументите на френския икономист и първата от този тип, която съм срещал.

Заключение: Прочетете книгата!

Както казах в началото, новата книга на Талеб за мен е най-важната публикувана през последните няколко години. Не толкова заради някаква фундаментална оригиналност на разсъжденията изложени в нея (въпреки че и такава има със сигурност), колкото заради оригиналността във преформулирането и доразвиването на фундаментални за философията и икономиката принципи и концепции, което Талеб постига.

Концепциите за „кожа в играта“ и „симетрия“ не са нещо напълно оригинално – най-малкото намеци за подобни идеи има и в други автори много преди Талеб. Но конкретната формулировка, изключително ясното им дефиниране, илюстриране и съответно интегриране в обществената проблематика на 21-ви век – в това се крие оригиналността и най-голямото постижение на „Skin in the Game“.

И това не са просто абстрактни политико-икономически концепции. Не, в типичния за него стил, от тях Талеб извежда практични правила за битието на всеки един от нас и успява да демонстрира със завидна яснота защо е изключително важно принципите, които той излага и обосновава да се следват не само на макро ниво в политическата и икономическата система като цяло (от политици и подобни), но и на микро ниво – в ежедневието на всеки един от нас.