ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Когато споделя с някого, че работя във Foundation for Economic Education (Фондация за икономическо образование), често получавам обратно въпроса: „Кои са икономическите идеи, които хората трябва да разбират?“ Във FEE доста сме разсъждавало по този въпрос в нашите статии, курсово, семинари и видеа. Като цяло сме синтезирали „икономическата мисъл“ в 12 ключови концепции. Долният списък ни служи като пътеводител вече дълги години и смятам, че е време да го споделим със света.
Ключовите икономически идеи:
Печалба от търговия: При всяка доброволна икономическа размяна и двете страни, които участват в нея, извличат ползи, поне от тяхна субективна гледна точка.
Субективна стойност: Стойността на всяка стока или услуга се определя индивидуално от всеки един индивид според специфичните му предпочитания.
Алтернативна цена / Алтернативни разходи: Нищо не е безплатно, а цената на каквото и да е това, което давате или от което се отказвате като алтернатива, за да го получите.
Спонтанен ред: Обществото не възниква от намерения или планиране отгоре-надолу, а в резултат на действията на индивидите, които водят до непланирани резултати за цялата група.
Стимули: Хората действат по такъв начин, че да увеличат собствените си възнаграждения/ползи.
Сравнително предимство: Кооперацията между индивидите създава стойност, когато един продавач може да произведе определена стока или услуга на по-ниска цена, отколкото купувачът би похарчил, ако я произведе сам.
Проблемът със знанието: Няма човек или група от хора, която да разполага с пълната информация, за да планира (или принуждава) определени социални резултати, защото информацията, необходима за обществения ред е децентрализирано разпределена между членовете му и се проявява само чрез човешкия избор.
Видимото и невидимото: Освен материалните и измерими ефекти, доста често има и невидими разходи и нереализирани възможности за всяко едно предприето действие и/или политика.
Правилата са от значение: Институциите влияят на изборите, които правят индивидите. Пример – Правата на собственост се коренят в (реалността на) недостига (на блага), което изисква правото на собственост да бъде предоставено на индивидите, а не на даден колектив, например.
Човешкото действие е целенасочено: Всеки човек прави избори със своите действия със стремежа да подобри сегашното си състояние (в противен случай, нямаше да предприема тези действия).
Гражданско общество: Доброволното сдружаване позволява на хора от всякакъв произход да взаимодействат мирно, да създават стойност, да развиват личния си характер и да изграждат взаимно доверие.
Предприемачество: Да се възползваш от възможност да събереш ресурси/идеи, които са понастоящем неизползвани, не се използват по правилния начин или са напълно неоткрити, за да създадеш нещо което има стойност и полза за други хора в обществото.
Сами можете да помислите за всички начини и места, където тези дванадесет принципа се проявяват – докато пазарувате, общувате или планирате собственото си бъдеще. Както се казва – Икономиката е навсякъде!
