Що е то либертарианство: Ключови идеи и концепции?

Ключовите идеи на либертарианството са се развивали в продължение на много векове. Първите загатвания за тях могат да бъдат намерени в Древен Китай, Гърция и Израел; те започнали да се разработват в нещо, наподобяващо съвременната либертарианска философия в работата на мислители като Джон Лок, Дейвид Хюм, Адам Смит, Томас Джеферсън и Томас Пейн през 17 и 18 век. Накратко, основните идеи, които дефинират съвременното либертарианство могат най-просто да се синтезират в следните девет точки:

• Индивидуализъм: либертарианците виждат индивида като основна единица на социалния анализ. Само индивиди правят избор и са отговорни за своите действия. Либертарианската мисъл подчертава достойнствата на всеки човек, което води както до права, така и до отговорности. Постепенното разширяване на достойнствата – на жените, на хора от различни религии и различни раси – е една от най-великите либертариански победи на западния свят.
• Индивидуални права: Тъй като хората са нравствени представители, те имат правото да бъдат сигурни в своите свободи, живот и собственост. Тези права не са предоставени от държавното управление или от обществото; те са присъщи на естеството на човешките същества. Това е интуитивното право, благодарение на което индивидите се радват на сигурност в тези права; тежестта на обясняване лежи върху тези, които биха искали да отнемат или ограничат тези права, които, както пише в конституцията на САЩ са „очевидни“.
• Спонтанен ред: необходима е голяма степен на ред в обществото, за да могат хората да оцеляват и процъфтяват. Лесно да се предположи, че ред трябва да бъде наложен от централната власт, подобен на начина, по който се налага ред за събиране на печат. Голямото прозрение на либертарианския социален анализ е, че редът в обществото възниква спонтанно, от действията на хиляди или милиони индивиди, които координират действията си с тези на другите, за да постигнат своите цели. През цялата човешка история ние постепенно сме избирали по-голяма свобода и все пак успяваме да разработим комплексно общество със сложна организация. Най-важните институции в човешкото общество – език, закон, пари и пазари – всички те са се развили спонтанно, без централно планиране. Гражданското общество – сложната мрежа от връзки между хората – е друг пример за спонтанния ред; сдруженията в рамките на гражданското общество се формират с определена цел, но самото гражданско общество не е организация само по себе си и няма цел.
• Върховенство на правото: либертарианството не е проява на либертинство или хедонизъм. То не твърди, че хората могат да правят каквото си искат и никой не може да им каже каквото и да е.  Либертарианството предлага общество на свободата, в което индивидите са свободни да преследват собствения си желания дотолкова, доколкото уважават равните права на другите. Върховенството на правото означава, че индивидите се ръководят по общо приложими и спонтанно развити правни норми, а не от произволни команди; и че тези правила не се стремят към конкретен резултат или изход, а защитават свободата на индивидите да преследват щастието по свой личен начин.
• Ограничаване на ролята на държавата: за да защитят правата си, индивидите формират държави и правителства. Но правителството е опасна институция. Либертарианците имат голям антипатия към концентрирана власт, защото както казва лорд Актън: „Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“. Поради това, либертарианците се стремят да разделят и ограничат властта, а това води до ограничаване на правителството, например чрез конституция (като тази на САЩ), която изброява и ограничава правомощията, които хората делегират на правителството. Ограничаването на държавната власт е основната политическа последица от прилагането на либертарианството на практика и либертарианците посочват историческия факт, че разпръскването и ограничаването на властта в Европа – повече отколкото в други части на света –  е довело до защитата на индивидуалните права и устойчив икономически растеж в тази част на света.
• Свободни пазари: за да оцеляват и да се развиват, индивидите трябва да се включат в икономическата активност. Правото на собственост се свързва с правото на размяна на същата тази собственост по взаимно съгласие. Свободните пазари са икономическата система на свободните индивиди – исторически доказано е, че те необходими за създаване на богатство. Либертарианците считат, че хората ще бъдат по-свободенни и проспериращи, ако правителствена намеса в икономическите избор на хората е сведена до минимум. Либертарианците акцентират върху важността на свободните пазари, но те са логическа последица от защитата на индивидуалните права, а не тяхна предпоставка.
• Сила на производството: голяма част от тласъка на класическия либерализъм (на практика „старото“ либертарианство) през 17-ти век е реакция срещу монарси и аристократи, които са паразитирали производителния труд на други хора. Либертарианците тогава защитават правото на хората да запазят плодовете на своя труд от властта, противопоставяйки се на налагането на по-високи данъци и икономическо преразпределение. Това  се разраства в зачитане на работата и производството на нарастващата средна класа, която е гледана отвисоко от аристократите. Класическите либерали тогава разработват класов анализ, който предшества този на Маркс, разделящ обществото на два основни класа: тези, които произвеждат блага и тези, които ги вземат насилствено. Томас Пейн, например, пише: „Има две различни категории индивиди в страната, тези, които плащат данъци, и тези, които ги получават и живеят от тях“. По същия начин Томас Джеферсън пише през 1824 г.: „Ние имаме повече машини под формата на правителство, отколкото е необходимо, твърде много паразити, живеещи благодарение на произведеното от трудолюбивите”. Съвременните либертарианци защитават правото на производителите да запазват това, което печелят от новия клас (политици и бюрократи), който ще използва средствата за да ги прехвърли към непроизвеждащите.
• Естествена хармония на интереси: либертарианците вярват, че съществува естествена хармония на интересите на мирни и продуктивни хора в едно справедливо общество. Личните цели на един човек – които може да включват започване на работа, покупка на къща и така нататък – може да са в противоречие с плановете на другите, така че пазарът подтиква  много от нас да своите планове. Но това се случва по мирен път, без конфронтация, агресия и насилие. В отсъствието на държавна намеса всички ние просперираме благодарение на функционирането на свободния пазар и не съществуват конфликти между земеделските производители и търговците, между производителите и вносителите, защото нормалното функциониране на пазара не нарушава ничии индивидуални права. Само когато правителството започне да  раздава награди се озоваваме в групов конфликт и игра с нулев резултат, която ни тласка към борба с другите групи за част от политическата власт.
• Мир: либертарианците от векове критикуват войната. Те разбират, че тя носи смърт и разрушения в голям мащаб, разстройва семейния и икономическия живот и концентрира още повече власт в ръцете на управляващата класа, поради което държавниците имат пряк интерес от промотирането на конфликти с други страни и народи. Едно свободно общество, разбира се, трябва да има капацитета да се защити от външни заплахи. Историята е свидетел на много подобни конфликти, но войната винаги е враг на обикновените хора, защото те са тези, които понасят нейната цена или със огромните разрушения, които понася тяхната собственост или със живота на техните близки или дори своя собствен.

Тук може би ще възкликнете, че либертарианството изглежда като просто една стандартната рамка на съвременната мисъл – индивидуализъм, частна собственост, капитализмъм, равенството пред закона. Наистина, след векове на интелектуална, политическа, а понякога и насилствена борба, тези фундаментални либертариански принципи са станали до една известна степен неизменна част от структурата на модерната политическа мисъл и на съвременното управление, най-малкото в западните общества и все повече и повече и в други части на света.

Съществуват обаче три допълнителни точки, които трябва да бъдат отчетени. Първо, либертарианството не се състои само от тези широки (класически) либерални принципи и либертарианството прилага тези принципи изцяло и последователно, до много по-голяма степен, отколкото повечето съвременни мислители и политически школи и със сигурност повече, отколкото всяко съвременно правителство.

На второ място, докато нашето общество остава като цяло въз основа на равни права и капитализъм, всеки ден нови изключения от тези принципи биват издълбавани. С почти всяко свое действие в наши дни държавата се стреми да отнеме някаква част от нашата свобода и ние трябва внимателно да следим и ограничаваме тези опити за разрастване на властта.

Трето, либертарианското общество е издръжливо; то може да издържи определен товар и въпреки него да продължи да процъфтява; но то не е издръжливо до безкрайност. Тези, които в наши дни твърдят, че вярват в „либералните“ принципи, но се застъпват за повече конфискация на богатството, създадено от продуктивни хора, все повече и повече ограничения на доброволното сътрудничество, все повече и повече изключения от правото на собственост и върховенството на закона, все повече и повече прехвърляне на власт от обществото към държавата, са несъзнателно ангажирани в смъртоносното подкопаване на човешката цивилизация.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!