ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Десният човек не обича политическия авантюризъм
Не, това не е от онези статии, в които ще ви внушават, че 1000 лв. заплата ще станат €500, а 1 лв хляб ще стане €1, защото това няма да се случи. Ще се случи обаче друго – сигурността от валутния борд ще изчезне и ще се потопим в неизвестността на паричната политика на една наднационална, безлична и отдалечена от обикновения човек институция, каквато е Европейската централна банка – нещо неприемливо за всеки искрено десен човек.
Дясното и Еврозоната
Защо намесвам дясното? Защото върлите поддръжници на влизането на България в Еврозоната се самоопределят като десни и се опитват да внушат на масовия българин, който все още е объркан и се лута какви са неговите ценности и къде го поставят на политическия спектър, че използването на властта за постигане на определени резултати е дясно. А то не е. Това е прогресивизъм. Сиреч ляво. Оттук насетне границата между ляво и дясно в техните очи става изключително произволна в зависимост от това кой я определя. В единия случай да дадеш 100 млн. лв. повече на полицаите за заплати е дясно, в другия, ако им дадеш 200 млн., вече минава към прекален бюджетен дефицит, тоест – олевяване.
Именно поради това, всяко управление, кривнало от традиционните консервативни принципи, оформени след Славната революция от 1688 г. във Великобритания, и наложили гарантирането на индивидуалните права, посредством съда, армията и полицията като единствена функция на държавата, е ляво. Деволюцията на този суверенитет и абсолютно минималното количество данъци, нужни за неговото финансиране, е единственото легитимно право на държавата върху суверена. То не включва паричния суверенитет.
Точно поради тази причина трябва да сме скептични към всеки опит за ерозия на нашите свободи като поставянето на стойността на парите и спестяванията ни в ръцете на никому отчитащи се, безлични бюрократи на 2000 км. от нас. Дясното не отнема паричния суверенитет на народа си.
Централизацията не е дясна ценност
Но десният човек не е заблуден, че да не разбира реалностите на политиката и стимулите на политиците. Той знае, че държавниците в малките териториално политически субекти ще имат една представа за “абсолютно минималното количество данъци”, а тези на огромните – съвсем друга. И поради това той е локалист. Териториалната централизация под каквато и да е било форма няма как да е дясна ценност. Съжалявам, федералисти.
Освен това влизането в Еврозоната и махането на борда ще представлява сваляне на усмирителната фискална риза от гърбовете на българските политици, на която 20 години дължим тяхната финансова дисциплина (почти всяка година дефицитът ни е по-малък от икономическия ни ръст, което значи, че дълговото бреме спада). На тях ще им стане много по-лесно да вземат дълг, защото вече няма да е нужно да внимават за евентуален прекомерен спад на валутните ни резерви. ЕЦБ ще има задачата да внимава за тях, но по отношение на целия валутен съюз, над която ние ще влияем много малко. Тоест, увеличава се политическата власт върху собствеността ни, а това НИКОГА не е дясно.
Настоящата ни система доказано работи
Реално погледнато България 20 години живее в паричната система, най-близка до Златния стандарт, през чието време най-богатите сега страни на Запад достигат най-бързия си икономически ръст, позволил им да натрупат целия този капитал, на който в момента се радват. Тоест, откъм паричната политика ние вървим по техните стъпки. Тук имаме система, доказала се като стабилна цели две десетилетия, без да образува тежки дефицити, срещу една, в която по-бедни страни трябваше да спасяват по-богати, но с по-финансово безотговорни правителства.
Справка: Словакия и Гърция през 2011. В тази връзка в момента българският дълг е по-евтин по доходност, сиреч безрисков, от този на “прасетата” в еврозоната – Португалия, Италия, Гърция и Испания. Към тях можем да прибавим и Кипър. Ние сме просто финансово пушечно месо за този клуб, заради което се забързаха да ни прилапат. Десният човек не обича политическия авантюризъм.
За финал ще завърша с един цитат на най-великия, по мое мнение, американски президент – Калвин “Тихия Кал” Куулидж. Той е останал в историята с това, че не е направил нещо грандиозно, с което да го запомнят като Ахил при Троя, а вместо това просто е заемал поста си и не е правил нищо. Точно каквото трябва да прави един политик – да надзирава.
Всъщност, той е използвал безкрайно често възможността си да налага вето на закони, издавани от Конгреса, подкопаващи финансовата стабилност на САЩ, което е изключително важно за забогатяването на една страна. Неслучайно е президентствал през “Лудите години” (1923-1929), когато икономическият оптимизъм в Америка бележи своят връх. Той е казал: “Много по-важно е да се блокират лоши закони, отколкото да се приемат добри”. Дано повече политици живеят по тези думи.
