АСТА трябва да бъде спряна на българската граница

Явор Алексиев

Днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма, Трайчо Трайков, обяви, че България се оттегля от споразумението АСТА. Позицията изглежда ясна: „Няма да има ратификация на споразумението, докато не се стигне до единна позиция на правителствата в Европейския съюз.“ Достатъчно ли е това? Какво означава „единна позиция на правителствата в Европейския съюз“?

България не трябва да обвързва присъединяването си към АСТА с волята на други държави. Дори цяла Европа да подвие опашка и да завие в един тон, българското правителство трябва да устои на натиска. Обединена Европа напоследък започва да гледа на демокрацията като на скъп лукс, вместо като на императив за своето съществуване. Този начин на мислене трябва да бъде спрян на българската граница. Всяко правителство е отговорно за действията си и от името на Експертния клуб за икономика и политика искам да призова българското правителство да изпълни ролята си на проводник на волята на своите избиратели. АСТА не трябва да бъде ратифицирана и дори обсъждана в българския пармалент.

Момчил Еленков

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е противоречив документ, чиято интерпретация на национално ниво в крайна сметка ще бъде в ръцете на експертите по интелектуална собственост, авторско право и сродните му права. Прави впечатление, обаче, че в него си противоречат общи и конкретни постановки (типичен пример е доста цитираният вече чл. 27 от ACTA). Лошото е, че за пореден път ясно се вижда опитът на властимащия публичен орган да се справи с нещо, което не разбира. Като слон в стъкларски магазин, законодателите са способни да навредят много повече на развлекателната индустрия, технологичния прогрес и иновациите като цяло, отколкото да помогнат.

Драконовите мерки далеч не са начин да се опазят ценните артикули по витрините на този магазин. За това и призивът към правителствата е: оставете ни сами да решим бъдещето (на интернет). Факт е, че американската компания Apple, например, вече успя да преобърне музикалната индустрия в САЩ и навиците на потребителите със закупуването на отделни песни за $0.99. Със сигурност, превръщането на интернет доставчиците и крайния ползвател в съучастници, доносници и престъпници е колкото ненужно, толкова и абсурдно. В крайна сметка, ако един закон автоматично създаде милиони нарушители, най-вероятно проблемът е в за закона, а не в засегнатите правни субекти.

А за какво трябва да се притесняваме ние: изказванията по темата на родните политици са твърде некомпетентни (Вежди Рашидов), общи (Трайчо Трайков) или непрофесионални (Кристиан Вигенин). Нека да изискаме от тях две неща: 1) наистина да вникнат в проблема и 2) да не ратифицират на сляпо за пореден път.

Стоян Панчев

Опитите за налагане на законодателство, ограничаващо разпространението на съдържание в интернет, е нагледен пример за това как политици и определени компании не разбират един от най-важните икономически процеси – съзидателното разрушение. Терминът произхожда от трудовете на Маркс и е значително обогатен от Шумпетер, означава най-общо разпадането на определени бизнес модели за сметка на нови по-оптимизирани и по-бързо растящи. Технологичните скокове в последните десетилетия само ускоряват съзидателното разрушение и тези компании, които не могат да смогнат в паниката си, се втурват да хвърлят средства, за да съхранят стария начин за правене на пари – а най-лесно това става чрез неразбиращата и услужлива политическа класа.

Стела Златкова

Процесите по ратификация на забуленото в мистерия търговско споразумение ACTA предизвика масово недоволство сред европейската общественост. Реално нуждата от запазването на авторското и сродните му права е безспорна, нарушаването им носи големи загуби на бизнеса в световен мащаб. Въпросът е как трябва да се случи това. Бъдещата регулация следва да се справи с предизвикателството да намери баланс между носителите на правата, защитата на потребителите и неприкосновеността на личната информация. Накланянето на везните в полза на която и да е страна предполага ощетяване на другите две. Този баланс АСТА не постига.

Основен аргумент в полза на АСТА е защитата интересите на бизнеса (авторски и сродни права, търговски марки, патенти и др.). Въпросът е чий бизнес обаче защитава? Ако направим една бърза справка според класация на Business Week сред първите 20 глобални бранда са Coca Cola, Microsoft, IBM, GE, Intel, Nokia (Финландия), Toyota (Япония), Disney, Mc Donalds, Mercedes Benz (Германия), Citi, Marlboro, HP, American Express, BMW (Германия), Gillette, Louis Vuitton (Франция), Cisco, Honda (Япония) и, естествено, холивудската гилдия и фармацевтични компании, последните две групи спрягани за основни лобисти при съставянето и подписването на подобно споразумение.

Обобщено, около 85% от световно известните брандове (които биха претърпели сериозни загуби от нарушения на авторското право) са базирани в САЩ, а останалите около 15 % в Япония и силните европейски икономики (Германия и Франция). Истината е, че Европа не е толкова конкурентна в секторите, където най-често се наблюдават нарушения на правата на интелектуална собственост (IT sector, креативни индустрии – кино,филмова, музикална и др.). Световно разпознаваеми марки има и в Европа, но е практически много трудно те да бъдат изплагиатствани. Аз лично не се сещам за масирана фалшификация на продукти на Mercedes, IKEA (Швеция) или BMW, но пък MP3-йките от край време са проблем за някои звена по веригата.

Нека хвърлим един бърз поглед върху основните възражения на обявилите се против споразумението.

Не е непременно вярно, макар че самата възможност е силно притеснителна, че интернет доставчиците ще влязат в ролята на доносчици. Проблемът в случая е не, че текстове в споразумението налагат императив, а че същите тези текстове са силно размити и неконкретни. Според чл. 24, т.4 „дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави …(информация)…” Всъщност зависи от самата държава дали ще даде подобни правомощия на съответните институции, но опитът с българската действителност и силното лоби на някои кръгове прави подобни опасения напълно основателни.

Въпросът с фармацевтичните продукти също тъне в мистерия. На първо място не мога да си представя как две индустрии от съвсем различно естество могат да бъдат подведени под общ знаменател. Ролята на фармацевтичното производство в световен мащаб има етични измерения. Струва ми се безумно същото да бъде регулирано с норми, приложими например към развлекателните индустрии. Регулациите в лекарствения сектор трябва да бъдат изключително строги и то в полза на потребителите (например париране на двойните стандарти при ценообразуването или предотвратяване пласирането на лекарства, застрашаващи живота и здравето на потребителите). Не е нормално да се ограничава достъпът на разумни цени до лекарства с широко приложение (generic drugs), за да се защити търговската марка на други или да се предотврати фалшифициране (което трябва да бъде основна задача на компетентните органи). Аналогична би била ситуация, в която болници и хотели трябва да спазват идентични санитарни норми…

Другият основен и алогичен момент е от чисто институционален характер. Създаването на Комитет по АСТА предполага, че споразумението следва да установява общоприети стандарти в международната и електронната търговия. А не са ли същите тези стандарти вече отдавна залегнали в законодателството и приложими във всички подписали АСТА страни? Освен това, на какъв принцип следва да се определи кой ще представлява 27-те европейски страни при положение, че само Франция и Германия имат интерес от споразумението?

Множество са подобните недомислици, но на тях няма да се спирам сега. Нужда от засилване на контрола в дигиталната и интернет среда наистина има, всеки автор и търговец има правото да се радва на плодовете на труда и креативността си, но не и посредством приемането на неясно международно споразумение, чието прилагане се следи от институция с мъгляви правомощия.

Още повече, че този път ЕС наруши сериозно принципа си за прозрачност. Развиващите се страни и гражданското общество бяха умишлено изключени от процеса на преговорите, а Европа забрави за желанието си да създаде една „Европа на гражданите”, подкопавайки сериозно демократичния процес.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!