През последните месеци на лотарийни игри и техните почитатели са под сериозна политическа атака от страна на вицепремиера Валери Симеонов и извънпарламентарната опозиция в лицето на обединението „Демократична България“. В народното събрание вече е внесен законопроект, който включва две основни предложения – да се ограничи (особено телевизионната) реклама на лотарията и да се предостави възможност само на лицензирани обекти да продават билети. В медиите и социалните мрежи е разгърната агресивна кампания, която обяснява колко „страшна“ форма на забавление са игрите на късмета.
Лотария и бързи кредити – същият сблъсък
Ситуацията от гледна точка на цели и послания силно напомня едни подобни разговори, които се случваха не много отдавна за т.нар. бързи кредити (payday loans). Отново имаме от една страна овластени политици като Симеонов, които с мотива „на мен не ми харесва“ искат да се намесят на първо място в успешния и абсолютно пазарен български бизнес (на който иначе са най-големите защитници) и на второ място в личния избор на милиони българи. От друга страна имаме редовните софийски интелектуалци, които, както обикновено, знаят много по-добре от простите плебеи как същите прости плебеи трябва да живеят живота си, да изкарват пари, да ги харчат и прочее.
Аргументите при двете агресивни ограничителни кампании изключително си приличат. Говори се за „пристрастяване“ и последващи от това финансови проблеми. Реално и при двата продукта имаме огромното мнозинство, което ги ползва отговорно и без последствия за семейните бюджети. И двата случая проблемните потребители са изключително малко – при твърдия хазарт нивата на пристрастяване според това как са измерени присъстват при по-малко от 3% от играещите. И тук става дума за казина и т.нар. машинки, не за безобидната (и ограничаваща загубите) лотария, която всъщност е цел на новото законодателство. Откога всъщност смятаме Тото-то за опасно?
Без да навлизаме в детайли, както и при други форми на зависимост, хазартната трябва да се адресира с мерки концентрирани върху самите зависими и техните проблеми, не с широки забрани. Забраната за реклама на алкохол не е намалила проблема с алкохолизма, забраната за притежание на наркотици не е премахнала умиращите от свръхдоза, даже напротив. Има достатъчно добри примери за това как индустрия и регулатори работят по значително по-добър начин за адресирането на проблемните групи в цяла Европа – наскоро имаше конкретен пример с машинките във Великобритания. Всъщност Комисията по хазарта събира немалки суми точно за тази дейност, да проверим с тях какво става?
Все пак защо тази атака
Валери Симеонов отдавна е показал, че има афинитет към законодателна инициатива от лични предпочитания и в ущърб на определени родни индустрии. Миналото лято беше решил да намалява звука на развлекателните заведения по Черноморието, както и този път, без никакъв анализ – законодателен, регулаторен или пък икономически. Майсторско ПР изпълнение, което включваше нахълтването и затварянето на дискотека на морето. Любим способ и на скоро арестуваната с подкуп кметица на Младост – Десислава Иванчева – която нападаше строителни обекти в квартала. Няма правова държава, в която кметове и вицепремиери трябва да участват в нощни проверки.
Що се отнася до малките градски партии в лицето на „Демократична България“ и кръговете около тях, те отдавна са източник на презрение към съгражданите си, несподелящи техните политически позиции и естетически афинитети. За тях същите тези, които играят лотария, взимат бързи кредити и не слушат Остава – гласуват за ГЕРБ/ДПС/Сидеров/мафията и пречат за реализирането на идеала „нашите на власт“. Съответно трябва да бъдат превъзпитавани чрез силата на държавата, дори когато това се върши от политик, на който до онзи ден са му искали оставката. Да бъдат превъзпитавани немитите маси е основна житейска и политическа цел, начинът и последствията няма значение.
Какво да се направи
Както сме споменавали много пъти (ТУК и ТУК и чрез новия ни подкаст) ключът към ползването на всякакви финансови продукти, към отговорния домашен бюджет, към безпроблемното игране на лотария или хазарт, не са забраните и ограниченията, а образованието и добрият пример. Познание на негативите и позитивите, рудиментарно разбиране на вероятностите едното или другото да се случи, четене на дребния шрифт, проследяване бюджета на домакинството и за кое колко отива. Както казва модерният канадски клиничен психолог Джордън Питърсън – да следваш висшата ценност от времето на месопотамските цивилизации – вниманието.
Да овластим нови разпространители на лотарийни билети и да преместим рекламите на други места в името на „подрастващите“, както предлага законопроектът на „Обединени патриоти“…няма да работи.
За съжаление политиката е пълна с хора, които искат насила да накарат съгражданите си да живеят според нечий критерий за правилност. Помним „данък вредни храни“ на Москов, помним протестите срещу втория лифт, помним споменатите по-горе посещения в питейни заведения, списъкът е дълъг. Да оставим факта, че това е неправилно от принципно морална гледна точка и да си спомним, за финал, това, което Фредерик Бастиа нарича „видимото и невидимото“. В момента е видима тоталната забрана на всички наркотици, в същото време всеки може да си купи от училище прахче-убиец. Та, моля, не правете нищо повече „в името на децата“ и оставете хората да се забавляват с лотарийните си билети, защото не знаете какво може да ги замести.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
