ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В съвременноста икономическото знание с претенции за научност е силно специализирано. До такава степен, че дори професионалистите не разбират и не познават всички негови аспекти. Икономическата наука от една страна ползва постиженията на редица други науки, но от друга тя подлага на анализ всички аспекти от човешкото съществуване. Описаното положение е резултат от естественото разделение на труда и еволюцията на познанията за стопанството. То има и негативни аспекти. Усложнените и свръхматематизирани теоретични конструкции на икономическата наука дават възможност за оправдание на почти всякакви идеи за стопанска политика, дори когато те противоречат на постановките на здравия разум.
Българската икономическа наука сякаш е имунизирана от „греховете“ на оригиналността и на теоретичната усложненост. Затова пък с охота възприема съвети на всякакви икономически мислители и шамани. Именно по тази причина си заслужава да се обърне внимание на корените на специализираното икономическо познание сред българите. Защото в тях липсва покварата на претенциите за познаване на основните механизми в икономиката и на свързаното с нея желание да се „поправят“ недостатъците на обществото.
Първият учебник и причините за неговото издаване
Първият учебник по икономика на български език е превод на научно-популярен текст. Преводът е от немски, автор на оригинала е не особено известният Отон Хюбнер. Учебникът е отпечетан през 1868 г. със заглавие „Начало на политическата економия“ и подзаглавие „Книга за училищата и народа“. Преводач е Никола Михайловски. Забележителна е целта на публикацията. В предговора авторът уточнява, че написването и разпространението на книгата е предизвикано от „Успехът, който от няколко години са направили лъжовните и разрушителни идеи, на които са дали името коммунизм и социализм“. Очевидно желанието на социалисти и комунисти за премахване на частната собственост и разпространението на тази идея предпоставя необходимостта от припомняне на основни икономически аксиоми.
Хюбнер смята, че успехът на социализма и комунизма се дължи на недостатъци в образователната система, която не развива достатъчно народния разум и оставя хората в неведение за онова, което определяме като „мое и твое“. Противоотровата на комунистическите и социалистическите принципи, която предлага авторът, би трябвало да се преподава в училищата. Така, според Хюбнер, няма да се допусне пренебрегване на частната собственост като основа на обществено-икономическото развитие.
Българският преводач на текста внася някои допълнителни пояснения за читателите. Те се отнасят до същността на непознатата тогава наука политическа икономия. Той пише: „Политическата Економия е наука за благоустройството на обществата и за благоданствието на всяко отделно лице“. Прави впечатление, че в дефиницията на Н. Михайловски са комбинирани по подходящ начин обществената и индивидуалната характеристика на политическата икономия. Той постига трудния баланс между колективно и индивидуално. За съжаление този баланс е изключително рядко срещана характерна черта на българското историческо развитие.
Разделението на труда и търговията
В учебника са представени под формата на диалог няки от елементарните, но често забравяни и/или пропускани икономически истини. Сред тях на първо място заслужава да се отбележи идеята за значимостта на разделението на труда. Авторът простичко и разбираемо описва как разделението на труда позволява мирното сътрудничество на стотици и хиляди непознати хора, ангажирани в производството дори на най-елементарните потребителски стоки. Той сочи, че разделението на труда има за последица техническия прогрес, който от своя страна позволява по-евтиното производство на всякакъв тип стоки. А поевтиняването на стоките не е нищо друго освен повишаване на жизнения стандарт на хората, т.е. от него печелят не толкова богатите, колкото бедните прослойки от населението.
Колективистичните и антипазарни идеологии много често се обявяват против търговията и изтъкват вредителната роля на посредниците. Отон Хюбнер обаче припомня „Там дето [раз]мена не става не може да има разделение на труда, и бедността и варварството са неизбежно условие на живота на човеците“. Търговците и различните посредници не са просто необходимо зло или паразитен придатък към труда на производителите. Търговията и пазарът са необходими условия за разделението на труда, а от там за подобряването на условията на живот и въобще за цялостното цивилизоване на обществата.
Идеите, които залягат в учебника не са чужди на българското общество. По отношение на значението на търговията и на хармонията в интересите между различните социални прослойки заслужава да се цитира статия във вестник „Ден“ от 1875 г., където е казано: „Един френски списател Монтен е казал: «Злото на едного прави доброто на другия: сиреч когато един става зле, то другиму подобрява». Нека ни опрости гения на този прочут мъж, ако кажем, че противното е истина. Политическата икономия поддържа и е доказала, че когато един е добре, то и другий е също, че когато е зле едному, то и други става зле.“ Тук виждаме едно логично и добре обосновано отхвърляне на т. нар. заблуда на Монтен – виждане, поддържано по-късно и в писанията на американският икономист и либертариански философ Мъри Ротбард.
Ролята на парите и на държавата
За читателите на учебника е изяснена ролята на парите в обществото. До голяма степен в духа на австрийската школа на икономическата мисъл парите са представени най-вече като средство за размяна, които позволяват да се осъществи разделението на труда. А за всички, които смятат, че парите са източник на деморализация се припомня, че парите са изключително важни от гледна точка на осъществяване на благотворителност. Защото какво благотворително дело може да осъществи човек, който произвежда неща, от които бедните или нуждаещите се нямат нужда? А парите позволяват на всички да извършват всякаква благотворителност – стига да направят усилието да ги изкарат със собствения си труд.
В класически либерален дух е представена и ролята на държавата и на правителствените чиновници. Накратко казано тя се състои в охраната на собствеността, поддържането на обществения ред и на инфраструктурата. Всичко над тези функции е неприемливо надвишаване на подходящите за държавата дейности. Впрочем, тази идея също не е напълно чужда на представителите на българската възрожденска интелигенция. Година след публикуването на преводния учебник по Политическа икономия в редакционна статия във вестник „Право“ е отбелязано: „Никои учреждения, колкото и добри да са, не могат да [дадат] на хората действителна помощ. Може би най-голямото нещо, което те могат да сторят е да дадат на хората свобода за развитие и възможност сами да улучшат личното си положение. Чудно е обаче, че хората са склонни да мислят, че тяхното щастие може да бъде оздравено само чрез учреждения, а не чрез техния собствен начин на действия. Таквози лъжовно мнение е било причина секога да се преувеличава значението на законодателството…“.
Частната собственост като основа на прогреса
Хюбнер с основание пише, че най-важната предпоставка, която позволява осъществяването на разделението на труда, търговията, нарастналото производство и т.н. е частната собственост. Частната собственост се придобива най-вече от прилежните и трудолюбивите, а не от ленивите. Пак в духа на класическия либерализъм в учебника пише, че собствеността принадлежи на този, който я е създал чрез труда си. Едно евентуално разделяне на собствеността по равно между всички няма да донесе очаквания ефект, защото хората са различни и по-мързеливите ще загубят имота си, а в хода на времето по-инициативните и по-работливите отново ще натрупат по-голяма собственост. В крайна сметка авторът убедително доказва, че „поделянето на собствеността не обогатява бедния“, я напротив, създава условия за увековечаване на бедността.
Идеята за значимостта на частната собственост е доразвита в редица по-късни публикации във възрожденския печат. Може би най-ясно това е направено във вестник „Ден“ от 19 март 1875 г.: „… собствеността не се налага никак като едно експлоатирвание на човека, ами е голяма услуга на всичкия свят, тя е изговора на свободата, можем рече, че тя е много полезна. Тя спомага за размножавание на произведенията, и като всички произведения са определени за човека, прави делбата на всекиго по-голяма.“
Заключителни бележки
В корените си специализираното икономическо познание сред българите се базира на няколко фундаментални принципа: частна собственост, лична отговорност, предприемаческа активност и минимална държава. Те биха могли да станат основа на смислена стопанска политика. Но не стават. Защото приложението им не създава държавни работни места за интелектуалци и политически предприемачи. Изброените принципи изглеждат обречени ако се оставят в ръцете на хора, които има какво да губят от приложението им. Затова не трябва да се оставят само на тях.
