Моделът „Иванчева“

Автори: Димитър Карагегов, Георги Вулджев

Казват, че за всяка велика лъжа ти трябват съучастници. Какво става, когато съучастниците ти са  цял квартал със 120 000 Това е историята на Район Младост – „зелен“, „народен“, „надпартиен“, „презастроен“ и сериозно подведен.

Няма как да е иначе, когато всичко се заражда от една лъжа – първородната лъжа за зелените площи и градинките.

Лъжата (на) Иванчева

Властта на „За зелен Младост“ и Десислава Иванчева започва през 2016-та, когато масовата реакция срещу строеж в ж.к. Младост 1 води до оставката на предишния кмет и извънредни избори в района. Те са спечелени убедително от Десислава Иванчева и инициативния ѝ комитет. Над 60% от населението на квартала гласува безпрецедентно доверие на човек с нулев политически и управленски опит, заемащ позицията на непартиен, необвързан и „народен“ човек.

60% подкрепа за никому неизвестен кандидат не се постига лесно. Трябва много да си вярваш. Толкова да си вярваш, че повтаряйки лъжата си достатъчно много и продължително, тя да стане истина за избирателите. Така се ражда фалшивата новина за „зелените площи“. Предизборната кампания в Младост преминава под знака на дезинформацията и подмяна на термините „междублоково пространство“, „градинка“, „зелена площ“. Изважда се една карта, в която са начертани няколко строежа, целящи „унищожаването на междублоковите градинки“ и те са обявени за обществен враг №1.

Хората безкритично приемат, че тези площи действително са градинки и така валидират измамата на „За зелен Младост“. Истината, разбира се, е съвсем друга. Всеки един от тези имоти се намира на територия, определена от Устройствения план за строеж. Просто българската администрация е толкова тромава, че докато тези инвеститори уредят документите си за започване на строеж, както всяко друго парче земя в родината ни, и отредените за строеж започват да буренясват и да развиват някаква растителност отгоре. Тези площи никога не са били „зелени“ по смисъла на закона и устройствения план (долу), но лъжата е толкова удобна за всички, че трябва да е истина…но не е.

Схемата (на) Иванчева

Моделът  „Иванчева“ е ясен като бял ден и е един от най-старите методи за рекетиране на бизнес от страна на овластено лице, за който можем да се сетим. Под паравана на загриженост за околната среда и опазването на зелените площи Иванчева изнудва строителни бизнеси или директно да плащат подкуп, или индиректно, заставяйки ги да направят дарения към общината под формата на парични трансфери или обновяване на детски площадки и училища. Строежите, които Иванчева блокира са били напълно законосъобразни, т.е. каквото и да е допълнително поставяне на условия, било то директното искане на подкуп, или това инвеститорът да построи нещо друго за общината, е напълно незаконно.

Това знаем от самата кметица и нейния екип. Изненадващото е, че зад знамето на „народовластието“ и лъжливия слоган за „зелените площи“, Иванчева дори не прикрива тази практика. Бившата кметица направи самопризнанието за това в прав текст още в първия ден в съда, докато се опитваше да скалъпи оправдание от типа „не съм взимала подкуп, само карах строителите да строят детски площадки„.

Въпреки, че е сериозно обвинена, Иванчева и нейната „дясна ръка“ Биляна Петрова все още не са признати за виновни в корупция, затова ще оставим взимането на подкуп като второстепенен мотив защо „схемата Иванчева“ е опасна и неморална дори без елемента на подкупването. Разбира се, доказателствата са налице, историите за изнудване идват от поне няколко различни инвеститора, а съмненията за „склонност към корупция“  се споделят и от бивши нейни сподвижници. Затова ще се спрем само върху нещата, за които със сигурност знаем, че се случват в Младост.

Какъв е начинът, по който Иванчева е рекетирала собственици и строителни фирми?

Много прост – от това, което имаме като информация досега става ясно, че тя се е възползвала от метода на т.нар. „мълчалив отказ„. Когато се поиска дадено разрешение за начало на строеж от районното кметство, ако то не бъде пуснато в рамките на 15-дневен срок, то отпада по административен път. Интересното е, че по принцип строителят след това може да изпрати своето искане на по-висша инстанция – Столична община. Даден строеж може да бъде блокиран само ако и там той получи отказ – след това той трябва да започне целия процес наново, т.е. наново да започне набора на документи и отново да се обърне към община Младост, за да чака отново реакция в законовия срок. Разбира се, тези действия от страна Деси Иванчева и нейният екип са неправомерни. Ролята на районния кмет се свежда до администриране на процеси. Тя е длъжна да уведоми гражданите за стартиране на строителния процес, а не да решава дали той е уместен или не. Според данни на прокуратурата, свидетели и служители в районното кметство, преписките които стоят без резолюция в кабинета на кмета (без изобщо да им е мястото там) и коридорите на сградата, са над хиляда. Това са над хиляда жители на Младост, чиито проекти за престрояване на балкон, продажба на наследен имот, започване на строеж и други, просто остават без решение.

Когато обаче си на върха с мотива за „народовластие“, си склонен да потъпкваш закона в името на „висшата цел“. Така се оправдава и екипът на „За зелен Младост“. Говорейки си с инвеститорите за техните проблеми в района, често излизаше една реплика на кметицата: „Добре. Осъди ме. Ще платя 500 лева глоба, а ти няма да започнеш строеж за милиони левове. Какво ще ми направиш?“. И ако това оправдание звучи прекрасно за жител на Младост, за съжаление директно бърка в джоба на всеки един столичанин.

Пример за това е случаят със строежа на Изабела Сярова – напълно законен строеж, напълно незаконно спрян лично от Десислава Иванчева, въпреки неколкократните предупреждения, че нейните действия са неправомерни. След няколко „И какво ще ми направиш?“ въпросният инвеститор вдига ръце и наистина взима, че прави нещо по въпроса – съди район Младост за обезщетение. В момента върви дело за пропуснати ползи от незаконните действия на Деси Иванчева в размер на до един милион лева, което ще бъде спечелено от инвеститора. Иронията е, че тези милион лева няма да бъдат възстановени от Иванчева, нито от инициативен комитет „За зелен Младост“, нито от „народната власт“, излъчила бившата козметичка на поста. Ще ги плати всеки един жител на Банишора, Люлин и Орландовци, който си няма „народна власт“, но е данъкоплатец в Столична община. Така вместо да се ремонтират неговите паркове, неговите градинки и зелени площи, парите ще отидат като „данък некадърност“ за управлението на район Младост…

Лицемерието (около) Иванчева

Тук отговорността е споделена. Всеки един от онези 60% жители на Младост, пуснали гласа си за „народната власт“ трябва да е отговорен за случващото се. Ироничното е, че подкрепата за Деси Иванчева дойде от причудливи места като ДСБ, БСП, Зелените, „Нормална държава“ – все партии, които призовават за повече законност, повече справедливост, правен ред и последици за виновниците. Иронично е, че именно те подкрепиха власт, която се тупа по гърдите за практикуваната си беззаконност и нарушаване на установените правила.

Разбира се, всичко е оправдано в името на „народната власт“, дори това да погазиш частната собственост на твой съкварталец. Лицемерието Иванчева е лицемерието на оземления новософиянец. Беше се стигнало до абсурдния случай в ж.к. Младост 4, в който инвеститор купува земя, за да построи две нови кооперации, след което новите жители на кооперация 1 излизат да протестират срещу стартирането на кооперация 2. Логично е, че след като ти вече имаш земя в Младост няма да искаш друг да има същата, че да се конкурира с теб за наематели, цена на жилище, паркомясто, инфраструктура. Дали е морално обаче?! Ако всичкото планирано строителство в Младост 3 се изпълни, то кварталът ще е застроен на 40%. Кой е този, който да прецени това много ли е или е малко? И какво трябва да следва от оценката му? Конфискация? Гонене на живущи? Протести и живи вериги пред багери? Какво?

Можем ли да влезем в апартамента на жител на Младост и „народовластно“ да решим, че от утре става градинка?! Очевидно не можем. Защо тогава жителите на квартала се чувстват ангажирани да се изказват и да определят какво да се случва с частни имоти, отредени за строителство и очевидно не тяхна собственост? Тук е неприемливо да говорим за неразбиране, говорим за лицемерие. Искаш повече градинки? Разруши апартамента си и го направи градинка тогава. Защо искаш друг да жертва своя бъдещ нов апартамент, за да ти е хубаво на теб от панела? Това ли е представата за „народовластие“?

Видяхме какво става, когато лицемерието дойде на власт, когато властта стане „народна“ – не трае дълго.

Дори скрита зад привидно благородна кауза – „да спасим зелените площи“, власт породена от лъжа и лицемерие е обречена на провал и шумно сгромолясване.

Отговорността за Иванчева

В момента всеки гласоподавател се пита „Как позволихме да се стигне до тук?“. Разбира се „надпартийната“ кандидатура на Иванчева се ползваше с подкрепата на повече от една политически сили, които дължат ако не извинение, то най-малкото сериозно обяснение пред избирателите си.

По време на предизборната си кампания „За зелен Младост“ е подкрепен не само от партията „Нормална държава“ (партията на Георги Кадиев), но и от „Зелените„, както и определени лица от местната организация на ДСБ, организирали телефонна кампания сред избирателите си в района, както и частично от БСП.

В рамките на едва първите си месеци управление Иванчева успява да се скара с бившите си партньори от „Нормална държава“, в резултат на което партията оттегля своята подкрепа за нея през юни 2017 г. По същото време ДСБ също публично се дистанцира от кметицата в официална позиция публикувана на сайта на партията.

До този момент обаче, „Зелените“ са първите на амбразурата, когато става дума за защитата на схемата Деси. Тя перфектно пасва на agenda-та на „еко партията“. Целият фолклор за това, че „народът“ има права върху земята на „алчните инвеститори“ сигурно е музика за ушите на лявото крило на „Зелените“ и заради това армия от нейни членове се притече като кадрова помощ на районното кметство.

Петър Кържилов от „Зелените“ е последният верен служител, който се ползва с доверие от страна на Деси Иванчева. Неслучайно именно него кметицата опита да лансира като свой заместник. Адвокат Свилен Овчаров пък защитава интересите на района в няколко дела, същото прави и бившия ДСБ вожд адв. Радан Кънев.

Когато трябва да търсим отговорността за явлението Иванчева, трябва да го направим и в тези партии. Определено политическите сили дължат обяснение пред избирателите си. Най-малкото трябва да кажат, дали така смятат да стопанисват и други кметства, за които „народът“ реши да бъдат поверени на тях. Отново ли да очакваме погазване на законността и установените правила (уж важащи за всички)? Отново ли да очакваме, че инвеститорите няма да се избират по закони,  правила, а по това колко си дал на общината и колко си дал в личната касичка на кмета? Отново ли ще се стига до там, преписки и документации да събират прах на купчини в кабинета на кмета, защото поискал „пълна власт“ и „всичко да минава през мене“?! Ако това е новият морал на новия бъдещ партиен елит, май е по-добре със стария…

Разбира се, отговорност има и „народа“. Трябва да намерим обяснението, защо отново „фалшивите новини“, подменената истина, насаждането на страх и омраза победиха. Политика, която се крие зад благородни лозунги, в повечето случаи е низ от алчност и жажда за власт в реалност. Младост е просто поредния пример за това. В обществото, за съжаление, витае почти перманентна фобия от строителството, било то по Черноморието, било то в големи градове като София.

Оправдан или не, този страх е редно да намери отражението си в закони, правила, рамки, които да са ясни и да важат за всички. В действителност това, от което трябва да ни е страх не са строителните инвеститори, а „слугите на народа“ – общинари, регулатори, районни кметове. Тези, които изготвят устройствените планове, тези от които зависи къде и как могат да бъдат осъществявани строителни дейности. Именно те са в позицията да злоупотребят с власт, да рекетират, да взимат подкупи, да навредят на градската среда и в крайна сметка на данъкоплатците. Моделът Иванчева е ясен пример за това какво ще се случи с правилата, законността, реда и мира, когато оставиш тази власт в ръцете на лицемерието, алчността и „народовластието“.