По-свободно училищно образование

Новият проектозакон за училищното образование предизвика разгорещена полемика през изминалите дни. Четейки го, забелязвам радостния факт, че съществена част от разписаното вътре много се доближава до образователната система, за която говорят Фрийдман¹ и Хайек. От новата схема за финансирането на средното образование идва и големият спор – дали частни училища трябва да получават държавни пари.

Аргументът на про-пазарните икономисти е, че, ако държавните и частните училища се състезават за учениците и парите, които вървят с тях, създалата се конкуренция ще повиши нивото на преподаване и в двата типа институции. С избора си родителите и учещите се ще “гласуват” за това къде се преподава по-качествено и къде се научава повече – много по-ефективен и безпристрастен метод от сегашната бюрократична система на контрол.

Нововъведението притеснило обществеността е издържано и от морална гледна точка. Фокусът в новия закон се измества от финансиране на училища към финансиране образованието на всеки отделен ученик, което безспорно е по-справедливо. Социалният елемент също присъства (за почитателите му) – все още данъкоплатците без деца ще участват наравно в плащатането за обучението на бъдещите поколения. Запазени са и защитените училища в отдалечените и слабо населените райони от страната – нещо, което Хайек подкрепя в „The Constitution of Liberty“.

Успехите от все още плахите опити за въвеждане на подобна система на други места по света говорят за достойнствата й. Изследване на Böhlmark и Lindahl² (2007) твърди, че при увеличение с 10% на броя на свободните училища (такива работещи на ваучерен принцип, както в новия нашенски закон) в Швеция, средното ниво на оценките на деветокласниците в цялата страна е скочило с 1% за периода 1988 – 2003 г. Важно е да се отбележи, че това са резултати от система много по-слабо конкурентна от тази, която ще имаме в България, защото в шведския еквивалент съжителстват двата типа финансиране едновременно. Броят на свободните училища в скандинавската страна е бил твърде малко, за да предизвикат достатъчно оспорвана надпревара.

Изследване на Sahlgren³ (2010) стига до следните изводи:

1. Конкуренцията между шведските училища е увеличила нивата на образователните постижения.
2. Свободните училища получават повече одобрение от родителите.
3. Съревнованието между училищата е подобрило работните условия за учителите.
4. Най-голяма полза от системата са извлекли ученици от по-малко облагодетелстваните групи в обществото.

В края на статията искам да посоча и друг интересен момент от новия закон, който ми се понрави. А именно – овластяването на родителския или обществения съвет към всяко училище. Такава мярка предоставя в ръцете на хората лостове за влияние върху образованието в държавните училища. Ако вярвате в бъдещето на местното школо, най-добрият начин да му повлияете е да се включите в процеса на обществен контрол. Глава 14 от бъдещия закон ясно обяснява каква роля можете да играете в развитието на държавното образование, а тя не е никак маловажна (дори учениците имат глас). Времето да искаме на готово от държавата свърши – каквото сами си направим, това ще имаме, защото инициативата е в нашите ръце.

___

3 Sahlgren, Gabriel H. (October 2011, Schooling for Money: Swedish Education Reform and the Role of the Profit Motive), Economic Affairs, Vol. 31, Issue 3, pp. 28-35

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!