ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Неконтролируемо растящ бюджет за лекарства
През последните няколко години ръстът на разходите за медикаменти, заплащани от НЗОК e между 15-20% на годишна база. През 2018 разходите достигнаха 1 млрд., а първичната реакция на от страна на институциите бе т. нар. ограничаване на заплащането за иновативни медикаменти, озаглавено “мораториум”, което падна второ четене пленарната зала след гръмки дебати и скандали. Дали всъщност подобни мерки са решение на проблема с постоянно нарастващия бюджет за медикаменти или има рационална алтернатива?
Данните, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) представи за първото тримесечие на 2018 г. са красноречиви по отношение на преразхода – 100 млн. лв. дефицит. Това естествено не е новина, защото ежегодно по това перо се оформя дефицит – от една страна заради липсата на ясно описани правила за вписване на нови молекули в Позитивния лекарствен списък (ПЛС), които НЗОК реимбурсира, от друга – заради липсата на публичен анализ за това в кои групи и за какви медикаменти касае основната част от разходите.
Бюджетът на НЗОК бе увеличен с 407 млн. лв. спрямо миналогодишния, като перото за лекарства нарастна с 25% или 200 млн. лв. Изменението на разходите за лекарства спрямо първото тримесечие на 2017 г. е с 11%, а изменението при лекарствата за онкологични заболявания спрямо същия период на предходната година е с 21%. Тук е важно да се каже, че България е на първо място в Европейския съюз по разходи за медикаменти като процент от общия бюджет за здравеопазване – приблизително 29%. С тези темпове отново ще бъдем свидетели на актуализация на бюджета през октомври, съпроводена с множество политически скандали за липсата на пари за болнична и доболнична помощ, а също и лекарства.
Какви са възможните стъпки пред Министерство на здравеопазването и НЗОК?
Рационална лекарствена политика
Тъй като от Министерство на здравеопазването (МЗ) заявиха, че няма да искат повишаване на здравната вноска, единственият начин за запазване на привидна фискална стабилност в сектора е оптимизацията и ефикасно разходване на същесвуващите средстава.
Решението е така обещаваната и неизпълнена прогенерична политика. Тези думи отекват във всички партийни програми от политическия спектър – в ляво, център и дясно. Предизборно всяка една от партиите обещава прогенерична лекарствена политика, чиято цел е повишаването на достъпа до медикаменти, оптимизиране на лекарствения бюджет и спестяването на средстава за нас – данъкоплатците. Тази политика е широко залегнала в развитите държави в Европа, които искат да се справят поне частично с постоянно нарастващите бюджети за здравеопазване. Държави за пример са Германия, Великобритания, Дания, Франция, Холандия и др. В САЩ около 85% от предписваните медикаменти са генерични.
В края на миналата година бе представен анализ за група медикаменти за лечение на артериална хипертония, който доказа, че с провеждането на правилната прогенерична политика за следващите 2 години могат да бъдат спестени средства на стойност 5 млн. лв., а при репликиране на модела за други групи лекарства – спестяванията могат да достигнат до 200 млн. годишно.
Важно е да се отбележи, че липсва социална политика спрямо най-засегнатата група от българското население – тази на болните от сърдечносъдови заболявания. Техните медикаменти се реимбурсират с най-нисък процент (25%), докато за други медикаменти на по-малко количествено засегнати групи, НЗОК заплаща пълната стойност на лекарствата. Друг проблем, който съществува в системата е липса на информация за пациентите – алтернативите за тяхното лечение и възможностите за промяната на терапията им с по-евтина и също толкова ефективна. Според Закона за здравето, всеки един лекар следва да информира своя пациент за методите, възможностите и алтернативите за неговото лечение, но това на практика не се прави, поради липсата на стимули, или пък в следствие на изобилието на такива от другата страна.
Занижен контрол
Наблюдавайки растящите разходи на макро ниво е добре да се обърне внимание на регионалните показатели. Тази година най-големият преразход за първото тримесечие касае именно лекарства за онкологични заболявания – с 21% повече от предходна година. През 2017 г. излязоха регионални данни, които показаха, че в сферата на лекарствата за онкологични заболявания някои болници лекуват пациент на средна цена от 19 774 лв., докато други съумяват да го сторят също толкова ефективно с десет пъти по-малка сума (2516 лв.). Що се касае до електронния контрол – липсата на електронна рецепта, като част от Национална здравна информационна система (НЗИС) създава предпоставки за по-лесни административни злоупотреби, поради факта, че има забавяне от отчитането на данните до самосезирането на отговорните органи. Проектът за НЗИС трябваше да бъде готов по план до края на 2018 г., сега от министерството заявяват, че ще бъде готов декември 2019 г. Важно е да напомним на читателите, че през последните 10 години има два провалени проекта за интегриране на НЗИС на стойност 20 млн. лв, в следствие на лошото администриране от страна на институциите.
Решенията в системата на здравеопазване изискват силна политическа воля и желание за създаване на фискална дисциплина в сектора. Всяко нейно нарушаване оронва авторитета на институциите и техните представители. Докато в дебатът стои основно емоцията, не можем да пристъпим към рационалните политики, базирани на данни.
