Интервю с Ректор

На 10.02.2012 в елетронното издание на в-к Труд беше публикувано интервю с проф. Иван Илчев, Ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, със заглавие „Нямаме пари за нови професори”. Коментирам някои твърдения, изразени в това интервю, поради противоречивия им характер.

Още отговорът на първия въпрос от посочената публикация е дискусионен. От 100 специалности в СУ, за 91 ще може да се кандидатства с матура. Ректорът разяснява, че нивото на зрелостния изпит все още не е реалистично и обективно, но от извършено сравнение на резултатите от матура и приемен изпит ставало ясно, че няма съществени различия между двете.

При това положение логиката автоматично превръща и оценките от приемните изпити в нереалиситчни и субективни.

И ако този карамбол би могъл да се приеме като заяждане на дребно, то втората част на интервюто дава основание за по-сериозни притеснения относно начина, по-който университетът формира дългосрочната си стратегия.

На въпрос защо, например, след промените в Закона за академичния състав няма наплив за млади асистетни, отговорът гласи:

При този бюджет няма как да ги подкрепим достатъчно. Много ниска е заплатата им. Имаме проблеми дори с отделите, които се занимават със стопанските поръчки.

Този аргумент на проф. Илчев, обаче, рязко губи тежестта си, когато става въпрос за инициативата за създаване на вечерен и открит университет, който е планиран като безплатен:

– Купуваш си билет и отиваш на лекция?

– А, защо? Ще е безплатно. Знанието трябва да е за всички. На лектора така и така не му плащаме, че за една лекция повече….

Като цяло, прави ясно впечатление, че СУ се лута между псевдо-ореола на социална институция (в интервюто се говори още и за социалната роля на университета) и пиадестала на качественото образование. Реализират се мащабни инициативи, безплатни за всички, и се разкриват нови специалности, докато в същото време няма пари за заплати, получава се държавна субсидия за всеки студент, приемните оценки са субективни и нереалистични и не се плащат данъци (все по информация от интервюто).

Генералният извод е един: няма прозрачност, логика и стремеж за ефективност в управлението на тази тромава структура. При подготвянето на материала се опитах да открия финансов отчет, резултати от обществена поръчка или бюджетен план на СУ за даден период, които да са публично достъпни. Разбира се, напразно.

В крайна сметка, образованието и знанията са едни от все по-скъпо струващите ресурси и придобиването на качествен ценз е свързано с инвестиция. А в момента в СУ не само има безплатен обяд, но той е с лош вкус, притоплен и от него се дебелее. Може би се разчита на постоянния глад на студентите? Или както са описани в интервюто:

… те са активни, много са и са опасни. За всяко общество.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!