На 10.02.2012 в елетронното издание на в-к Труд беше публикувано интервю с проф. Иван Илчев, Ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, със заглавие „Нямаме пари за нови професори”. Коментирам някои твърдения, изразени в това интервю, поради противоречивия им характер.
Още отговорът на първия въпрос от посочената публикация е дискусионен. От 100 специалности в СУ, за 91 ще може да се кандидатства с матура. Ректорът разяснява, че нивото на зрелостния изпит все още не е реалистично и обективно, но от извършено сравнение на резултатите от матура и приемен изпит ставало ясно, че няма съществени различия между двете.
При това положение логиката автоматично превръща и оценките от приемните изпити в нереалиситчни и субективни.
И ако този карамбол би могъл да се приеме като заяждане на дребно, то втората част на интервюто дава основание за по-сериозни притеснения относно начина, по-който университетът формира дългосрочната си стратегия.
На въпрос защо, например, след промените в Закона за академичния състав няма наплив за млади асистетни, отговорът гласи:
При този бюджет няма как да ги подкрепим достатъчно. Много ниска е заплатата им. Имаме проблеми дори с отделите, които се занимават със стопанските поръчки.
Този аргумент на проф. Илчев, обаче, рязко губи тежестта си, когато става въпрос за инициативата за създаване на вечерен и открит университет, който е планиран като безплатен:
– Купуваш си билет и отиваш на лекция?
– А, защо? Ще е безплатно. Знанието трябва да е за всички. На лектора така и така не му плащаме, че за една лекция повече….
Като цяло, прави ясно впечатление, че СУ се лута между псевдо-ореола на социална институция (в интервюто се говори още и за социалната роля на университета) и пиадестала на качественото образование. Реализират се мащабни инициативи, безплатни за всички, и се разкриват нови специалности, докато в същото време няма пари за заплати, получава се държавна субсидия за всеки студент, приемните оценки са субективни и нереалистични и не се плащат данъци (все по информация от интервюто).
Генералният извод е един: няма прозрачност, логика и стремеж за ефективност в управлението на тази тромава структура. При подготвянето на материала се опитах да открия финансов отчет, резултати от обществена поръчка или бюджетен план на СУ за даден период, които да са публично достъпни. Разбира се, напразно.
В крайна сметка, образованието и знанията са едни от все по-скъпо струващите ресурси и придобиването на качествен ценз е свързано с инвестиция. А в момента в СУ не само има безплатен обяд, но той е с лош вкус, притоплен и от него се дебелее. Може би се разчита на постоянния глад на студентите? Или както са описани в интервюто:
… те са активни, много са и са опасни. За всяко общество.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Според мен в днешно време е спорна необходимостта от ВУЗ-овете – особено за нетехническите, немедицинските и неправни специалности. Но дори и за тях според мен самият процес на учене изглежда прекалено тромав, ограничен откъм гледни точки и недостатъчно оптимизиран откъм разходи. Дори и да завършиш специалност с отличен, пак едва ли ще можеш да се похвалиш и с 5% от необходимите ти знания за една професия от икономиката на знанието. Просто светът е много по-сложен от това, което само един преподавател, или само един учебник може да ти представи. Затова предлагам да се използват новите комуникационни технологии и да се разчупи монопола на даден университет върху даден курс, която дадена програма предлага. В този ред на мисли, „билетите за лекции“ са си много добра идея, даже реализирана в онлайн форма с онлайн изпитване, както Джимат примерно. Това горе-долу може да разреши и проблема за (липсата на) ученето след младежките години… Защото кажете ми кой нормален човек ще иска да учи при положение, че има работа, времето му е малко и посещението на университет ще му струва огромно време и пари без ясните материални и личностни стимули, които само качественото образование може да предложи…
(Стоян)
Разчупването вече е налице, Косьо. Много университети и организации предлагат разнообразие от онлайн курсове. Даже съм си харесал няколко, като половината са безплатни. Въпреки това, образованието в университет не е загубило всичките си предимства. Все още на много места по света висшето училище предлага интелектуална среда, която може да е стимулираща. Лошото е, че това все по-малко важи за българските ВУЗ-ове, където атмосферата е на обратния полюс.
Предполагам, че има много програми, за които не подозирам. Но като цяло идеята ми беше, че по принцип качествените преподаватели се броят на пръсти в световен мащаб и според мен трябва да има по-голям комерсиален достъп до техните услуги, а не само да се възползват тези, които са се решили да се запишат само в ЕДИН университет, за потенциално доста много пари и без голяма възможност да си променят избора в последствие.
Средата също е много важна, но аз по принцип съм по-склонен да я омаловажа, защото само действията могат да променят света, а не приказките.
(Стоян)
Проблемът с с достъпа е, че, ако искаш професорът от световна величина да ти обърне внимание, трябва групата от „ученици“ да е сравнително малка. Записани лекции има много в интернет, но не това е най-ценното от взаимодействието с добрия преподавател. Средата може да е точно факторът, който подтиква към действие – не я омаловажавай.
Добре де, каква е ползата да дам 80 хил. лв грубо да се набутам в елитен университет за 1 год. при положение, че в България тия 80 хил. се изкарват за половин живот работа при добър късмет? Какво толкова има да се научава там? Каква точно среда ще ме изстреля в стратосферата на астрономическите действия? Освен това, хубавото образование обикновено върви със супер луксозна опаковка… някак-си встрани от академичната кауза, която би трябвало да цели. Въобще, елитното образование е за супер елитната класа в днешно време, в която сигурно ако попаднеш наистина може би печелиш „конкурентно предимство“ спрямо останалите… Или за балъци-ентусиасти, които с тежки заеми се надяват да преборят обществените прегради, докато съществуват далеч по-евтини алтернативи, които с малко самочувствие може да свършат същата работа.
(Стоян)
Аз не твърдя, че е добра идея да платиш тези пари. За някои хора е, за други не е. От много неща зависи. За опаковката си прав, а само да знаеш как се пилеят пари във Великобритания. Наистина тъжното е, че можем много да ги настигнем като качество, но няма хора, които могат да го постигнат и да им се занимава.
П.П. Виж, каква интересна статия ще ти постна. Дава доста яка перспектива на елитарното образование.
http://www.newyorker.com/archive/2005/10/10/051010crat_atlarge?currentPage=1
Защо да не можем да го постигнем? Аз вярвам, че имаме потенциал, но трябва да наберем инерция и да се откъснем от социалистическото мислене (което все пак може би е невъзможно за някои) и деградацията, излъчвана от прехода досега (което се надявам, че е възможно). Единствено си мисля, че ни трябва стабилност и до 2-3 десетилетия може да имаме хубав университет.
(Стоян)
Да ти кажа, аз мисля, че може и по-рано да стане в България. Трябва да се отървем от инертността, с която се движи цялата ВУЗ система – особено в познатия на двама ни университет. Най-вече – нови хора, особено на ръководни позиции. Но си прав – съгласявам се със забележките ти.
Дори съм си мислил, че огромен напредък може да се направи и в сегашната система. Но тя някак не избутва напред хора, които могат да го направят – значи смяна.
Статията на Гладуел? Коментар? Виж и книгите му и ТЕД изявите.