Буря в чаша вода: Срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки

От Хелзинки с… любов?

Срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки бе силно очаквана след искрите които прехвърчаха между президента на САЩ и лидерите на страните от НАТО миналата седмица. Фокусът беше върху това какъв тон ще зададе Тръмп на руско-американските отношения на фона на конфликтите му със съюзниците на САЩ.  Реакциите след пресконференцията бяха с термоядрен заряд. Но всъщност какво толкова се случи на тази “историческа” и “безпрецедентна” (както някои родни инфлуенсъри я характеризираха) пресконференция? Ами… нищо особено.

Речите на двамата президенти не съдържаха нищо съществено. Разменени бяха стандартните дипломатически любезности гарнирани с рецитиране на стари опорни точки за съдействието на двете страни по отношение на борбата с тероризма, ядреното разоръжаване и международната организирана престъпност. С други думи – скучни и стари опорни точки, познати ни от още управлението на Буш Младши. Маловажността на разговорите беше допълнително подчертана от липсата на конкретика. Никакви сериозни договори, взаимни ангажименти или дори декларации не бяха подписани, камо ли такива които да променят стратегическите обстоятелства на отношенията между САЩ и Русия.

Единственият по-интересен момент дойде когато, в отговор на журналистически въпрос, Путин действа предизвикателно спрямо политическата легитимност на щатския президент, предлагайки Русия да съдейства на разследването на Робърт Мълър срещу кампанията на Тръмп. Очевидно това беше блъф, част от психологическата игра на Путин (който в крайна сметка е бил агент на КГБ), тъй като логичното следствие от това предложение е, че изведнъж политическата съдба на американския президент започва да зависи от документи предоставени от ГРУ. Разбира се, това нямаше как да бъде прието от американците и пресконференцията продължи по същия скучен начин.

С две думи, Тръмп и Путин се видяха, казаха си, че има проблеми в отношенията, казаха, че ще е добре да се работи по тези проблеми и си казаха че евентуално ще работят по тях в едно хипотетично неопределено бъдеще по един хипотетичен неопределен начин.

Реакциите

Дотук – нищо особено. Но нека разгледаме интересната част от тази история, а именно крайно емоционалните реакции към това иначе толкова банално събитие:

Всички лидери на демократите без изключение заявиха че Тръмп е извършил „предателство“ и поведението му е „национален срам“. Изявеният сенатор от Ню Йорк Чък Шумър даже направи интересно сравнение:

Can you imagine if Pres Kennedy believed Khrushchev when he said there were no missiles in Cuba?

Can you imagine if Pres Reagan believed Gorbachev without verifying that the USSR would reduce its missile stockpile?

We’d be living in a much different world than we are today.

— Chuck Schumer (@SenSchumer) July 17, 2018

Лидера на Демократите Нанси Пелоси не остана по-назад в крайната си реакция:

Every single day, I find myself asking: what do the Russians have on @realDonaldTrump personally, financially, & politically? The answer to that question is that only thing that explains his behavior & his refusal to stand up to Putin. #ABetterDeal

— Nancy Pelosi (@SpeakerPelosi) July 16, 2018

Разбира се, ляволибералните медии CNN и MSNBC пригласяха подобаващо.

Ключови републиканци от неоконсервативното крило на партията се присъединиха към критиките срещу Тръмп и де факто преповториха опорните точки на демократите. Видният ястреб от ерата на Буш Младши сенатор Джон Маккейн даде остро изявление, което получи бурни овации от демократите.

Републиканският губертнатор на Охайо и неуспешен кандидат за президентската номинация през 2016 Джон Кейсик разкритикува Тръмп в Туитър и след това в ефира на CNN:

My full statement on President Trump's misguided meeting with Putin: pic.twitter.com/aIHhKUeQCl

— John Kasich (@JohnKasich) July 16, 2018

Тези атаки са основани на изказване на Тръмп по време на пресконференцията, което критикува разузнавателните служби на САЩ за зле воденото разследване за намесата на Русия в изборите през 2016 година. Обвинението към Тръмп е, че изговарянето на тези критики пред Путин подкопава позицията на САЩ пред един от техните най-големи врагове, тъй като изглежда сякаш вярва на Путин повече отколкото на собствените си служби. И макар да е вярно че това е лош международен ПР, характеризирането му като “национално предателство” е признак на дълбоко безумие. Причината този аргумент да е несъстоятелен е очевидна. Тръмп е изказвал такива критики множество пъти публично досега и повтарянето им пред Путин няма как да създаде впечатлението, че Тръмп няма доверие на разследващите институции, най-малкото защото руският президент е напълно наясно с обстоятелствата около това разследване.

Към това можем да добавим и факта, че наличието политически спор между институциите по един конкретен вътрешен проблем по никакъв начин не засяга съвместната им работа що се отнася до външнополитически въпроси и съответно не отслабва геополитическата позицията на САЩ спрямо Русия. Впрочем, междуинституционални конфликти текат непрестанно и в Кремъл, но те рядко стават публично достояние поради всеобхватната цензура която цари в Русия. Разбира се, те няма как да убягнат на американските разузнавателни служби и на анализаторите които внимават в картинката. А скандалът с изказванията на президента на САЩ ще бъде забравен до няколко седмици.

Мнозинството от републиканците останаха неутрали и не коментираха пресконференцията в Хелзинки, отказвайки да защитят позицията на президента. Вместо това фокуса на публичната им комуникация бе защитата на номинацията на съдия Брет Каваноу за върховен съдия в Конституционния съд. Подобно неадекватно публично поведение трудно може да бъде обяснено с нещо различно от вътрешнопартийно неразбирателство и липса на лидерство на ниво Конгрес и Сенат.

Колебливостта на републиканското мнозинство, както и агресивното анти-Тръмп поведение на някои вътрешни лобита де факто подари на демократите възможността да твърдят, че Тръмп няма подкрепа в собствената си партия. В случая с пълна сила важи добрата стара максима “губиш 100% от битките в които отказваш да влезеш”. Разбира се, редно е да се отбележи и позитивното изключение – либертарианското крило на републиканската партия начело с Ранд Пол бяха единствените които защитиха президента и изразиха надежда че отварянето на нови комуникационни канали с Русия ще деескалира напрежението и ще отдалечи двете страни от война.

Dialogue is especially important when hundreds of millions of lives are at stake, as is the case in relations between the United States and nuclear-armed Russia. https://t.co/6aBndKOhKq

— Rand Paul (@RandPaul) July 16, 2018

Любопитно обстоятелство е, че Бърни Сандърс явно не смята че “скандалът” с пресконференцията в Хелзинки е изгодна тема от електорална гледна точка. Вместо да я коментира, сенаторът от Вермонт акцентираше върху своята кампания #CEOsvsWorkers, която пряко обвинява директорите и собствениците на Дисни, Амазон и други големи корпорации за несправедливо заплащане:

Walmart plans to buy back $20 billion of its own stock to enrich its executives and shareholders over a two-year period—not to pay its workers a living wage #CEOsvsWorkershttps://t.co/sfpsXH5Fml

— Sen. Bernie Sanders (@SenSanders) July 17, 2018

В крайна сметка социалистът от Вермонт подкрепи критиките на републиканеца Джон МакКейн с доста закъснение.

Изводите

Макар реакциите от пресконференцията да бяха много емоционални, изводите от нея са също толкова очаквани и банални колкото нейното съдържание.

На първо място за пореден път се препотвърждава неистовото желание на политическия елит е да напада Тръмп при всяка възможност. Очерта се и шаблон по който се изиграват тези атаки – медиите фокусират вниманието върху определен детайл от дадена история който кара Тръмп да изглежда зле, демократите реагират бурно в тандем с неоконсерваторите, а мнозинството от републиканците пасуват и не защитават партията си. Очаквам този шаблон да се повтаря до изборите през 2020 година, но без да носи желания резултат на опонентите на президента. Предвид състоянието на Демократическата партия и избранта им електорална стратегия, вторият мандат на Тръмп е много вероятен.

Въпреки това, няма как да не се отбележи че в този и в няколко други случая Тръмп даде на своите врагове доста гориво с хаотичното си поведение. Умението му да говори без сценарии и да изразява добре мислите си е едно от големите му преимущества, но му изигра изключително лоша шега в Хелзинки. Последвалите набързо скалъпени “разяснения”- че просто е объркал една дума в отговора си – няма как да бъдат взети насериозно и само влошават ситуацията. И въпреки че най-често излиза победител от подобни емоционални конфронтации с демократите, вчера се случи точно обратното. Поуката за Тръмп е че трябва да си мери приказките много по-внимателно ако иска да запази преимуществото си над демократите и да бъде преизбран.

На второ място стана ясно че в Конгреса и в Сената има достатъчно голямо двупартийно анти-руско мнозинство, което пресича всякакви възможности за реално стопляне на отношенията между Вашингтон и Кремъл. Колкото и учтивости да си разменят Тръмп и Путин по международни конференции, външна политика се прави с договори и споразумения. Такива не са възможни предвид сегашните вътрешнополитически обстоятелства в САЩ.

На последно място няма как да не спомена факта, че за пореден път се потвърди колко дълбоко е информационното изкривяване в България що се отнася до новини и анализи от САЩ. Практически всички установени медии и поканените от тях инфлуенсъри и анализатори преповториха едно към едно всяка една опорна точка на демократите. Ето ярък пример:

Продължавам да се чудя каква е ползата от анализатори които не представят собствените си аргументирани размисли по темата на базата на фактите, а само преповтарят в ефир това което са чели в ляво-либералните западни медии. Окуражаващо е че все пак лека-полека у нас навлиза и другата гледна точка.