ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Образованите също могат да продават гласовете си
Напоследък в българското обществено пространство се развива идеята за ограничаване правото на глас в демократичния процес въз основа минимално завършено образование. Идеята е да се прекъсне порочната практика на покупката и продажбата на гласове преди избори, особено по отношение на едно от малцинствата в България, което не се слави с особени образователни достояния. Пропонентите на тази идея смятат, че така само “достойни партии и личности” ще влизат в парламента, защото предполагаемо няма как образованите да гласуват неразумно или деструктивно. Този текст има за цел да опровергае тази заблуда, позовавайки се на множеството вътреприсъщи проблеми на демокрацията.
Демокрацията е мек социализъм
Най-напред трябва да уточним, че отвъд сантименталните и абстрактни словесности за “волята на суверена”, демокрацията опира до пари и най-вече гласуване как ще управляваме нашата обща собственост – държавната, и колко голяма ще бъде тя. Освен това трябва да дефинираме какво означава деструктивен и неразумен глас. Всички политики, които водят до подкопаване на икономическата позиция на една страна спрямо останалите в света, и които съответно създават стимули за миграция на населението ѝ към други страни, са вредни и неразумни. Повечето такива политики кръжат около идеята за преразход и покачващите се данъци в следствие от него. Като в Гърция и Венецуела. За нещастие демократичната система стимулира точно такъв тип гласуване и то далеч не е неразумно за самия гласоподавател, защото гласуването е безплатно, а ползите – потенциално много по-големи от индивидуална гледна точка, без ясна конституционна рамка за предела на демокрацията.
Образован не означава непременно фискално консервативен
От теорията за публичния избор знаем, че поради различното имуществено състояние на гражданите, всеки един от тях може да има коренно различни интереси и представи за ролята на държавата в нея. По-бедните имат интерес да гласуват за повече държавни разходи, от които ще могат да се облагодетелстват, къде градивно, къде потребителски, които съответно трябва да бъдат заплатени от страна на по-богатите. Това поведение често се забелязва дори и когато данъците за богатите ще трябва да се повишат, от което ще пострадат кариерните перспективи на бедните, които не са непременно собственици на фирми и капитал.
Противно на масовото схващане, беден не винаги е тъждествено равно на неук и обратно. Конкретно в България има много хора с висше и по-горно образование, които се трудят в неперспективни сектори, защото примерно са им страст, но това не им пречи да се оплакват от лошото си финансово положение. Тези хора биха считали, че по-благородна кауза от кебабчетата преди изборите биха били повече подсигурена държавна работа за повече хора, защото така чули в университетите от марксистките им професори, че можело. Хем няма да си трошим здравето на работа – хем ще имаме достатъчно да живеем сносно. Какво му е лошото в това?
И не трябва да се забравя какъв дял от образованите в България са стари университетски соц-носталгици, които продължават да повтарят на себе си, децата си и внуците си как “едно време беше по-добре”, и предполагаемо трябва да вземем най-лошите неща на “онова време”, за да го върнем. Тези хора гласуват масово за социалистическата партия, за която малко адекватни хора биха казали, че е пример за “достойна партия и личности”.
И богатите могат да паразитират върху бедните и неуките
Друг важен елемент е, че обезвластяването на една група от населението от гласа ѝ в управлението на общата собственост дава всички предпоставки хората, които гласуват да репресират неовластената група, защото тя продължава да допринася към държавната собственост, посредством данъците си, колкото и малко да са те. Това не може да е черта на никое цивилизовано общество. Хората от споменатото малцинство също плащат данъци и сред тях има немалко предприемачи, на които им липсва документ за образование.
А дори и да изключим този аргумент, това не е единственият начин, по-който образованите, които често пъти са много по-богати, могат да живеят на гърба на по-бедните. Образованите биха могли да гласуват за политици и политики, подкрепящи високото ДДС, за сметка на преките данъци. Данък добавена стойност е силно регресивен данък, защото бедните хора не са в състояние да спестяват толкова колкото богатите, и нямат фирми, през които могат да прекарат големите си покупки, както правят толкова често по-заможните ни съграждани, за да им се възстанови данъка.
За демокрация е нужно да познаваш съседа си
Демокрацията е красива и добра идея, но тя може да сработи адекватно само в среда, където всеки гласоподавател познава лично останалите, имащи право на глас, и съзнателно приема това техният глас да влияе на него. Това е единственият прагматичен и обективно измерим подход към гласуването. Това означава, че демокрацията на практика е приложима без нежелани последствия само в малки общности, където хората си знаят и кътните зъби. В една голяма национална държава като България обаче хората привидно се съгласяват това мнението на съгражданите им да тежи върху тях, само въз основа на езика и имената им, но без реално да ги познават. И затова всички са винаги недоволни от резултатите от изборите.
Решение? Ясни конституционни рамки
Един начин лошите ефекти от демокрацията да бъдат притъпени е, ако се приемат конституционни промени, посочващи ясно и неподлежащо на тълкуване какво може да отнема държавата от своите граждани. Например държавата не може да харчи повече от X% от БВП. Но БВП е несъвършен измерител във всичките му методи на измерване, защото има начини правителството да манипулира данните в зависимост от позицията в бизнес цикъла и така да изкара националния продукт по-висок, за да харчи повече.
По-добър начин би бил, ако държавните разходи се впишат като дял от количеството кеш и ликвидни спестявания на гражданите в банките. Това от една страна, ще вкара харчовете на властта в рамката на истинския фактор, определящ бъдещия икономически просперитет на един народ – никоя инвестиция не може да бъде извършена, ако преди това не се е заделяло настрани. От друга страна обаче, това ще стимулира гражданите да бъдат изобретателни и да развиват бизнеси с парите си, обменяйки ги за машини и технологии, които реално ще ги правят по-богати, вместо да киснат мързеливо в банките за близки до 0 лихви.
