ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Всичко се крои в бизнес плана на големите…
Всички помним случая с уволнения служител на Google, който си беше позволил да заяви базови биологически разлики между мъжете и жените и как те транслират в социално-поведенчески различия. Тази негова постъпка не се понрави на началството му, което не желаеше да се дискредитира в очите на “високото светско общество”, изповядващо готиния и модерен културен марксизъм, като се обвърже с такива закостенели концепции като биологични истини и факти.
Догмата, че разликите между половете са социална конструкция и, че разликите в общественото положение се дължат единствено на всеобхватния патриархат, който мъжете си били измислили за себе си, за да тъпчат жените, се причислява към политическото ляво. Същото ляво, което иска да им вдига до безкрайност данъците и да прокара в регулация всеки свой фетиш, докато бизнесът не фалира. Защо тогава едрият бизнес тръгва да олевява, когато очевидно губи от това? Отговорът се крие в разликите в бизнес моделите между големите и малките фирми.
Едрият бизнес губи от левичарството, но…
Най-бързата стратегия на един бизнес да си увеличи печалбата не е толкова да измисля непрекъснато нови технологии, колкото да разраства мащаба си, посредством реинвестиране на текущата си печалба в нови производствени мощности или тяхното кредитиране. С други думи да увеличава както пазара, така и своя дял в него. Рано или късно обаче пазарът спира да расте и фирмата достига пълния си потенциал. Оттам насетне тя трябва да защитава пазарния си дял от конкурентите по най-добрия начин.
Към този момент компанията ще има прекалено много отдели, за да могат изпълнителните ѝ директори да контролират и разбират всяка една бръмка от производствения процес. Ще има прекалено много началници-групи, над тях началници-отдели, над тях началници-дивизии и пр. Ефективността на управлението ще се губи по веригата и може например да има немалко служители, които, да речем, се скатават. Тогава корпорацията ще стане уязвима към по-малките, динамични и пробивни конкуренти, които, макар че нямат икономиите от мащаба на големите, също така им липсва огромната и тромава управителна структура. Практиката показва, че голямата фирма трудно би могла да се мери с тях по иновативност, защото например няма да се стреми да икономиса точно всяко болтче, гайка или лист ламарина.
…малките и възникващи бизнеси губят повече в сравнителен план
Единственият начин корпорацията да може да се мери с малките фирми е като задълбочи своето основно предимство пред тях – икономиите от мащаба. Една посока, в която това предимство може да се задълбочи е нагоре – когато фирмата инвестира повече в големи машини, особено ако производството ѝ е капиталоинтензивно. Но това понякога е много трудно, защото финансовите ресурси имат своя предел.
Далеч по-лесно ще е, ако корпорацията успее да лобира за повече регулации за целия сектор, защото тя ще може да плати тяхната цена, заради високите капиталови буфери, които има, за разлика от малките играчи. Неща като увеличаване на административната тежест във вид на повече документации може да коства много часове висене на опашки на едноличния собственик на малка фирма, докато корпорациите имат специално обособени административни отдели. Тези документации могат да се продадат на икономически необразованата публика с чувствени слова като “правим го за прозрачността”.
Носители на глобализма
И тук идва въпросът: Леви икономически мерки – ок, но защо подкрепа за леви социални мерки? Защото лявото е носител на активната намеса на държавата в икономиката, а за да успеят да спечелят подкрепата на левите политици, те трябва да приемат пълния пакет от програмата им. Това включва приемане на 3422783468-те на брой полове, заедно с обръщенията им ze, zer, ber, mer, гордо развяване на байряка на феминацизма, прегръщане на идеята за масова миграция на нискоинтелигентни, необразовани и лесно склонни към насилие икономически мигранти от Третия свят. Левичарите се нуждаят от масово приемане на тези идеи, за да бъдат избрани на публични постове, което означава, че се нуждаят от подкрепата и признанието на големите марки, защото те носят авторитет сред населението.
Реални ли са тези опасения (и) за България?
Дори и в България тази тенденция започва да хваща корени, както е видно по чувствените, прогресивни призиви на големите работодателски организации за “борба със сенчестата икономика”. Тези призиви постепенно започват да засенчват позицията им за ниски данъци и слаба държавна намеса в бизнесите им. Това говори за едно примирение с назрялата ситуация, особено по линия на осигуровките, които се увеличават с по процент всеки януари от няколко години насам, и които задушават малките фирми.
Борбата със сенчестата икономика, към която те зоват, означава по-тясна примка около врата на истинския реален сектор – доброволния, в който отсъства държавна принуда под формата на принудително отнети данъци и забрани. Вместо да призовават борбата с него да става в посока доброволно изсветляване, работодателските организации предприемат усилия за неговото обществено демонизиране, което само ще разчисти конкуренцията за тях сега след като са се видяли на мащаб и са забравили откъде са тръгнали.
